Михаил Михайлов: Да си треньор в България - призвание или наказание?

Михаил Михайлов е треньор в школата на Балкан от дълги години. Като състезател той започва кариерата си именно в родния клуб Балкан, а днес се е отдал на треньорската професия. През лятото той бе част от щаба на националния отбор за кадетки до 16 години, а през миналия сезон спечели няколко отличия в първенството. Първо изведе юношите (19) на Балкан до златно отличие на Републиканското първенство, а после спечели и бронз с кадетките на Балкан. Тогава треньорът на ботевградчани Михаил Михайлов спечели и наградата на името на Тони Божанков, която BGbasket.com връчва, след анкета сред колегите си за най-добър треньор при юношите. 

Днес наставникът на Балкан празнува своя 35-ти рожден ден и започва да води блог в BGbasket.com. Екипът ни му желае много здраве и професионални успехи. Радваме, че ще имаме честта да бъде наш блогър и да черпим познания от статиите му!

Ето и първата му публикация.

"Здравейте на всички читатели!

В първата ми публикация ще коментирам треньорската работа в България, затова и нарекох първата ми статия "Призвание или наказание".  Освен това ще се спра и на провеждането на първенствата при подрастващи у нас, за които се питам състезания ли са или губене на време и средства...

От години се говори как е нужна промяна и то кардинална такава, за да се постигне по-добър резултат от изиграването на даден брой срещи в един сезон при подрастващите. Предложения към БФБ не липсват, сигурен съм в това. Друг е въпросът добри ли са те или лоши и кой ги преценява. Да започнем с това кой ги преценява и одобрява. Смятам, че единствените, които могат да си направят добра система за провеждане на първенство, са самите клубове и треньорите, работещи в тях. Време е да се направи истинска треньорска комисия от треньори, които работят с подрастващи. Моите уважения към сегашната, но тя просто и точно казано не работи, защото хората в нея нямат физически времето да се захванат да решават проблемите при децата. А те са много и само един от тях е начинът за провеждане на първенствата.Та, за първенствата и безсмислените мачове да говорим и за техния брой в един сезон. Преди четири години при нас в Ботевград дойде на работа Миле Протич, искахме по подобие на Левски, които имаха Ратко Йоксич, и ние да имаме главен треньор. По време на събиранията, които правеше с нас треньорите в клуба, той сподели стандарти за брой мачове в определена възраст в един сезон, които трябва да осигурим:

- юноши 35 – 40 мача

- кадети  30 – 35 мача

- момчета 14г – 25 мача

- момчета 12г – 20 мача

В интерес на истината, малко бяхме шокирани, по простата причина, че в областно първенство се изиграват 10 мача, зонално - още 5 и на финали още 5 и сезонът приключва с 20 мача, т.е. покриваме стандарта само за момчета до 12 години. Протич искаше от нас всяка събота за юношите да се осигури мач, а през неделя – за кадетите.

Вариант 1

Изхождайки от идеята да гоним подобен стандарт за брой мачове, а и за по-равностойни мачове, мисля си, че е добре да се организират А групи за ЮНОШИ И КАДЕТИ, както сега го има за ДЕВОЙКИ  И  КАДЕТКИ. И за да не може никой да каже „клубовете не искат”, да се заложи в наредбата точка, в която да е записано, че всеки баскетболен клуб, участник в НБЛ-мъже и жени, е задължен да участва с юношите и кадетите или девойките и кадетките в тези А групи. Някой със сигурност ще каже „ами пари от къде” и отговорът е много прост - „щом имате пари за по четирима чужденци, ще намерите и за децата да играят”! Тук ще излезе и един интересен проблем, а именно имат ли всички клубове в лигата школи, в които  развиват подрастващи?!

Но да се върнем на първенството. За сезон 2014/2015 един юношески отбор от зона Рила ще изиграе 10 мача от областно, 5мача на зонално и ако отиде на финали - още 5. Като се вземе в предвид и нивото на самите срещи, се оказва, че един отбор е изиграл 2 нормални мача, в които е имало някаква интрига. Затова е нужно да се променят нещата!

Вариант 2

Ето един проект, върху който да се помисли: есента се изиграват областните първенства, след които се прави класиране. Класиралите се на предни места /от 1-3/ продължават напред в зонално първенство, в което се обединяват 3 региона. На зоналното първенство се играе всеки срещу всеки на разменено гостуване или на турнири и първите четири отбора се класират директно за финалите на първенството. Вторите четири в класирането приемат квалификации за Републиканско първенство. Отборите, некласирали се за зоналното първенство, продължават да играят на регионален принцип, а след това отиват на квалификация по заявка, както е досега. Сигурно ще има недостатъци, сигурно ще има недоволни, но дошло е време да се променят коренно нещата. Затова е нужна силна треньорска комисия, здрава работа и правила от БФБ, които да се спазват и да важат еднакво за всички. Сигурно много хора ще кажат „форматът на първенството ли е най-важният проблем” и ще бъдат прави, но нека се започне от някъде. Ясно е, че ние – треньорите в подрастващи, не работим добре. Ясно е също така, че в повечето клубове се гледа как да се прибере таксичката от детето, пък на какво ще го научим, няма значение. Ясно е, че условията са тежки, но трябва ли да се предаваме преди да опитаме да променим нещо? Видно е – трябва ни коренна промяна, трябва ни воля да променим настоящето, за да има бъдеще. Иначе любимата ни игра загива! Ясни са ни нещата на всички - да, но нищо не се предприема, за да се решат проблемите.

Някой спомня ли си последния семинар за треньори по баскетбол в България? Сигурно не, защото те са веднъж в годината, а и на тях ходят 20-30 човека. Явно в България си го знаем и си го можем и като отидем лятото на Европейско първенство с подрастващи и се вижда колко сме „големи” и как добре сме си научили децата. Не знам защо БФБ не разговаря с клубовете, в които има чуждестранни треньори. Йовица Арсич е работил с подрастващи национални отбори на Сърбия, Александър Тодоров на pick and roll и  spacing e номер едно в България, Драган Баич –доказан  специалист, Тони Дечев, Йордан Колев – треньори, които  могат да научат нас колегите си на нещо. Те са тук, в България, работят в българския баскетбол, а ние не можем да черпим от техния опит! Едва ли биха имали нещо против да изнесат по една лекция на организиран семинар от БФБ. Въпрос на организация и малко средства. Посещението на тези семинари да стане задължително и да има лостове, за да може БФБ да наказва треньорите и да има характер да го прави, а не правилата всеки да ги тълкува, както му е удобно. Винаги съм се чудел как като отидеш в Сърбия на семинар и са се събрали всички треньори в залата, действително всички и седят, слушат, пишат, снимат, а тук при нас 30 души седнали винаги едни и същи. Като отвориш списъка на БФБ има 200 лицензирани треньори по баскетбол, а на семинар – 30. То ние българските треньори всичко си знаем и всичко ни е ясно. Ние самите не осъзнаваме колко малко знаем за баскетбола и колко далечна за нас е тази игра откъм съвременни начини на обучение. Обучение, дами и господа, ключова дума в съвременния баскетбол.

Но не е проблемът само в треньорите, а и в тези, които ръководят процеса на развитие в българския баскетбол. Държа тук да кажа, че октомври 2013 президентът на БФБ г-н Георги Глушков обеща поне пред 15 треньори, че за сезон 2014/2015 ще се събере комисия от треньори, работещи в подрастващи, която да разработи по-добра схема за провеждане на първенствата.

Защо не се направи това? Какво се случва с програмата за развитие? Кои са хората, които ще контролират процесите? Неудобни въпроси, за голямо съжаление, без отговори все още! А времето си минава и нещата все повече потъват! В България повечето треньори не знаят в коя възраст на какво да обучават децата. Не смеят да питат, че пък едва ли не е срамно да не знаеш и става катастрофа! На по-старите треньори все нещо им пречи, все младите са им виновни и не могат да разберат, че това, което е било преди 40 години, няма как да се върне. Младите пък, от своя страна, си мислят, че всичко знаят. Дошло е време да уважаваме старите, но да вярваме и повече в младите и най-вече да инвестираме в тях, защото те са бъдещето!

Моят треньор Иван Колев всеки ден на тренировка ни казваше:
„Момчета, работата в екип е в основата на човешкия прогрес!”

__________________