Harlem shake в стил Брандън Хийт

Българският турнир за купата закъсня с няколко седмици на фона на останалите в по-силните баскетболни страни в Европа, сякаш да докаже и на практика, че леко изоставаме от тях в последно време. Факт, доказан с това, че не успяхме да се класираме на Евробаскет 2013 въпреки по-широкия формат на предстоящия форум идния септември. Доста тимове отидоха във Варна с големи кошници, но изненада накрая не се получи. Отново Лукойл Академик се върна с пълна такава, нещо обикновено напоследък по българските терени. Стойков отново вдигна Купата, Хийт пак реши да вземе контрол когато се брои, за да може доктор Белев пак да приема целувки след финала.

Брандън Хийт – лицето, което удари с юмрук по масата и докато Левски се съвземе изведе отбора си с толкова точки напред, колкото бе необходимо да се задържи в последната десетка и да се обогати колекцията с купи в спортния комплекс в Правец. Хийт започна в първата част на популярния Harlem shake, а съотборниците му нямаха никакъв проблем да го довършат.

Истинската разлика между Лукойл Академик и Левски в момента е нищо повече от следното: за да спечелят „студентите“ имат нужда един от многото класни играчи да се разиграе с може би лека подкрепа на други двама. В ответния лагер е точно обратното: за да се бие Лукойл са нужни не един и двама, а цял отбор на висота без право на грешка. Левски в този мач имаше няколко пробойни, които закономерно накрая се отразиха и на крайния резултат от срещата. От своя страна Хийт получи сериозна помощ от силните гардове в този финал – Божидар Аврамов и Боян Попович и въпреки слабото представление на тотално обезличените Дарил Уоткинс и Димитриос Харитопулос закономерно стигна до поредния си успех.

Левски не бе в час между 25-та и 30-та минута и този период от 5 минути реши двубоя в полза на Лукойл Академик. Хийт приспа с три тройки плюс кош и фал защитата на Левски, която в интерес на истината действаше безупречно до този момент. За една четвърт (третата) Лукойл Академик отбеляза почти толкова точки, колкото за цяло едно полувреме. И това на практика им стигна за да вдигнат отново трофея.

За разлика от Левски, който имаше труден полуфинал, Лукойл Академик мина като ураган през Ямбол и ги би с лекота. Двубоят им на четвъртфинал срещу Берое бе далеч по-труден и само добро стечение на събитията предотврати голямата сензация в турнира. На всеки един баскетболен фен бе ясно, че ако Реджи Холмс не бе напуснал играта в началото на второто полувреме вследствие контузия, изходът от мача беше абсолютно непредсказуем. Георги Младенов с основание бе недоволен и от една дузина реферски отсъждания, наклонили везните в полза на фаворита не само в този мач, но и в целия турнир. Прав е наставникът на старозагорци, че Лукойл Академик няма нужда от тези аванти, за да бие отбор с далеч по-скромни възможности като Берое. Бюджетът на целия им тим месечно се побира в заплатата на един Дарил Уоткинс от състава на „студентите“. Но пък прави чест на старозагорци за показаната борбеност и дух, с които те бяха „заразени“ само за няколко месеца работа с легендарния български баскетболист.

Едно от разочарованията в турнира може би се наричаше Черно море. Варненци показаха плаха и нетипична за тях игра с много брак. Сякаш единственият светъл лъч в отбора се казваше Асен Великов, който поведе съотборниците си и малко не им стигна да направят обрат срещу Рилски спортист. Честно да си призная, очаквах много повече от Черно море, още повече те искаха много този турнир с цел добро представяне и спасяване на сезона. Шансовете им в шампионата са много малки, за да се борят за медали и това бе усетено от ръководството на „моряците“, натиснало федерацията за домакинство на Финалната осмица. За съжаление на феновете не бе усетено от играчите, които останаха зрители за полуфинали и финали в следващите два дни. Може би отборът в НБЛ с най-много талантливи момчета, които по необясними причини този сезон не могат да се разгърнат и да използват предоставения им шанс.

Балкан бе другото разочарование в турнира. С добра селекция и отличен треньор най-изненадващо ботевградчани освободиха хотела си още след първия ден. В един много равностоен двубой до самия край Ямбол успя да излъже съперника си, елиминира Балкан и стана единственият тим от втората половина, който продължи напред.

Ямбол победи Балкан, но след това лесно падна от Лукойл Академик. За разлика от миналия сезон, когато Иван Чолаков на два пъти би „студентите“, тази година ямболии играят много трудно срещу шампионите. Така бе и в шампионатните двубои, същото се случи и във Варна. Лукойл Академик не само се класира с лекота за финала, но и успя да съхрани сили (за разлика от Левски) за него. Чолаков се поядоса, направи няколко тегела с бодрата си крачка, но набързо седна разочарован от представянето на възпитаниците си срещу далеч по-класния съперник.

Ямбол попадна в дупка и в началото на малкия финал срещу Рилски спортист. Имаше леко събуждане през второто полувреме за Дурчев и компания, но в крайна сметка всичко хубаво за отбора им бе приключило още след първия ден. Дори и появата на мача за бронза на президента Валентин Ревански не промени играта на отбора към по-добро.

Рилски спортист спечели третото място като бе близо и да изненада за трети път Левски през този сезон. Промъкна се през иглени уши на четвъртфинал срещу Черно море, но бе елиминиран на полуфинал от Левски. Усилията им в края стигнаха само до съкратяване на дефицита до точка секунда преди края, когато отличния в този турнир Христо Захариев по погрешка вкара втория наказателен удар и с това сложи край на надеждите за финал на самоковци. Гардовата двойка Тери Смит и Бранко Миркович натрупа фалове от самото начало, което съкрати доста опциите в нападение на и без това късата скамейка на Росен Барчовски.

Левски очаквано игра финал, но още на мача с Черноморец си пролича тенденция в определени моменти тимът да подценява съперника и да губи концентрация за кратко. Това даваше шанс на противника да се върне в срещата както на четвъртфинала, така и на полуфинала. И докато срещу Черноморец и Рилски спортист момчетата на Тити Папазов имаха лукса да си го позволят и въпреки това да спечелят, то на финала малък спад в края на третата четвърт се оказа фатален. Марко Маринович и Чавдар Костов се нагърбиха заедно с отличния в този мач Ники Върбанов, но за да биеш Лукойл Академик трябват още няколко безстрашни изпълнители. Които за съжаление на „сините“ в този мач просто липсваха. Тримата играчи отбелязаха 53 от общо 73 точки за тима си, тоест всички останали взети заедно са с едва 20. За Левски остава утехата, че все още имат добри шансове за спечелване на Балканската лига, както и да се борят за титлата в плейофите на домашна сцена. Въпреки, че е далеч по-лесно на финала за Купата да биеш Лукойл Академик веднъж, докато в плейофите е много по-сложно, тъй като трябва да го сториш три пъти.

Накрая се раздадоха парични премии от спонсора на състезанието, но освен купи ги нямаше традиционните за такива турнири медали. Малко несериозно отношение от страна на федерацията в този аспект, което остави горчив привкус най-вече на тези, изкачили се на почетната стълбичка. Медали се раздават и на Олимпиади, а тук у нас се ценят от всички, дори от масажисти и шофьори на автобуси.

Мачът за бронза от известно време ни кара да се питаме има ли нужда от него или не. Наистина след загуба на полуфинал тази среща е меко казано излишна. Когато се играе за Купа и след като си отпаднал, какъв е смисъла да продължаваш с участието си. Най-доброто решение е бронзови отличия и за двата отпаднали състава, с което всеки може да се гордее и „отчита“ в града си. В шампионата ситуацията е коренно различна.

Очаквахме малко по-добра посещаемост на срещите, но това е обяснимо със занижените възможности на домакините в последно време. Качеството на баскетбола не бе лошо и особено на финала заслужаваше пълна (а не наполовина) „Конгресна“ в морската столица. Дори и раздаването на плазмени телевизори по жребий от продадените билети не бе достатъчна мотивация за варненските баскетболни фенове. Иначе организацията на турнира бе повече от перфектна - нещо, в което никой нито за миг не се и съмняваше.

Валентин Ангелов, Superbasket.bg