Георги Божков: Предизвикателство и удовлетвореност за мен е да спечеля титла с четвърти клуб

Георги Божков е един от най-успешните баскетболни треньори в женското ни направление. Той е единственият българин, който два пъти печели Адриатическата лига. През 2007 г. под негово ръководство ЦСКА става шампион в препълнената зала „Универсиада“, а 12 години по-късно, вече в ролята си на треньор-консултант, той печели златните медали и с Берое Стара Загора.

В специално интервю за BGbasket.com Георги Божков сподели впечатленията си от представянето на старозагорския тим в надпреварата. Той направи паралел между шампионските отбори на Берое и ЦСКА и разкри какъв според него е бил ключът към успеха на двата тима. Наставникът коментира и развитието на българското първенство, като не подмина и темата със забраната на чужденките.

- Каква е оценката Ви за представянето на отбора в Адриатическата лига и колко ценен бе този успех за Берое и за Вас като треньор?

- По време на целия редовен сезон се представяхме много добре и завършихме първи. Спечелихме Финалната четворка с добра игра, въпреки че в последните секунди имаше пълна драма на игрището, но явно бяхме по-добрият отбор. Това може само да ме радва първо като човек, който се опитва да помага на младите с опита, който съм натрупал през годините. Мога да бъда щастлив, печелейки отново Адриатическата лига, да предавам моите знания и опит на момичетата, и на треньорите. Най-вече се радвам, че спечелихме титлата заради Иван Ангелов, който няколко години вече спонсорира и стои близко до отбора и я заслужаваше. Тя е много престижна за него, за фирмата му, и за Стара Загора. Това е исторически момент за баскетбола в града. Радвам се, че спечелих титла с четвърти клуб - след Славия, ЦСКА и Дунав. Това за мен е голямо предизвикателство и удовлетвореност от работата.

- Преди година не успяхте да се класирате за Финалната четворка, а тази сте шампиони. Колко труден бе пътят, който извървяхте?

- Нещата трябва да се планират, да се организират и да вървят постепенно. Преди две години, когато дойдох в Стара Загора, взехме решение да направим едно ядро от млади баскетболистки. Това го постигнахме. Събрахме 8-10 момичета на около 20 години, които имат голяма перспектива. Към тях добавихме 1-2 опитни състезателки, а класата, разбира се, дойде от чужденките. Направи се един доста силен и правилно подреден отбор.

- Помогна ли участието ви в Еврокъп от гледна точка на трупането на опит?

- Изиграхме шест мача в този турнир на високо ниво с много силни съперници. Смятам, че ни е помогнало като опит, но самите пътувания и мачове изтощават и взимат ценно време от тренировките. Много е трудно да се съчетава като логистика Адриатическа лига, Еврокъп и вътрешно първенство.

- Споменахте титлата Ви с ЦСКА в Адриатическата лига. Говорихте ли си с момичетата за този финал и давахте ли им съвети?

- Да, някои от тях си го спомнят добре. Зала „Универсиада“ беше препълнена, като и двете трибуни бяха отворени. Отборът тогава се представи изключително. Имаше доста голям интерес към него. Всички тези неща сме ги коментирали, говорил съм им. Поне близката история трябва да се знае и да се помни от всички. 

- Къде виждате най-съществените прилики и разлики между онзи отбор на ЦСКА и сегашния тим на Берое?

- Аз съм привърженик на това да има добър баланс в чужденките – европейски стил, съчетан с две атлетични и класни американки. Гардовете да са европейки, което ни помогна и тогава, и сега. Съчетанието между европейски стил и американски баскетбол в един отбор се отразява добре. Не харесвам чужденките да са само европейки или само американки. Смятам, че и двата отбора бяха еднакво добре балансирани откъм игрови постове.

- И в двата финала победихте действащия шампион - Шибеник Джоли с ЦСКА и Будучност с Берое. По-трудно ли е психологически, когато се играе срещу носителя на трофея?

- За разлика от ЦСКА през 2007 г., тази година с Берое бяхме гости и играхме полуфинал срещу домакините от Цинкарна Целе. Много е трудно да играеш срещу отбора, който се е наел да приеме Финалната четворка. Явно и неговите цели са били много високи. Това е класен отбор и напрежението беше повече в тях. Смятам, че срещу домакина играеш по-спокойно с по-голям заряд в играта. Залата беше пълна, атмосферата също беше наистина много добра. Организацията на Финалната четворка беше на отлично ниво в Словения. За мен мачът с Целе беше по-труден и по-драматичен. Финалът можеше да го спечелим и малко по-лесно. Поведохме с 15 точки в третата част, но не успяхме да я задържим. Въпреки това мачът вървеше по-добре за нас и заслужено спечелихме.  

- Какви са наблюденията Ви за нивото и конкуренцията в Адриатическата лига преди и сега?

- В момента първите пет отбора са много равностойни. Монтана случайно не успя да попадне във Финалната четворка. Преди години отборите бяха по-силни и имаше конкуренция дори от осмия, деветия и десетия отбор в лигата.

- Многократно сте казвали, че сте против забраната за чужденки в българското първенство. Изминаха вече почти два сезона, откакто бе наложена, до какво доведе тя според Вас и отрази ли се на интереса от публиката?

- Не виждам по резултатите нещо да се е променило в останалите отбори, нито да се е повишил интересът към женския баскетбол. Чужденките внасят един колорит и по-голяма класа на отборите. Тренирайки с класни баскетболистки, нивото на нашите момичета всеки ден би трябвало да се повишава и да допринася за тяхното усъвършенстване. Сблъскваш се с различен стил и маниер на игра. Когато два явно силни финансово отбора вземат най-доброто от младите баскетболистки, останалите тимове пак остават без шансове. Тези отбори, които бяха против, не трябва да се заблуждават, че се случва нещо много добро като развитие за техните баскетболистки.

- Предстоят решителните мачове в А група, като Берое и Монтана отново са големите фаворити. Какво е необходимо на Вашия отбор, за да спечели титлата?

- Предстои ни още един важен мач срещу Монтана в Стара Загора. Засега водим с 2-1 в редовния сезон, което е важно за домакинското предимство в плейофите. Финалите започват в средата на април и отборът трябва да влезе добре подготвен в решаващата фаза на сезона, свеж и в оптимална форма за края на първенството. Това е най-важното за нас, както и да няма контузии.  

- Проблем за много клубове е липсата на материална база и невъзможността да се води нормален тренировъчен процес. Доволен ли сте от условията, при които работите в Стара Загора?

- Пак се връщам на темата с чужденките, че те не пречат на развитието на младите баскетболистки, а проблемът е слабото финансиране на клубовете, недобрата база и слабата селекция при подрастващите. Клубовете, които нямат добро финансиране от общината или спонсори, не могат да изградят един добър женски отбор. За щастие, женският отбор в Стара Загора има отлични условия за работа, топла и уютна зала. Малко не ни достигат часовете за тренировки в момента за подрастващите, тъй като има голям интерес от момичетата в школата покрай женския отбор. С помощта на училищата в Стара Загора и техните салони, се опитваме да подсигурим нужния брой тренировки на всяка възраст.