Мълчанието на агнетата

(сн. БФБ)

03-09-2016 13:59 | Иван Вълчанов

Вчера се проведе общото събрание на БФБ, на което бяха взети важни решения за бъдещето на федерацията и българския баскетбол. Разбира се, на първо място беше изборът на президент, макар и предопределен, тъй като единствен кандидат беше досегашният – Георги Глушков.

На събранието обаче имаше и още редица важни точки – избор на управителен съвет, от който зависят всички решения на федерацията и НБЛ и който определя посоката на развитие на баскетбола ни. Избор на комисии, които да работят по най-важните въпроси, учредяване на нова позиция във федерацията – изпълнителен вицепрезидент.

Всичко за изминалия период от предишното събрание беше отчетено, прието, всички решения утвърдени, всичко беше гласувано анблок и за има-няма два часа делегатите се запътиха към залата за обяд.

Най-голямо впечатление на събранието обаче направи почти 100-процентовото пълно и безропотно мълчание и съгласие. И точно ние, журналистите, не можехме да повярваме на този факт. Не можехме, защото в баскетболните зали, по телефон и по имейли постоянно ни се изказват мнения, за които често дори не питаме. Кое как трябва да стане, кой и защо е направил или не е направил нещо. Дават ни се съвети какво и как да говорим и пишем, без да ги искаме.

И тук идва въпросът – защо с няколко изключения по не особено значими теми, нямаше изказвания на делегатите, защо нямаше идеи, предложения, изказване на съгласие, несъгласие и като цяло показване на какъвто и да е признак за живот. Нали именно общото събрание е мястото, което е предназначено да осъществи комуникацията между клубове и федерация.

За предишния мандат Георги Глушков изпълни задачата си – финансова стабилизация на федерацията и вече нещата стоят по доста различен начин. И докато това можеше да бъде изпълнено повече с административни инструменти и без прякото участие на клубовете, новата задача, която той си постави за започналия вчера мандат – сериозно подобряване на работата с подрастващи, не може да бъде изпълнена без взаимодействие с клубовете. Вчера обаче те предпочетоха да мълчат, въпреки че вероятно имат какво да кажат. След края на събранието президентът също изрази разочарованието си от липсата на идеи и дискусия.

Без сблъскване на мнения и тези, на идеи и предложения, няма как да се стигне до качествени решения. Опозицията е необходима, защото служи като коректив, мобилизира и предизвиква диалог. Човек не може да бяга толкова бързо, да бъде устремен и да надскача себе си, когато някой не го гони – отново в най-добрия смисъл на сравнението.

Затова нека делегатите се замислят какъв точно беше смисълът от присъствието им на това събрание, предвид факта, че имаше само един кандидат за президент. Мълчанието им и практически пълното мнозинство при всички решения може да означава само едно – че са съгласни с всичко и всички. Заради това мълчание после никой няма право да се оплаква. Дали ще е така обаче в личните разговори по зали и телефони...

Харесайте BGbasket.com във Facebook