Планиране на състезателна кариера


Планиране на състезателна кариера
03-03-2015 16:04 | Владимир Искров

Владимир Искров е един от младите български треньори, който реши да търси късмета си в чужбина. Точно преди нова година водилият Чардафон в мъжката А група през миналия сезон наставник, замина за Ирландия, където на този етап продължава кариерата му. Искров обаче естествено не забравя и за България, а контактът му със страната ще става и чрез блог в BGbasket.com. Ето и за какво реши да пише той в първата си публикация:

 

За първи път се сблъсках с думата „планиране“ през 2012 по време на треньорската програма FЕСС към  FIBA Европа. Лекцията беше водена от Пабло Ласо, който, както тогава така и за момента, е старши треньор на Реал Мадрид. Той изнесе една изключително подробна лекция, как треньорите и играчите трябва да съумеят да планират и менаджират своите кариери. Това за мен беше уникален шок, защото до този момент не се и бях замислял, че трябва да планирам нещо. Ласо разказа как незабавно след спирането на състезателната си кариера е имал предложение да стане треньор в ACB-лигата (най-силната лига в Испания) предложение, на което малко хора биха могли да откажат, но той го отхвърлил. Отишъл да работи в трета лига по онова време с отбора на AB Castelló. В първия момент си казах, че това е абсолютно нелогично, "как така имаш предложение да работиш в най-силното първенство в Европа и отказваш", но той изтъкна няколко много сериозни аргумента, които ме накараха да се замисля сериозно и да осъзная, колко вярно е било това решение за неговата по-нататашна кариера.

 

Първо каза: Аз не бях подготвен да работя с толкова класни състезатели.

Нямах нужните знания.
Нямах нужния опит.
Чувствах, че трябва да мина през всички стъпала в треньорската кариера, за да мога да реализирам пълния потенциал на играчите си.

 

Идеята на този пример в първия ми блог е не да разказвам как Пабло Ласо е стигнал до ниво треньор в Реал Мадрид, а по-скоро всеки един, който е свързан с баскетбола дали като треньор или играч, да си зададе няколко въпроса.

 

Първият най-съществен:
1. Как планирам бъдещето си развитие като състезател?
2. Какво трябва да направя, за да подобря индивидуалните си качества?
3. Анализ на моето баскетболно ниво и на нивото на моите връстници в Европа? (Къде съм аз - къде са те?)
4. Тренирам ли достатъчно като часове тренировка в залата?
5. Имам ли всички технически умения, съобразно възрастта ми?
6. На каква позиция играя и дали имам потенциал да остана на същата позиция, като дойде време да играя при мъже?
7. Какво се случва с мен, ако не стана баскетболист, защото съм се контузил или просто не съм имал нужните качества да заиграя професионално?
8. Треньорът ми има ли нещо като годишен план за тренировките, които провежда с мен и отбора?
9. Имам ли индивидуални и отборни цели, които трябва да постигна до края на сезона?
10. Кои са силните и слабите ми страни като състезател и как да ги подобря?
11. Колко от юношите продължават професионално да играят баскетбол в мъжки отбори и как да съм част от тази бройка?
12. Искам ли да имам академични успехи, не само баскетболни?
13. Как да ги постигна и къде?
14. Имам ли адекватно възстановяване, като например - колко често ходя да плувам в месеца, храня ли се балансирано, спя ли достатъчно?

 

Има още много неща, които може да бъдат написани и са пряко свързани с вашето развитие като играчи. Но като за начало може да помислите за отговор на тези въпроси!

 

Аз направих своя план за моята професионална кариера малко, след като чух лекцията на Пабло Ласо. И честно казано не очаквах да го изпълня, но от гледна точка, че това беше само преди три години може да се каже, че го преизпълних, защото в началото на този период започнах с 8 годишни деца, а в края работих с мъже, че даже и чужденци, а някои от играчите ми дори бяха по-възрастни от мен.

 

Както повечето от читателите на bgbasket.com вече са запознати, че на 07.03.2015 ще бъдем в София с Дермот Ръсел така, че всеки, който планира своята бъдеща кариера да продължи в Европа или САЩ може да се пробва. Радо Папазов, Стоян Тошков, Кристиян Ставрев, Паулин Жерардин вече го направиха!

 

Всеки, който смята тези неща за полезни или иска да потърси възможности за по-добро развитие е добре дошъл.

 

Искам да използвам този блог също, за да изразя искрена благодарност на БК Левски в лицето на Радослав Пенов, Юлия Боянова, Ивайло Равуцов и Иван Джиджев, за петте прекрасни години, в които успях да науча страхотно много неща за баскетбола. Благодарение на невероятния екип треньори, с които имах възможност да работя или просто да гледам и да се уча от тях. А това са Ратко Йоксич, Константин Папазов, Тони Дечев, Ники Господинов, Иван Гогов, Еди Вълчев, Иво Константинов, както и всички, които бяха и са част от клуба.

 

Специални благодарности и на Чардафон-Орловец и Иван Господинов за треньорския опит, който натрупах там и невероятното отношение, което получих.

 

Знам, че и двата клуба са в тежко финансово състояние, но вярвам, че това ще се промени, защото хората там са прекалено сърцати и просто са обречени на успех!

 

Специално искам да благодаря на първия ми треньор Иван Коконов, че ме доведе в баскетболната зала!

 


Тагове: Владимир Искров
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи