Еди Вълчев за баскетбола при подрастващите

Първа публикация в новосъздадения си блог в BGbasket.com публикува треньорът от школата на Левски Едуард Вълчев. Ето какво сподели той:

Здравейте,

Казвам се Едуард Вълчев. Бивш състезател по баскетбол, а в момента треньор в школата на БК Левски.

Искам да изкажа моето мнение относно публикациите (постовете, чатовете или както ги наричате) в социалните мрежи и публичното пространство коментари за случващото се в България, което засяга спорта и по-специално ЛЮБИМИЯ НИ БАСКЕТБОЛ (надявам се и за другите да е така).

Не знам точно колко години съм свързан с баскетбола (от 1978 г. досега с изключение на 3 години поради за някои знайни, за други незнайни причини, но това сега няма значение). Напоследък започна доста често да се омаловажава работата на всички свързани с този спорт - ДЕЦА, ТРЕНЬОРИ, СЪДИИ, РОДИТЕЛИ, ПРЕЗИДЕНТИ, ФЕДЕРАЦИЯ, СПОНСОРИ, ДА НЕ ПРОПУСНА ЖУРНАЛИСТИ, а сигурно и други хора, като ги заклеймяваме с определени епитети. Със сигурност навсякъде в тези звена има пропуски и не добре свършена работа, но се надявам, че тя не е злонамерена. От известно време спрях да се интересувам кой какво е написал за определено състезание точно поради тази причина, но явно доста съм свързан с този спорт и не издържах.

Писмото ми е провокирано от коментара за мача между Академик Бултекс 99 и Левски при момчетата до 16 г., които аз водя. Думите ми са обаче са за всички възрасти в детско-юношеския баскетбол и за всичко, свързано с неговото развитие.

Гледната точка на моя колега е „съдията свири зле”, моята - ”имаше неточности и ме ощетиха”, от гледна точка на съдиите - „добре се справихме”,  дежурния - ”имаше малки неточности”. Как смятате: дали така е коментирал всеки един от нас със сигурност, но това не е най–важното, за което трябва да се пише. Децата и от двата отбора играха БАСКЕТБОЛ, хвърляха се за всяка топка на игрището, бориха се за всеки сантиметър, падаха, ставаха, плачеха, радваха се. И двата отбора искаха да покажат, че са по-добри от съперника. Естествено и аз и моя колега викахме, скачахме, оплаквахме се и какво ли още не. И мачът свърши. Този път победихме ние. Утре не се знае, победителят може да е същият, но може и да е друг. Това е една надпревара, която продължава (мога да кажа за себе си) цял живот. И това не е само в спорта, така е и в живота. Затова всички в тази схема трябва да поощряваме, подкрепяме, насочваме, да помагаме на малчуганите да се развиват, а не да им предаваме омраза, ненавист, завист, злоба, защото:

- Това са ДЕЦАТА НИ, които трябва да продължат да се занимават с любимия спорт с удоволствие и трябва да се насърчават да стават по-добри в това, което правят на игрището, а не какво говорят другите /без да загърбват училището, защото рано или късно приключваме със спорта (професионалния);

- Съдиите са млади (надали са толкова обиграни, за да могат да променят мача с отсъждания, които да не се забележат, че са тенденциозни). Повярвайте ми свирили са ми такива съдии и чак след мача съм се усещал, че са ни подхлъзнали, но чак след, а не по време на мача;

- Родителите са тези, които могат да помагат на своите деца и на техните треньори, а не да конфронтират и дистанцират деца си от техните връстници, треньора си и да се чуват реплики от сорта: „кога ще започнеш да играеш”, „няма да подаваш на другите, играй сам„. (баскетболът е отборна игра и ако искате всичко да зависи само от него го запишете в индивидуалните спортове), „няма ли да го пуснете да играе, той е най-добрият, а вие го държите на пейката” (няма треньор, който да си държи най-добрия играч на пейката), „скочи му в краката„, „откъсни му ръцете”, „копе..та” и т. н. Според мен това не е възпитателно. Не е нормално;

- Треньорите сме тези, които трябва да запалим децата да се влюбят в тази игра и да продължават да се усъвършенстват, да стават все по-добри, като това го показват и доказват не с приказки и закани, а в единоборството и колективната игра по време на състезанията. В спорта винаги има победител и губещ, но такива са правилата. Ние можем само да извлечем поуки от това и да се самоусъвършенстваме;

- Спортната злоба няма нищо общо с човешката злоба, завист, озлобление спрямо другите хора, която се шири из нашите географски ширини. Тя се изразява само на игрището и е свързана с качества, които има дадено дете, трудолюбие по време на тренировките (това, на което са го научили треньорите) и желанието да го покаже на игрището.

Преди срещата разбрах, че залата (цялото съоръжение), в която се играят мачовете, е на човек, който не бил свързан директно с баскетбола, каквото и да значи това, но за мен това е човек, който е адски много свързан със спорта и обича спорта. За мен е така, щом предоставя това съоръжение за ползване не само на мъжете, а и на децата. Това заслужава само адмирации.

- Журналисти , не вкарвайте негативизъм в коментарите. Това само засилва завистта, пошлостта, ненавистта, омразата между хората и рефлектира върху нашите деца. Смятам, че описването как децата са играли със сърце и огромно желание е главната задача на това, което вършат всички;

- Спонсорите, знаем, че желаете да помагате и че има трудности свързани със законодателството (не смятам, че парите, които са дадени за спорт, за здравето на нашите деца трябва да се облагат с данък що се отнася до детско-юношеския спорт), но знайте, че при децата трудно може да има реална възвращаемост. Може след време да има момчета/момичета подготвени за големия спорт и пак да не се получи поради странични причини. Искам да БЛАГОДАРЯ от името на всички за това, което правите и винаги ще имаме нужда от ВАС.

Сигурно има още много неща за казване, но смятам да спра до тук.

Надявам се, че не съм обидил много някого с моя коментар, но това е самата действителност. Сигурно и аз имам някои „дъски за дялане", но това се отнася за всички.

Пожелавам на всички звена свързани в и чрез баскетбола да продължим да работим заедно за по-доброто бъдеще на любимата ни игра.

С уважение,

Едуард Вълчев