Мистичната лява ръка в баскетбола (Част II)

Има играчи, които могат еднакво да играят с лява и дясна ръка. Включително и стрелба от средно и далечно разстояние. Има и друг вид състезатели, които правят определени неща с едната ръка и определени неща с другата. Леброн Джеймс е такъв. Много силен играч с дясна ръка, но голяма част от пробивите си завършва с лява, все едно е левичар.

В българското първенство имаме такъв случай - центърът на "Ямбол" Николай Върбанов. Стрелбата му от линията за наказателни удари е с дясна ръка, но цялата му игра клони на там, че търси да реализира с лява ръка. Това показва, че има поделена сръчност между двете ръце.

В нашето първенство разполагаме с четирима български играчи левичари на гардовата линия - Адриян Секулов (Академик Бултекс 99), Евгени Хаджирусев (Берое), Михаил Молдов (Черно море Тича) и Александър Илиев (Балкан).

Михаил Молдов е единственият от четиримата, който има поделена сръчност между двете ръце.

Баскетболистът с най-нетипичната стрелба в България е Мартин Дурчев от Академик Бултекс 99. При него линията на топката при стрелбата е все едно стреля с дясна ръка, а той си стреля с лява. Има изключителна успеваемост. Много труден и крив за пазене поради този нетипичен начин на стрелба. Може да пробие и в двете посоки и не може да се разбере накъде ще тръгне. Това му дава голямо предимство.

Двама от най-успешните ни баскетболисти в последните години са левичари - Тодор Стойков и Александър Везенков.

Във Варна Тодор Стойков игреше с центрове, които нямаха свръхръст. Отивайки в Лукойл Академик, той правеше по 10 асистенции на мач с Прийст Лодърдейл. Беше толкова неприятен и нетипичен за защитниците и същевременно знаеше кога и как да подаде. А той е човек, който винаги се е славил с реализаторските си умения. На 21 години на купата в Бургас вкарва 44 точки. Ако някой направи това в момента, най-вероятно ще го позлатим. В следващия момент пристига Лодърдейл (221см) и му пасва като ръкавица. Всеки път тръгва на пробив с леки параболични подавания , защото Лодърдейл беше страшно висок с много дълги крайници и топката просто си падаше в ръцете му. Тодор Стойков не е плеймейкър, който има страхотен афинитет към подавания. Така, че левичарството има значение.

Друг подобен е Александър Везенков. Страхотен нападател, има много качества, но треньорите казват за него, че притежава около средната атлетичност. А за високо европейско ниво дори под средната. Неговият голям коз е усетът за това, което прави. Не само да се пласира без топка и да стреля. Той има усет за борби в нападение и подаване в ситуации, в които всеки очаква да я завърши. Този усет малко или много е на базата на това как той разбира баскетбола. Главата, с която разбира баскетбола общо взето му ръководи лявата ръка. Сашо подава топки, които в дадената ситуация 90% от играчите няма да подадат. Единственото обяснение е, че на него това му идва инстинктивно. Топката лети във въздуха, той скача, едва я пипа, едва не го прехвърля и в следващия момент следва суперперфектен пас на 6-7 местра на човек сам под коша. Това е усет, инстинкт. Това е нещо, което, ако го нямаш, не можеш да го научиш.

На реализаторите в България не им идва отвътре да подават. А Тодор Стойков и Александър Везенков могат да го правят. Едва ли някой много се е напъвал да ги научи как да подават. Имат някакъв усет за асистенции, които не са по учебник. Става въпрос за хора, които са добри реализатори. Те притежават нещо, което е неразбираемо за останалия свят. Криви са, особени са. На моменти ги гледаш едва ли не изглеждат недодялани, защото на нас десничарите така ни изглежда. Изглежда малко особняшки, а в следващия момент винаги се получава. Стрелбите изглеждат нереални, а процентът на успеваемост е висок. Пробивите им са интересни. Интересно е как минават между хора и как правят нещата. Интересно е как се измъкват като ги затворят. На моменти никой не може да си го обясни. Десничарят има по-различен маниер. Говорим за мнозинството. Алън Айверсън е десничар, но той е изключение от правилото.

Левичарите имат една идея по-добра интуиция. Все едно мозъкът им работи на друга честота. Имат и една идея повече късмет.

Не съм срещала несхватлив левичар. Щрака им платката по някакъв по-особен начин. Те са достатъчно находчиви и оправни. В играта са същите. Гардът на Академик Бултекс 99 Адриян Секулов е едно доста твърдоглаво момче като цяло. Така казват треньорите. Интересното при същото това твърдоглаво момче е, че неговата твърдоглавост и едва ли не войнствена настойчивост, че е прав е също плюс в играта. Това страшно много му помага. До година-две той ще бъде по-зрял и няма да ни прави впечатление, че е твърдоглав. Ще ни прави впечатление, че е непримирим. Няма да ни прави впечатление, че не иска да слуша, защото си знае неговото, а това неговото ще започне да носи резултат.

Денислав Вутев също е левичар, който стреля с дясната ръка. Мнението на голяма част от треньорите е, че от българските високи играчи, с ръст 205 см и нагоре, той има най-голямата сръчност и то с разлика от останалите. Има уникална координация. Може би е единственият център в България, който може да подава толкова добре. На моменти дори по-добре отколкото другите биха го разбрали и понякога тези подавания не могат да бъдат изпълнени до края както трябва. На него му е по-лесно да завърши с лява ръка, отколкото да я стреля с дясна. Сръчността на ръцете му показва, че той е скрит левичар. Вутев е един от най-интересните високи играчи като сръчност и въображение. Очевадно той има много интересни заложби. Има изключително неприятна лява ръка. Завършва атаките по нелогичен начин за десничар.

Николай Грозев пък е изключително ценен кадър в Черно море Тича.

Левите ръце са нещо, което дава двойна сила по отношение на нападението на един отбор. Десничар от лявата страна на коша тръгне ли да пробива навътре, което принципно не е най-добрия вариант за защитата (понеже е забранено да допускаш пробив на вътре), ако има и от дясната страна левичар, който също може да пробива навътре, се получавва двойна заплаха за защитата. Другият вариант е, ако десничарят ти е от дясно, а левичарят ти е отляво, а защитата иска да те избутва към крайната линия. Обаче това е посоката на силната ти ръка, така че въпреки, че защитата ще те бута към крайна линия, ти можеш да влезеш една идея повече към коша. Ако имаш десничар отдясно и левичар отляво, който може да го направи, проблемът става сериозен. Това е богатство за всеки отбор.

Левичари, които знаят как да отиграят определени ситуации могат да поставят съдиите в ситуация, в които те няма да са сигурни какво се е случило. Понеже на съдията му се струва нещо ненормално и за да се застрахова, ще изсвири нещо.

Първата част, прочети ТУК!