.jpg "Берое")
(1).jpg "Левски")
.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Черно море Тича")
.jpg "Черноморец")
.jpg "Ямбол")
Историята-майка и как бихме Обрадович
Да започнем с това, че част от читателите бяха посмутени от снимката на блога. Какво било, видиш ли, общото между яхтите и баскетбола? Ами общото е почти като между крокодила и северния елен от вица за чукча, завърнал се от Африка. При подробен прочит, на фотото се вижда авторът, накипрен с фланелка NBA от серията All Star Game във Вегас. И идеше да обясни двете му любови – баскетбола и ветроходството. За футбола е ясно.
Започвам от финала на предния материал – личностите на терена, вдъхновяващи малчуганите да гонят и тупкат топката. Вдъхновен от поредния гениален проблясък на големият Спас Натов. Лаконичен в изказа (искрено съчувствах на колегите репортери, които трябваше да го интервюират след мач, докато бе начело на мъжкия Черно море), но мно-о-о-го точен!
Коментирахме на по кафе и цигара отношението на навиячите на „Цървена звезда” към треньора на АЛБА Саша Обрадович преди последния мач в Евролигата (феновете просълзиха легендарния „звездаш”). „И него сме го били”, промълви бившият капитан на националния ни отбор и на звездната селекция на „моряците” от края на ХХ в. С което ме върна в препълнената „Конгресна” и инфарктната победа на Черно море над Банко ди Рома със Саша Обрадович, Бил Едуардс и Валтер Манифико.
Да, тези победи, мачовете в Европа и доминацията у нас, доведоха стотици момчета в залите. Те и треньорите им направиха така, че да се заговори на висок глас за варненска школа в българския баскетбол. Колкото и да не им се искаше на мнозина, това стана факт. За невярващите – Константин Папазов го е заявявал в прав текст пред микрофони и камери – „всичко, което направихме в школата на Левски, е copy/paste на модела Варна”.
За какво Ви занимавам с това ли? В никакъв случай не за да противопоставя София с други баскетболни центрове. Да, и аз като други родители неведнъж съм си задавал въпроси „Защо финалите на подрастващите са пак и пак и отново в столицата?”, „Няма ли по-добра схема за първенствата?”. Пиша това, не за да заставаме един срещу друг като врагове, а заедно да стигнем до някаква приемлива за всички формула за развитие на подрастващите и на мъжкия ни баскетбол. Нормално е благородно да завиждаме на софийските отбори - нямат транспортни разходи за срещите си през есента и пролетта, та чак до зоналните турнири. Както и за големия брой равностойни мачове помежду им, които ги правят по-обиграни от връстниците им. В същото време в „Загоре”, „Мизия”, „Родопи”, „Рила” и „Добруджа” се играят безсмислени мачове с разлики от 70, 80 до 100 и нагоре точки.
Историята е на страната на столицата - на първото Държавно първенство за мъже през 1942 г. участват осем отбора. От София. Година по-късно сред осемте се появява шуменският „П. Волов”, хронологично следват Търново, Ямбол, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе... Отдавам заслуженото на „Майката на всички науки”, както и на авторите на „Алманах на българския баскетбол”. Бъдещето на любимата игра принадлежи на децата. И всяко погрешно или формално действие от страна на федерация или деятел на всяко ниво е престъпление спрямо тях. Поправете ме, ако греша, но по Програмата на БФБ за развитие на подрастващите, афиширана в средата на септември 2014 г., комай се състоя един-единствен камп. А останалите?
_________________
Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG
Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe
Харесайте BGbasket.com във Фейсбук
.jpg)
.jpg)
