Николай Господинов: Балкан има потенциал за дубъл, Спартак загуби идентичността си

Сезонът в Sesame НБЛ отдавна е в разгара си, а съвсем наскоро измина и 16-ият кръг, който премина под знака на убедителните победи. Това означава, че е време и за традиционната рубрика на BGbasket.com, даваща възможност на баскетболните специалисти да анализират мачовете.

За първи път през сезона Николай Господинов се нагърби с отговорността. Треньорът, който от септември месец  започна работа в школата на Славия, взе под внимание ситуацията в Спартак Плевен и регреса при стрелбата от далечна дистанция. Доскорошният селекционер на българския национален отбор за девойки до 18 години смята, че Балкан играе най-добрия баскетбол и се отличава в шансовете си за спечелването на титла и Купа на България. Той стана и поредният, който похвали Ботев 2012 за развитието на младите играчи.

Ботев 2012 – Академик Бултекс 99 (92:72)

Очакванията ми за дерби не се сбъднаха. Очаквах това да бъде едно от дербитата на кръга на база на това, че Академик спечели срещу Черно море в предишния. Също така отборът привлече двама нови американци на позиция плеймейкър и тежко крило. Това ме караше да си мисля, че ще бъде един от интересните сблъсъци. Не може да се получи дерби, мачът бе равностоен само в първата част, когато на светлинното табло светеше равенство. През втората част Ботев успя да се откъсне напред с една серия от 14:0 и  затвори полувремето с аванс от 15 точки.

До този момент Михаил Калинов и Герганов бяха основните реализатори. Вторият направи уникален мач с рекордните 34 точки, допълнени от 9 асистенции, което се равнява коефициент на полезно действие от 39. Страхотен мач и на Калинов. Тези две момчета са бъдещето на българския баскетбол и при гардовете. В двамата има страшно много потенциал, мисля, че в близко бъдеще ще имат основна роля в българския национален отбор. Двамата са взаимнозаменяеми и могат да играят на двете гардови позиции. В този мач си партнираха много добре. През второто полувреме Академик не успя да намери решение за тяхното нападение. Гостите опитаха различни видове защити срещу тях, но не ги спряха.

Малко съм разочарован от играта на Академик. Мислех си, че с добавянето на двамата нови играчи отборът ще изглежда по различен начин. Тимът имаше достатъчно време да тренира заедно с тях, както и отложения мач от с Ботев от квалификациите за Купата на България. Не си пролича обаче сработването на двете нови попълнения. За мен е изненадващо представянето на отбора през сезона. Пловдивчани играят доста под очакванията си и своето ниво. За мен грешката в тяхната селекция бе с привличането на Райт-Рийво Лане, който бе освободен. Тази рокада трябваше да се осъществи доста по-рано, защото този играч не даваше необходимата разлика, която трябва да даде един чужденец. Предполагам, че е бил и високоплатен, така че даже закъсняха с неговото освобождаването. Надявам се с новите играчи отборът да промени облика си. Няма постоянство, има голям резерв в българските играчи – Николай Михайлов и Васил Бачев. През миналия сезон Михайлов играеше по страхотен начин, докато през този има малко спад в неговата игра, но да се надяваме, че тимът ще има по-добро лице и той ще подобри играта си, защото ще бъде нужен на Любомир Минчев за националния отбор.

Относно Ботев, това е приятната изненада до момента и пример за развитие на български млади играчи как може да се играе добър баскетбол със само един чужденец. Отборът играе изключително добре за възможностите си, движи много добре топката, има бърз стила на игра. Искам да поздравя треньорския щаб, който очевидно върши страхотна работа. Без нея тимът няма да изглежда и по този начин. Домакините направиха 21 асистенции и имат само 9 грешки, което е много добре за млад отбор. Обикновено, когато има млад тим, той играе с повече грешки заради липсата на опит, но тук се вижда, че треньорите са свършили доста добра работа. Отборът играе доста организирано, бързо и с добро движение на топката. В този мач имаха страхотен процент от далечно разстояние -47, което също помогна за успеха, както и 60% от средна дистанция. Прави ми впечатление, че Академик се представя изключително слабо в защита и няма как да иска да победи като гост, когато допуска над 90 точки. Липсва енергията и настроението, това си пролича в последните 4,5 минути на мача, когато тимът се предаде. Не знам дали има някакви проблеми, но в поредица от срещи липсата на настроение и енергия са видими. Това е много важно в отборните спортове.

В заключение ще отлича Герганов. Много добър Калинов, който не се притеснява това дали влиза от пейката или започва като титуляр. 20 точки и 5 асистенции, силно игра и Стефан Михайлов, който е без пропуск от игра. Много полезен и Дейвид Хоутън. Четирима играчи с двуцифрен актив показва и отборната игра на Ботев. За Академик можем обърнем внимание на епизодичното представяне на Обрад Томич, Михайлов и Бачев. Последните двама могат много повече. Българските играчи остават малко длъжници и трябва да подобрят представянето си, за да тръгне тимът нагоре.

Шумен – Рилски спортист (97:105)

Този мач предложи сериозна интрига, която бе почти до самия край. Двата отбора бяха забравили за защитата и играеха изключително добре в нападение, вкарвайки над 200 точки. Още на полувремето бяха отбелязали 100 и това обещаваше интересен двубой за публиката. Рилски може би допусна подценяване и това съвсем нормално, след като преди това победи Балкан. Гостите бяха малко емоционално и физически изхабени. Сигурен съм, че щабът на Рилецо е направил всичко възможно да избегне този елемент на подценяване, но когато това влезе в главите на играчите, спасение няма. Нормално е след успеха над Балкан да има една идея подценяване.

Шумен бе на обратната страна, тъй като загуби в първия мач от квалификациите за купата на страната. След такива загуби, познавайки Росен Барчовски, тъй като е бил един от първите ми ментори и съм работил с него, е имало сериозен анализ и тренировки, което си пролича. Равностойно първо полувреме, спечелено от гостите само с точка. Много добро впечатление ми направи Андрия Блатанчич, който игра силно с 24 точки и 6 борби. Ако си беше вкарал и наказателните удари (1/7), можеше да бъде по-добре в нападение. Домакините играха много добре, особено при бързата транзиция в нападение и могат да съжалявам за загубата, защото стреляха доста лошо от наказателната линия – 22/36. В такава равностойна среща всяка точка е важна. Ако бяха вкарали половината, можеше и да спечелят.

Все пак се вижда добрата работа на новия старши треньор. С идването на последните попълнения неминуемо резултатите ще дойдат рано или късно. Учил съм се доста от Барчовски, знам, че неговите отбори са доста добре подготвени физически. Той ще направи всичко възможно Шумен да изглежда все по-добре, но не трябва феновете да очакват чудеса през този сезон, защото тимът няма право на повече промени в селекцията. Съсавът не е много добър откъм български играчи, така че той ще надгради този сезон, но резултатите ще дойдат през следващия, когато Барчовски ще има възможността сам да направи селекцията и да добави по-качествени български играчи. В този мач просто си пролича неговата работа и най-вероятно сериозните разговори, които е имало след загубата от Берое. Много добро представяне за Уилям Елис. Двамата се открояваха с Блатанчич. Вижда се, че Шумен има различен облик.

Трябва да се каже, че домакините играха срещу действащия шампион, който има дълга ротация, изпълнена с много доби и опитни баскетболисти. Широчината на Рилецо предразполага за високо темпо и агресия през цялото време. Именно това повлия в края на мача, което се оказа ключът за победата. В основата на успеха за Рилски бяха българските играчи, които изнесоха двубоя. Много силно включване на Христо Бъчков, Чавдар Костов и Александър Янев, особено в края, когато го затвориха. Треньорският щаб промени защитата в края на срещата и състава. Двубоят бе завършен с ниска петица, играеше се и с пълни смени, а това се оказа и ключът към победата. Подобно на Шумен, Рилски също не бе с добра успеваемост от далечно разстояние, но изпълни доста повече наказателни удари (43), което е прекалено за гостуващ тим. Това означава, че гостите са били доста агресивни на пробиви. Имат и 30 асистенции, което затвърждава отборната им игра. Искам да похваля Деян Карамфилов, който записа 15 точки и 14 асистенции. Това е много добро постижение. Силен мач за Бъчков и за двамата ветерани – капитанът Костов и Янев. Камау Стоукс и Майк Едуардс останаха под обичайното си ниво, може би имаше подценяване от тяхна страна. Предполагам, че затова Любомир Киров редуцира минутите и на двамата, залагайки на българските играчи.

Шумен върви във възходяща линия и може да изненада всеки един съперник, ако бъде подценен. От своя страна Рилски остава сред основните фаворити за спечелването на титлата и Купата на България. Очакват ни вълнуващи сблъсъци.

Черно море Тича – Левски (109:77)

Домакините доминираха от първата до последната минута в мача и не оставиха никакви шансове на гостите да си помислят, че могат да откраднат нещо. Разликата в класите и бюджетите е много голяма. Очаквано Черно море да спечели с такава разлика. Само за едно полувреме „моряците“ вкараха 61 точки, което говори за атомното им нападение, с което разполагат. Това е отбор, селектиран от невероятни атлети. Може би това е най-атлетичният тим в шампионата и с доста голяма дълбочина на скамейката. Заплахите идват от всяко едно място.

Страхотен мач за Джелани Уотсън-Гейл, вкарал 25 точки с невероятен процент стрелба от далечна дистанция (7/10) плюс 6 асистенции. Това говори за неговата класа. Николай Стоянов отново бе постоянен със своите 15 точки, това важи и за Георги Боянов. Силно играха още Ламонт Уест и Алонзо Гафни. Хубавото е, че Васил Евтимов разпредели времето на своите играч и няма такъв да е играл повече от 27 минути, което потвърждава думите ми за дълбочината. Трябва да отбележим добрата стрелба от тройката – 44%, домакините имат и 26 асистенции. Това подчертава класата им.

Левски играе добър баскетбол през този сезон, имайки предвид състава, бюджета и възможностите, с които разполага. „Сините“ правят чудеса, дори взеха успех срещу Спартак. Столичният тим може да изненада всеки един съперник, ако бъде подценен. Вече го е показвал, така че Евтимов бе подготвен и е мотивирал своите играчи, за да не се получи изненадата. Солиден Златин Георгиев с 14 точки, много добро представяне и на Александър Александров с 12. Малко под очакванията игра Момчил Кадиев, който много харесвам и смятам, че ще има потенциал за националния отбор, както и бъдеще в европейския баскетбол. Трябва да бъде малко по-постоянен в изявите си и да няма такива големи амплитуди, но това е нормално за младите момчета.

Вижда се, че отборът разчита на млади играчи от школата. Бъдещето е пред тях, сигурен съм, че Левски ще върви във възходяща линия. Имат и най-младият треньор, който е много амбициозен и има гърба на своя баща. Работят доста добре в тандем. Пожелавам на Александър Папазов да надмине баща си по успехи.

Берое Стара Загора – Спартак Плевен (97:83)

Очаквах, че тази среща ще бъде дерби и че победителят няма да бъде ясен почти до края, но не се получи така. Берое взе нещата под свой контрол още от началото на мача и не позволи до финалната сирена на Спартак да промени нещата. Дори след няколкото опита, които гостите направиха за обрат, домакините реагираха адекватно и спираха тези желания навреме. Зарядът на двубоя беше изключително голям от гледна точка на това, че двата отбора са близко в класирането и се борят за по-предно преди плейофите. Може би на базата на това направиха страшно много грешки – 19 за Берое срещу 18 за Спартак.

Липсваха ключови играчи в съставите и на двата тима. Докато Мартин Йорданов е трайно контузен за старозагорския отбор, тимът от Плевен не можеше да разчита на Джейлън МакКлауд. Берое успя да се окомплектова след напускането на част от чужденците, а добрата новина е завръщането на Дариъс Куизънбери след няколко месеца отсъствие. Старозагорци изглеждат по съвсем различен начин, когато са с пълен състав. Домакините бяха много концентрирани и мобилизирани в първите минути. Ключова се оказа играта в защита и на бърза атака, за да си осигурят комфортна преднина, вкарвайки 30 точки само за една част. Тук и пречупиха тима от Плевен, осигурявайки си предимство за остатъка от мача. Във втората част Берое игра комбинативно и демонстрира агресия в дефанзивен план, което доведе до бързи атаки на част от ключовите фигури. Домакините успяха да затворят полувремето с 10 точки аванс по пътя към спокойствието.

Спартак стартира по-агресивно след голямата почивка в опита си да направи обрат, но щабът на Берое взе мерки, а благодарение на Брет Рийд и Александър Матушев успя да задържи преднината си. Защитата на домакините бе на дневен ред и в заключителната четвърт, когато отвори по-солидна разлика за победата. До края епизодичните опити на Джулиън Люис не стигнаха на гостите да се върнат. Трябва да отличим Рийд с 25 точки и 7 борби, както и само с един пропуснат наказателен удар. Наблягам върху това, тъй като той имаше проблеми в това отношение и стреляше изключително лошо. Това е важно за играч на неговата позиция. Силно представяне за Бенджамин Уилямс, бих похвалил и Александър Матшев, защото беше длъжник на отбора в последните мачове. Ясен е неговият потенциал в нападение и именно това загатна в тази среща. Единственият съвет е, че трябва да бъде по-постоянен. Харесвам го като играч и се надявам, че ще задържи това ниво, за да помогне на Берое. Силно включване и за Александър Милов, най-вече в заключителната четвърт, когато имаше важни отигравания.

Берое трябва да работи върху броя на грешките, но да обърне внимание и на асистенциите – 21.Двата елемента се препокриват. Впечатление прави и слабата успеваемост от далечна дистанция – 28%, но Берое спечели заслужено и това бе подплатено с добра игра. Отборът има резерв в защита и ако подобри този елемент, ще има съвсем различно лице. С идването на новите играчи и завръщането на Куизънбери вече има по-голяма дълбочина. Според мен ще играе все по-добре и ще има важна роля за разпределението на местата от първо до шесто. Никой вече не може да си подцени този отбор, когато е в пълен състав и играе добре, особено в своята зала. В последните два мача старозагорци показаха, че имат много добър арсенал в нападение и заплахата идва отвсякъде.

Само Мартин Сотиров и Джулиън Люис имаха двуцифрен брой точки за Спартак. През лятото плевенският тим направи доста добра селекция, инвестира в много играчи и привлече добри реализатори в лицето на Николай Титков и Сотиров, както и атлетични американци. Ръководството на клуба афишира големи амбиции за сезона, затова говори и участието на Европейската северна лига. Тимът започна добре и натрупа победи, но след това изненадващо тръгна надолу. Дълго време страдаше от контузии, дори в момента все още липсва Христо Захариев, който би помогнал, ако е здрав. Може би отборът не е готов да играе на два фронта и липсва дълбочина. Това се отразява на колебливото представяне в родния елит. Смятам, че Спартак загуби идентичността си през годините. Още от годините, в които аз бях играч, той се характеризираше с ударното си нападение и стрелбата от далечна дистанция. Този сезон се вижда спад именно в това отношение. Обърнах внимание на статистиката и до момента Спартак стреля с 25% зад дъгата. Сравнявайки с миналия и по-миналия сезон, отборът има 35%, което е добра успеваемост. До известна степен оттук идват колебливите резултати и липсва стилът, разпознаваем с добрата стрелба от далечно разстояние.

Определям този спад по няколко причини. Стрелбата на един отбор не е ефективна, когато той или не е в оптимално физическо състояние, или когато е претрениран. Другият момент е свързан с психологическите бариери при играчите. В моята кариера съм забелязал, че когато един тим не е в добра спортна форма, веднага се отразява върху процентите на стрелба. Тук говоря и за тази от наказателната линия. Сигурен съм, че Тодор Тодоров като човек, който живее с баскетбола, ще намери причините и начините да подобри формата на тима, за да се завърне на правия път. Отборът има потенциал и състав. Убеден съм, че с завръщането на МакКлауд и Хрисо Захариев, както и с привличането на Павлин Иванов, той ще придобие друг вид и ще се превърне в претендент за челните места.

Балкан – Миньор 2015 (118:75)

Балкан успя да се върне на правия път по най-добрия начин след драматичната загуба срещу Рилски в миналия кръг. От своя страна гостите бяха без трима от своите играчи в лицето на Алекс Уандие, Монтейвиъс Мърфи и Мартин Тодоров. Липсата само на един играч за „чуковете“ има значение, а когато са трима, това е огромна загуба за тях и подсказваше, че няма да се получи оспорван мач. Домакините отвориха срещата изключително концентрирани и за 10 минути отбелязаха 33 точки, а на полувремето бяха напред с 15. И двата отбора бяха позабравили защитата през първите две части. Балканци движеха много добре топката и имаха висока успеваемост. Все пак те бяха подценили играта в дефанзивен план и не можаха да се откъснат с още по-голяма разлика, позволявайки на гостите да отбележат 47 точки, което е прекалено много за шампионски амбиции и то в тяхната зала.

Второто полувреме домакините промениха отношението си в защита, като това явно е дошло след много добър анализ и разговор от треньорския щаб. Само за една част гостите вкараха едва 10 точки срещу 29 за домакините, което предопредели и изхода на двубоя. Така Балкан показа, че когато е концентриран в защита и не подценява въпросния елемент, е опасен отбор. Показателни за отборната игра и движението на топката на тима са 31 асистенции. Освен това имат и само 5 грешки, и 14 вкарани тройки, както и шестима играчи с двуцифрен актив. Положителното е, че Васил Христов раздели минутите на своите играчи и няма такъв с повече от 25 в игра. Балкан играе най-добрият баскетбол на този етап и това си личи по броя на асистенциите, тъй като е лидер по този показател с по 22.0 на мач, както и на първо място при стрелбата зад дъгата с 37%. Този отбор е най-добре представящият се отбор и с потенциал за спечелване на титлата и Купата на България. Тези факти са подплатени с дълбочината и невероятната химия, която цари в редиците. Няма как да не отбележа силното представяне на Илиян Пищиков, който прогресира и се очертава като един от лидерите. С всеки мач играе все по-добре. Със завръщането на Андрей Иванов ротацията става още по-солидна от гледна точка на облика.

Относно Миньор, имаше добро движение на топката. Неслучайни дели първата позиция по брой асистенции с Балкан, но „чуковете“ трябва да променят отношението си в защита, защото допускат изключително много точки. В този мач изглеждаха така сякаш не знаеха какво да правят в дефанзивен план, закъсняваха на pick and roll или при ситуации един на един и при помощ от слаба страна. Когато е в пълен състав, Миньор има потенциал. Смятам, че това ще бъде показано в следващите мачове.

Гостите излязоха срещу най-доброто нападение в България със средно по 93.0 точки на мач, така че загубата бе закономерна. Беше нормално да загубят, но не и без битка. Изглеждаше, че прекалено рано се предадоха, издържаха само едно полувреме. Позитивното бе, че по-младите момчета взеха доста игрови минути.