Легендата Георги Панов на 80: Щастлив съм, че съдбата ме насочи към баскетбола и той стана моят живот

14-11-2013 12:01 | Иван Вълчанов

Напоследък думата легенда се преекспонира прекалено много. И затова вината е само и единствено на журналистите. Едва ли не според тях всеки един приключил кариерата си спортист е легенда. В следващите редове обаче ще стане дума за един ЧОВЕК, който е наистина живата легенда на българския баскетбол. Едва ли има по-подходяща дума за навършващия днес 80 години Георги Панов-Гецата. Без съмнение той е едно от най-големите имена в българския баскетбол. Роден в Плевен на 14-и ноември 1933 г. и вече 65 години баскетболът е неговият живот. Сам казва, че е благодарен на съдбата, че това му се е случило. За 17 години като капитан на Академик (София) и 13 години в националния отбор, е част от славните години на българския баскетбол. Може да говори и разказва с часове, а ето най-интересните и ключови моменти от житейския си път, които той сподели с BGbasket.com малко преди юбилея си:

Как започва всичко: „Още от 10-12 годишни аз и моите приятели бяхме отлични ученици и спортувахме всякакви спортове – футбол, волейбол, народна топка. През зимата карахме кънки по улиците на Плевен. Просто бяхме здрави физически и затова имам спечелено първо място в страната в лекоатлетически петобой. Тогава бях на 18 години, а състезанието се проведе в Пловдив. Тези неща са ми помогнали, а явно сме имали по-особен талант за баскетбол. Започнах да играя баскетбол в училище на заравнена земя, в която имаше забити два кола и на тях закачено табло. Също имаше едно игрище край футболния стадион. Запалихме се много и тогава дойде нашият треньор, който беше самоук. Известен е в Плевен, казва се Иван Стоянов, а всички го познават като Баджо. Освен него, никой не ни е учил. Това се случва през ’47-ма – ’48-ма година.”

Участва в първото си първенство през ’48-ма, още ненавършил 15 години. Малко след това с отбора на мъжката гимназия от Плевен става национален шампион и тогава при завръщането на гарата в Плевен отборът е посрещнат от половината гимназия. Има музика, а най-отпред е Панов с купата и обиколката минава през целия град, докато стигне до гимназията, където ги чака другата половина от учениците с директора. Целият град е с тях и се радва на успеха им.

^{Републикански шампион в лекоатлетически средношколски петобой, 1951 г.}

Пристигането в София и първия досег с мъжкия баскетбол: „През есента на ’51-ва моите приятели станаха студенти, но на мен не ми позволиха да следвам по политически причини. Тогава искаха да ме вземат в Спартак в София, но отново по същата причина не можех да играя там. Тогава отидох в отбора на Ударник и играх две години, като станахме републикански шампиони и през ‘52. След това ми разрешиха да стана студент и кандидатствах в икономическия университет ВИИ „Карл Маркс” (б.р. сега УНСС). Влязох без проблеми и започнах да играя за Академик. Още от самото начало през ’53-та година съотборниците ми избраха мен за капитан на отбора. Такъв бях 17 години.

^{Георги Панов, 1955 г.}

С Академик бяхме страхотен отбор, може да прозвучи нескромно, но не мисля, че някой отбор може да се похвали с такъв колектив, такива общи интереси и такова разбирателство помежду си, както ние по онова време. През ’57-ма година станахме световни студентски шампиони. Някои хора не могат да осъзнаят какво значи това, но за мен е най-големият успех за българския мъжки баскетбол. Тогава 90% от съставите на студентските отбори бяха съставени от играчи на националните отбори, защото студентите бяха най-силните баскетболисти на своите страни. Това беше едно почти световно първенство, в което участваха всички страни, освен САЩ. Интересен факт е, че стигнахме до успеха почти без да сме тренирали, защото лятото имахме двумесечен командирски лагер и ни освободиха от него седмица преди началото на първенството, за да можем да се подготвим.”

Георги Панов завършва икономическия университет, след което учи във ВИФ (б.р. сега НСА), където завършва второто си висше образование. Дори и след това той продължава да играе за Академик дълги години, защото е заслужил майстор на спорта и това му дава право да продължи да бъде капитан на студентите.

Още през 1951 г., когато пристига в София, е включен в националния отбор. Започва подготовка с тима за Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. още на 18 години. В процеса на подготовка се утвърждава като основен състезател. Тогава треньор на националния става Веселин Темков – „Патриархът на българския баскетбол”. Темков прави промяна в състава и включва 18-годишния младеж в тима за Олимпиадата. Преди началото на Игрите, в олимпийското село пристига делегация на организаторите, носейки огромна торта на няколко етажа и питат кой е Георги Панов. След като го откриват, те му я връчват заради това, че е най-младият състезател в баскетболния турнир.

Панов участва в три Олимпиади – през 1952, 1956 и 1960, а общо България е била на четири. На третата си Олимпиада в Рим през ’60-та е знаменосец на делегацията ни, защото тогава е единственият български спортист, за когото това е трето поредно участие. Четвъртото участие през 1964 г. му се разминава на косъм, а ето какво си спомня той за този случай:

„Участвахме на квалификация в Женева и за най-голяма изненада на всички загубихме във финала от Финландия. Този отбор се оказа с двама американски баскетболисти. Въпреки това ние трябваше да ги победим и това беше голям удар и голямо разочарование за нас.”

Играе с националния отбор от ’51-ва до ’64-та. Освен трите олимпиади, Георги Панов има участие на шест Европейски първенства и на единственото ни Световно. Най-славните години с Академик пък са между ’57-ма и ’59-а, когато тимът е два пъти поред на финала в най-престижния клубен турнир – този за Купата на Европейските шампиони. Шампионатът на Стария континент в София пък през ’57-ма във финала България губи от СССР с три точки. Панов си спомня, че тогава мачът се играе на националния стадион и е поставен световен баскетболен рекорд за публика, след като 42 000 човека го гледат на живо. Държи да отбележи нещо, което е много важно за него: „Много хора и до ден днешен вярват, че нас са ни заставили да не победим както във финала на Европейското, така и във финала на клубното първенство срещу АСК Рига. С цялото си достойнство заявявам, че това не е вярно. Никой не ни е казвал, че трябва да паднем. Ако можехме, щяхме да ги бием, но малко не ни достигна.”

Георги Панов говори за друга от най-големите личности в баскетбола ни Божидар Такев: „Той ми беше треньор, откакто отидох в Академик през ’53-та до ’60-та, ’61-ва. Той беше едно явление в нашия баскетбол, знаеше два езика – немски и английски, завършил инженерство в Германия и колеж в Истанбул. Този отбор на Академик в славния период от ’57-ма до ’60-а дължим много на него. Преди всяка среща ни канеше у тях и бяхме просто приятели – всички помежду си. Беше поклонник на американския баскетбол, а тук ни учеха на съветски баскетбол, който също беше силен, но разликата е от земята до небето. Направи организацията на нашата игра, комбинациите. Всичко това дължим на него – един изключителен треньор и човек. До последно му говорехме на „Вие”, а разбирателството между нас беше много голямо и на терена, и извън него. Много е важно, че всеки един знаеше своето място и роля в отбора и всеки имаше своя принос.”

След края на кариерата си като състезател през ’70-та, Панов е изпратен с голямо празненство в зала „Фестивална”. Разбира, че отново има с какво да е полезен на баскетбола и няколко години е помощник на Димитър Митев, който по това време е старши-треньор на националния отбор. По-късно получава предложение да стане треньор, но след като няма как отборът да бъде като този от славните години на Академик, който остава завинаги в представите му като най-добрият отбор, той отказва. Треньор е на младежкия национален отбор, а след това започва работа във ВИИ „Карл Маркс” като преподавател и треньор на студентския тим. 40 години работи в икономическия университет, междувременно е и треньор в школата на БУБА.

^{Георги Панов в края на кариерата си, 1970 г.}

Най-щастливият момент за Георги Панов и нещото, за което той съжалява: „Може би от мен щеше да излезе един добър външнотърговски посланик – дипломат, защото това е специалността ми. Не съжалявам, че бях в баскетбола, ако можеше да повторя историята, пак щеше да бъде по този начин, но просто исках да пробвам. Друго нещо, за което съжалявам, е че имахме възможности да постигнем повече на Олимпиадите и винаги аз и моите съотборници сме носили тази вина. Наистина успехите ни са големи, но имахме потенциала те да бъдат още по-големи. Това, за което съм щастлив, е че съдбата ме насочи към баскетбола и той стана моят живот. 65 години съм в баскетбола и много хубави мигове съм изживял с моето поколение. Друг щастлив момент, който отново е свързан с баскетбола, е от около 64-та година. Две познати от женския отбор на Академик ми казаха, че едно момиче цяла година идва да гледа баскетбол заради мен. Така мъжкият и женският отбор на Академик направиха едно събиране, за да ни запознаят. Когато я видях си помислих, че тя ще бъде моята жена. През ’65-а се оженихме, след това се роди нашият син – Георги (б.р. той в момента е скаут в баскетболната школа на ЦСКА) и досега – 48 години брак. Това е един от най-щастливите ми моменти.”

Ето какво би удовлетворило и би направило щастлив легендарния капитан на Академик: „Баскетболните среди да проявяват малко по-голямо внимание към хора като мен, защото аз все още мога да дам нещо на баскетбола. Не като физическо участие, но като съвети и помощ. Считам се малко забравен и това ми тежи, но такъв е животът. Много ми се иска българският баскетбол, като се започне от малките и се стигне до мъжките и женските отбори, да играят най-общо казано малко по-интелектуален баскетбол. Не ми харесва начинът на игра на нашите отбори, да не говорим на националния отбор, който толкова време не може да изплува. За мен липсва баскетболният интелект и манталитетът, които през толкова много години са се запечатали в съзнанието ми. Това би ме радвало и бих го приел с истинско удоволствие и адмирации. Искам да благодаря на всички, с които съм бил свързан чрез баскетбола и които са ми помогнали да бъда такъв, какъвто съм.”

BGbasket.com честити юбилея на Георги Панов и му пожелава много здраве, щастие и радостни моменти!

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър

Тагове: Георги Панов