Новият световен ред

Материал, публикуван в брой 37/2019 на списание "Икономист"

Европа вече по нищо не изостава от САЩ и това се видя на Световното първенство

Баскетболът винаги се е олицетворявал с една държава в света, САЩ. Дори любовта на Сърбия, всеотдайността на Литва, класата на Испания в спорта с оранжевата топка – нищо не отнемаше десетилетия наред от американското владение върху баскетболната планета.

Родината на този вълнуващ, динамичен, и както разбрахме, непредсказуем спорт е именно САЩ. Най-мощната баскетболна лига в света поне в обозримо бъдеще ще си остане НБА. Най-много пари ще се раздават именно там, при ултра-професионалистите. И все пак... В баскетболната игра има нов световен ред. И в него САЩ не е кой знае какво повече от останалите водещи баскетболни нации.

В никакъв случай не става дума за това, че американците вече не могат да сглобят най-добрия отбор на планетата, и вероятно ще го видим след по-малко от 12 месеца на Олимпийските игри в Токио. Именно тази цел всъщност бе в основата на всички проблеми това лято – цикълът Световно първенство – минимум 82 мача в НБА – Олимпиада отказа топ звездите на САЩ. Защото в онзи край на Америка, Олимпийските игри са по-важното глобално състезание от двете и не е тайна. Това бе основната причина в Китай безспорно уникалният треньор Грег Попович да има далеч не толкова уникални баскетболисти. Добри, но не достатъчно добри. И с твърде малко време заедно, за да направят нужната спойка помежду си. За повечето познавачи САЩ изобщо не бе сред фаворитите, не за титлата, а дори за медал. Факт е най-лошото представяне в историята, но факторите са два - и слабата игра на американците, и силната на останалите отбори в Китай. Цифрите са ясно доказателство – най-слаборезултатния състав на САЩ в последните близо 30 години, надигран и от Франция, и от Сърбия, на път да се издъни още в групите срещу Турция. Атлетизмът вече не е фактор №1 в световен мащаб и това бе още едно напомняне.

Разочарованието на световното всъщност дойде от друг отбор – Сърбия. Основният претендент за върха получи тежък удар в най-решителния миг – преди четвъртфинала. Основният гард на сърбите Василие Мицич, след страхотен сезон в Евролигата и силни мачове от началото на шампионата, бе съкрушен от новината за кончината на майка му у дома. Да, Мицич остана с отбора, направи всичко по силите си, но бе друг човек. А без гардове, тази игра не става... Целият отбор бе унил, разконцентриран, и нямаше кой да удари едно рамо на голямата звезда на това първенство – Богдан Богданович. Богданович остана толкова сам, че да ти е жал отстрани. И Сърбия се провали в амбицията си, въпреки фантастичния състав, с който разполагаше. Това обаче е само началото за младия тим на съседите ни, обеща Богданович.

Европейското нашествие – то дойде от Чехия и Полша, или от място, откъдето никой не очакваше. При това, два отбора, пристигнали в Китай без най-добрите си играчи. Чехите бяха наистина вдъхновени от Томаш Саторански, но високите момчета пред него свършиха отлична работа. Поляците дадоха палката в ръцете на Матеуш Понитка и къде с късмет, къде с огромно желание, се промъкнаха в Топ 8.

Австралия бе отборът, който разтегна максимално световната баскетболна карта, до „там долу“. Австралийците дадоха знак с победа в контролна среща над САЩ, а дори и без Бен Симънс, имаха какво да предложат. Изключително нестандартните фигури в тима бяха енигма за всеки опонент и имаха реакция при всеки проблем.

Франция както обикновено успя да омагьоса и след това да накара феновете да се ловят за главата. Младите момчета на Венсан Коле имаха нужния потенциал, но го разпиляха ужасно в най-важните моменти, последните стъпки към титлата. Да, бронзът е хубав цвят, но като баскетболни кадри, французите можеха повече. Извън Еван Фурние, никой от звездните играчи на Венсан Коле не бе себе си в ключовия миг – полуфинала, и има защо да са разочаровани.

Чудото на Луис Скола – баскетболният Бенджамин Бътън – който играе по-силно на всяко следващо световно първенство – ще остане като легенда за Китай 2019. И не е изненадвайте, ако го видите през 2020, на 40 години, да предвожда аржентинците в Токио. Аржентина бе „тъмният кон“ в тази надпревара и стигна до финала с невероятно себераздаване на основните 4-5 състезатели. Дали от респект, подценяване или липса на качества, съперниците не успяваха да се противопоставят на бързия, атрактивен стил на южноамериканците и убийствената им стрелба. Дребнички и подвижни гардове следваха командир Скола и той ги изведе до среброто.

И стигнахме до световния шампион. Испания, както обикновено, настъпи бавно, спокойно на първенството. Играеше мъчно в началото и избухна в най-важните моменти. С поколение, което наистина е златно, от прекрасни баскетболисти и прекрасни мъже – Марк Гасол, Рики Рубио, Серхио Люл. Играчи, които дори нямат нужда вече да си говорят, за да се разбират...

Фантастичен треньор, отлична подготовка, уравновесеност и търпение във всичко, което правят баскетболните хора в Испания. Всичко това се видя в резултата. Световни шампиони за втори път в рамките на 13 години. Баскетболът в Испания просто е държавна политика. Испания стана и европейски шампион за жени това лято, и взе титли при момчета U18, U16. И ще продължава да жъне успехи, защото гради, расте и се развива.

Защо Испания? Както всеки анализатор ще ви каже, всичко тръгва от клубовете. Победите на националните отбори се коват през целия сезон, с дълга и усилена работа на треньори на 12-, 14-, 16-годишни деца. А клубовете в Испания знаят как да го правят. Докато в България заклеймяваме натурализирането на състезатели, в Испания го правят от десетилетия. Но го правят по правилния начин – взимат подрастващите таланти в най-крехка възраст и ги развиват до най-високо ниво. Влагат в тях, за да получат после нещо обратно. И нещата се случват.

Възможностите на големите испански клубове също са неизмерими с по-голяма част от Европа, макар и все още далеч от НБА. През новия сезон се очаква Барселона да даде 40 милиона евро за заплати – бюджет, който удря тавана на Стария континент. В НБА минимумът за заплати на един отбор е над 90 милиона, макар и в долари. Макар и по пари да не може още да се мери с американците, Барселона успя да привлече НБА играч и да му извади същите пари, каквито му даваха отвъд Океана – Никола Миротич. Миротич ще прибира над 11 милиона евро на сезон, пари, които до момента не бе взимал баскетболист в Европа. И поредното доказателство, че в света на баскетбола идва нов ред. А Испания го диктува, тихо и без напрежение.

Реал Мадрид, Фенербахче, ЦСКА Москва изиграха доста контролни срещи с НБА отбори в последните лета, в които не отстъпваха. Флорентино Перес, президентът на Реал, дори постави цел в новата си платформа – до няколко години мадридчани да играят в НБА. Засега мечтите на Перес за участие в Източната конференция са отбивани от американските лидери, но кой знае...

ЦСКА Москва от край време е един от клубовете, даващи десетки милиони за заплати. Името на Фенербахче, условията за живот в Истанбул и отново парите пък лесно убеждават баскетболисти да зарежат НБА заради Европа.

След провала на САЩ на Световното първенство дори се заговори за американски отбор, съставен само от играчи, които се подвизават в европейски клубове, да представят страната на някой голям форум. Идея, която надали ще се развие, но чисто баскетболно звучи никак нелошо.

Светът на баскетбола вече не е същият, а географията му се разраства. И едновременно с това баскетболът си остава играта на Европа, на Америките, и на една Австралия. Докато си говорим за световен ред, да не забравяме, че нямаше отбор от Азия и Африка в първите 16...

За финал, докато баскетболът на Световното първенство бе фантастичен, организаторът – ФИБА – отнесе куп критики – и за формата, и за годината на провеждане (преди Олимпиада) и разбира се – заради слабото съдийство, помрачило няколко важни мача. ФИБА очевидно не справя по най-добрия начин и има много, много да мисли по ключови въпроси, за да не изпадне от въртележката на новия световен ред в баскетбола...