Мартин Хорозов за отношението към съдиите, предизвикателствата и олимпийската мечта
Мария Маринова
Списание СПРИНТ, брой 19, ноември/декември 2019 г.
На днешния 6 януари един от най-добрите български съдии Мартин Хорозов празнува рожден ден. По този повод решихме да ви припомним интервюто, което той даде за списание СПРИНТ след края на световното първенство по баскетбол през 2019 г. Хорозов бе избран да ръководи мачове от шампионата заедно с 55 негови колеги от цял свят, като само 21 от съдиите на форума бяха от Европа.
За признанието
Името ми се нарежда зад имената на г-н Арабаджиян и на г-н Лазаров, което само по себе си е може би най-голямото признание за мен самия. С оглед на това, че България е нямала съдийски представител на такъв форум от повече от 30 години, определено мога да кажа, че това е огромно признание - не за мен, а за българското съдийство като цяло.
Напрежението
Напрежението, което изпитвахме по време на турнира, беше огромно - не само заради присъствието на новоизбрания президент на ФИБА (б.р Аман Нианг), но и от важността на форума, който представлявахме и следяхме за правилното протичане. Ние сме професионалисти и нашата работа е да следим това, което се случва на терена. Опитваме се по всякакъв начин да се абстрахираме от заобикалящите ни фактори, които биха довели до евентуално разконцентриране. След завършване на срещата вече можем да си позволим и да се притесняваме от впечатлението, което сме оставили.
Трудностите в Китай
Всичко там като организация беше наистина изпипано до последния детайл, но все пак сблъсъкът със съвсем различна култура може да се каже, че е едно голямо предизвикателство за нас, които сме за първи път в Азия. Манталитетът на хората, мисленето им, дисциплината, огромните градове и дистанции между тях, че дори и храната са неща, които наистина не се срещат всеки ден. Това породи известни трудности от гледна точка на спазване на хранителен режим, който евентуално да не окаже въздействие върху спортната форма. Но след всеки изминал ден започваш някак си да свикваш и да се нагласяш към тях, съответно да приемаш това, което виждаш и да бъдеш готов да дадеш всичко от себе си на терена, за да не допуснеш грешки.
Нововъведенията
За първи път на световното в Китай феновете можеха да чуват думите на съдиите, които обсъждат спорна ситуация и обясняват решението си. Смятам, че това е една много добра иновация, която тепърва ще придобива популярност и ще се използва все по-често. Чрез нея зрителят получава много по-голяма яснота по специфични ситуации от правилника. Вижда една различна перспектива, чрез която по-лесно разбира какво ще бъде гледано на системата за видео повторение, защо ще бъде гледано и като за финал - какво ще е крайното решение. Не е нужно да гадае и да търси обяснение и интерпретация. Същевременно, когато знаеш, че те чуват, се опитваш да бъдеш възможно най-кратък и изчерпателен, така че да е ясно най-вече за екипа, с цел да се вземе правилното решение, но и зрителите да разберат начина на разсъждаване съгласно правилника.
Грешките на съдиите
Всеки един от нас съдиите през своята кариера е имал тежък момент или тежко отсъждане, което впоследствие не му е давало да заспи цяла нощ. Колкото по-бързо се абстрахираме и спрем да мислим за неща, които не могат да се върнат, а просто да дадем всичко от себе си, за да не ги повторим, толкова по-добре. Не съм усетил да са повлияли по някакъв начин на мен или на някой от колегите, напротив - това само ни мобилизираше още повече.
Отношението на феновете
С една дума: незабележимо. Хората бяха в залата да гледат звездите на световния баскетбол и реално никой не обръщаше внимание на съдиите. Те са там, за да се забавляват и за да гледат баскетбол. Дори и след някое спорно отсъждане, много рядко се чуваха освирквания или ругатни по адрес на съдиите.
Извън терена
На такъв голям международен форум се оформят много нови приятелства, остават незабравими спомени. Нещото, което беше интересно е, че един от колегите ни от Пуерто Рико е фризьор. Към края на турнира всички бяхме за подстригване, но никой не искаше да се престраши да бъде тест пилот. След като един от нас събра смелост да се възползва, се оказа, че колегата е наистина добър. След това имаше записване на часове за подстригвания и реално колегата последните три дни от турнира работеше извънредно.
Мястото на българските рефери на световната карта
За мен лично българското съдийство не отстъпва по никакъв начин на това в големите баскетболни държави.
Определено имаме традиции в съдийството и доста имена, които все още се помнят. Фактът, че имаме двама български съдии в Залата на славата по баскетбол, е достатъчно красноречив (б.р Артеник Арабаджиян и Валентин Лазаров).
В последните няколко години български съдии ръководиха няколко полуфинала и финала в клубните европейски първенства. Бяха участници в европейски първенства за мъже и жени, на световно първенство и дай, Боже, някой ден отново да имаме представител и на Олимпийски игри.
Оценките у нас и в чужбина
Говорейки за себе, в никакъв случай не мога да кажа, че се чувствам недооценен. За мен по-скоро хората в България не оценяват и не разбират какво коства на един съдия да бъде на 110% по време на една среща, във всяка една секунда от мача. Не се оценява труда, който се полага извънредно. Някак си тук сме даденост и лесно всеки ни използва за прехвърляне на вината за дадена загуба. Това най-много тежи.
Определено мога да кажа, че в чужбина наистина знаят колко труд се полага и какво коства на даден съдия да достигне нивото, което е нужно, за да ръководи важни и отговорни срещи. За жалост, това някак си се омаловажава в България. Другата разлика е, че хората навън са малко по-либерални и някак си по-възприемчиви относно грешките на съдиите. Те приемат, че съдиите са хора и като такива могат да допуснат грешки, докато в България всяка една се гледа през микроскоп.
Целите в кариерата и мечтата за Олимпийски игри
Преди всичко задържане на нивото, което съм постигнал. Това ще ми позволи да имам възможност да мечтая за следваща цел. На всеки състезател или треньор, разбира се, мечтата е да бъде на най-високия форум и да представлява страната си. Съдиите не правим изключение от това правило. Не мисля, че има съдия в света, който да не си мечтае да бъде част от Олимпийски игри.
В началото на моята кариера един човек в Пловдив ме попита каква ми е целта като съдия и отговорът излетя много бързо: „Да ръководя срещи от Олимпийски игри“. Той на свой ред каза: „Ако отидеш на Олимпиада, ще дойда да те гледам на живо“. До ден днешен, почти всеки път, когато се чуем, ми го напомня и се надявам и двамата да сме живи и здрави, за да изпълним това, което сме казали.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в
Тагове: Мартин Хорозов