Изненадата е само, че Дунав спечели купата по-лесно от миналата година

Лидерът в НБЛ Нефтохимик не бе достатъчно добре подготвен за турнира

Преди вниманието на цяла баскетболна България да се насочи през следващите дни изцяло към мъжкия турнир за купата във Варна, да хвърлим един поглед и към случилото се предходния уикенд в съответния женски турнир в Русе. Именно крайдунавският град и отборът на Дунав 8806 бяха определени за домакини на финалната четворка на Купа България (жени) за втора година поред с едно доста нестандартно решение на БФБ.

Всъщност то беше без прецедент – никой досега не беше домакинствал на купата в две поредни години – но едва ли някой от феновете на вече четирикратния носител на трофея Дунав ще се разсърди на хората от БФБ за проявеното от тях чувство за импровизация. А и тези фенове, както и самите домакини, доказаха, че именно там е „домът” на финалите за женската купа – отново осигуриха типичната за Русе сериозна посещаемост и чудесна атмосфера в залата, заради които дори от гостуващите отбори признават, че е удоволствие за тях да играят там.

В този смисъл шоуто отново се получи, но за един неутрален зрител остана впечатлението за една идея по-нисък резултат по скалата на емоциите в сравнение с миналогодишното издание. Причината е, че мачовете бяха много по-неравностойни и в три от четирите на практика не се получи никаква интрига. Един от тези три беше и финалът, колкото и неприятна да е тази констатация за лидера в НБЛ Нефтохимик 2010, който в случая бе категорично надигран от отбора-домакин. Точно обратното се получи на същото място година по-рано – три от четирите срещи тогава бяха вълнуващи и оспорвани битки, чиито изход не бе ясен до последния или почти до последния момент. Това, особено от гледна точка на съперничеството между Дунав и Нефтохимик, е доста любопитен факт – тогава русенския тим бе играл доста по-убедително срещу бургаския в мачовете от НБЛ преди турнира за купата, но в самия турнир в Русе се затрудни повече срещу младия и вдъхновен отбор на Петко Маринов. Сега пък Нефтохимик спечели и трите си мача в НБЛ до момента, но на финала в Русе не можа да окаже никаква съпротива. Това всъщност бе най-голямата изненада на този турнир – именно, че Дунав победи с такава лекота, а не самият факт, че победи, нито пък някой от другите три резултата. И то за пореден път доказа, че купата е съвсем „друга бира” и логиката в този турнир е различна от първенството. Както винаги, оказа се най-важно кои отбори са по-подготвени, здрави и въобще – в по-добро състояние именно през тази последна една седмица и в самите два дни на финалния турнир.

Точно това направиха отборът на Дунав и неговият треньор Георги Божков – подготвиха се целенасочено със здрави тренировки именно за тези два мача пред своя публика. Божков не криеше това, напротив – изтъкваше го във всяко едно изявление пред медиите преди, по време и след успешния за неговия тим край на турнира. Той и момичетата му имаха и късмет, че нямаше по-сериозни контузии, които биха нарушили подобен план за интензивна подготовка. Разбира се, възниква въпросът (и той бе зададен от журналист веднага след финала) ще може ли наставникът да дунавки да ги изведе до втори подобен пик на спортната им форма този сезон – точно два месеца по-късно, за да щурмуват и титлата в евентуална финална серия в плейофите на НБЛ в края на април. Засега обаче Божков и неговите момичета предпочетоха да празнуват спечелената купа, вместо да мислят за толкова далечно бъдеще. Така че за нас остава да следим с интерес НБЛ и сами да видим отговора на този въпрос в края на сезона.

Иначе тази отлична подготовка за турнира в Русе наистина даде възможно най-добрите плодове за отбора на Дунав 8806, който зарадва своите изпълнили залата верни фенове с две категорични победи. Полуфиналът срещу Монтана 2003 бе решен още през първата четвърт, след което мачът само се доиграваше и за дълги периоди от него Георги Божков можеше да си позволи да играе с резервите и да пази звездите си за финала. В самия финал пък надеждите на вечния му (или поне от последните години) бургаски съперник бяха попарени само за едно полувреме, когато тежкото крило Аманда Джонсън наниза феноменалните 6 тройки от 7 опита, а другата американка Кристина Сантяго си свърши работата в подкошието. Така, каквото и да бяха направили в нападение, момичетата на Петко Маринов бяха изправени пред много тежка задача в този мач; но факт е, че Дунав си свърши работата и в защита през по-голямата част от срещата, с което окончателно реши нещата в своя полза. Освен силната игра на двете американки, трябва се отбележи и класата, която очевидно носи на отбора „зимното” ново попълнение Тина Димитрова (въпреки че и предшественичката й на позиция 3 в стартовата петица Цуми Шаренкапова беше натрупала увереност и играеше все по-добре още преди нейното пристигане); както и традиционния хъс и непримиримост на естонката Мерике Андерсон, с които тя дава пример и мотивира допълнително и съотборничките си; а също и не толкова лесно забележимия, но също толкова важен принос на капитана Зорница Костова в организацията на нападението и във фаза защита; Виолина Кочева също имаше шанса (и го използва) да блесне със своя специалитет – далечната стрелба, когато получи допълнително игрово време в полуфинала, заради рано решения изход на срещата.

И докато домакините, макар и спорно дали селекцията им е по-добра от миналогодишната, използваха максимално потенциала на своите състезателки, то за отбора на Нефтохимик 2010 определено не може да се каже същото. За бургаския тим изобщо не е спорно – селекцията му определено е по-добра и много по-скъпа от миналогодишната. Това даде резултат в мачовете от НБЛ до момента, където отборът доминираше, но точно за турнира в Русе този състав се оказа неподготвен. Една от причините за това са и хроничните контузии, нарушили подготовката на основни състезателки като двете американки, а също и Олга Дубровина и титулярното крило Анета Митева. И това не са „голи” оправдания от страна на Петко Маринов – наистина се видя, че Гейл и Робинсън не са в много добро игрово състояние, а може би най-важният играч, „сърцето” на отбора - плеймейкърът Дубровина - буквално изигра финала срещу Дунав на един крак, след като още в 4-тата му минута стъпи накриво и влоши контузията си в глезена. Но, както и самият Маринов призна, дори в отбора му всички да бяха здрави, беше много вероятно накрая изходът да е същият; най-малкото заради екзалтираната публика в зала „Дунав”, която при един евентуален по-равностоен финал щеше да се вдигне и да вдъхнови любимките си за победа срещу традиционния съперник. Опитният треньор призна и друго – че лично за него е било по-приятно преживяването миналата година, когато с по-евтина селекция от млади момичета и повече българки, на практика без резервна скамейка, тимът направи чудеса от храброст и оказа далеч по-голяма съпротива. Тук аз съм напълно съгласен с него, макар и резултатът за Нефтохимик 2010 сега да е същият – второ място – миналогодишните подвизи на бургазлийки на турнира в Русе бяха далеч по романтични.

Иначе, въпреки контузиите и недобрата подготовка за турнира, Нефтохимик 2010 все пак показа класата на тазгодишната си селекция – надигравайки категорично в полуфинала отбора на Левски. Или по-точно – във втората четвърт от полуфинала. А тази наивност, с която момичетата на Стефан Михайлов капитулираха само за десет минути срещу наистина силния си съперник, след като се бяха държали достойно една четвърт, е поредно проявление на една недобра тенденция в играта им. Става дума за навикът да играят разсеяно и да правят твърде много технически и тактически грешки във важни мачове, въпреки че точно в тях трябва да са най-концентрирани. Вече втора поредна година треньорът Михайлов не успява да се пребори с тази тенденция, въпреки очевидните си усилия. Това го имаше дори докато в отбора бе силният център Вера Перостийска и с нея селекцията ставаше впечатляваща за стандартите на женската НБЛ. А след като тя си замина обратно за чужбина преди турнира за купата, отборът остана отново с недостатъчно силни високи състезателки и тези други слабости в играта му станаха още по-очевидни. Подобни наивни грешки и слаба игра в защита, особено в подкошието, можеха да изиграят на „сините” лоша шега и в мача за трето място срещу Монтана 2003. За тяхно щастие, монтанки изобщо не се възползваха от всичко това и изиграха втори пореден слаб мач на турнира, оставяйки Левски да грабне победата през второто полувреме. Все пак не трябва да се омаловажава заслугата на възпитаничките на Михайлов за спечеленото от тях трето място в този единствен получил се оспорван мач на финалите - хвърлиха се на щурм веднага след почивката и си осигуриха преднина, която след това успяха да задържат, въпреки някои свои „опити” отново да объркат нещата.

Що се отнася до Монтана – в контекста на този турнир представянето им бе определено разочароващо и двата мача бяха наистина слаби за възможностите на този симпатичен отбор, по традиция играещ стабилно в НБЛ със състав (почти) без чужденки. Не че някой си е правил илюзии, че тимът може да бие Дунав и Нефтохимик и да завоюва купата насред Русе, но определено можеше спокойно да се пребори поне за третото място в споменатия вече мач срещу Левски. Срещу този съперник Славко Димитров имаше на разположение две много по-високи и мощни баскетболистки в лицето на Милена Томова и Радостина Славова, които можеха да „мачкат” съперника в подкошието. И точно това донякъде се получи през първото полувреме. През второто обаче, точно когато Стефан Михайлов заигра за дълги периоди с изключително ниска петица само от гардове и леки крила (най-високата състезателка в която бе настоящата звезда на отбора Радослава Бъчварова!), монтанки взеха поредица от грешни игрови решения – вместо да вкарат отново топката в „правоъгълника” и да се възползват от това ръстово и физическо превъзходство, те опитваха всичко друго, което им хрумнеше; а то, другото, просто не се получаваше. В защита пък бяха мудни, позволиха много успешни контраатаки и се пропукваха твърде лесно, включително за пробиви и завършвания под самия кош, които високите състезателки на Монтана не трябваше да допускат толкова лесно „под носа” си. За полуфинала им срещу домакините пък коментарът е излишен – както вече стана дума, в него Монтана 2003 капитулира още през първата четвърт…

И накрая едно лично мнение. Един празник за баскетбола в България, какъвто трябва да бъде всеки един финален турнир за купа (и в Русе това до голяма степен се получава), заслужава да бъде център на вниманието за баскетболната общественост у нас поне за тези два дни, в които се провежда. Ясно е, и напълно естествено, че започващият само 3 дни по-късно (т.е. днес) турнир за мъжката купа ще привлече по-голямо внимание; може би като изключим феновете от утвърдилите се като центрове най-вече на женския баскетбол Русе и Монтана. Но поне можеше през тази събота и неделя да се направи пауза в другите първенства и да не се играе кръг от мъжката А-група, както и огромен брой мачове от междуобластните първенства при подрастващите! Поне на теория, всеки един от феновете и самите участници (които също са част от баскетболните фенове в България) в тези мачове и турнири из цяла България бе поставен пред избора дали да си остане в своя град за своя мач или да отиде до Русе да гледа финалите за купата. Естествено е да изберат първото. Знам, че на практика хората, поставени пред този избор, не са чак толкова много и че дори без тях залата в Русе се изпълва достатъчно с ентусиазирана баскетболна публика. Според мен обаче трябваше все пак БФБ да направи този жест и да осигури пауза в другите първенства и турнири, или поне в повечето от тях, докато се играят тези финали за купата.

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър