Нужната доза оптимизъм

През последната година нямахме много поводи за радост в българския баскетбол. Вътрешните първенства бяха прекратени предсрочно заради пандемията от коронавирус, а мачовете от този сезон за момента се играят без публика. След подвига на жените U20 и дългоочакваното завръщане на български отбор в Дивизия А, европейските шампионати при подрастващите през миналото лято така и не се състояха. Отменено бе и световното за юноши U17, на което София трябваше да бъде домакин.

На фона на цялата несигурност, имахме нужда от малко позитивни емоции и те дойдоха в превърналия се в празник за българския баскетбол 29 януари. За първи път в историята си имаме два български отбора в Топ 16 на ФИБА Къп, след като Балкан и Рилски спортист преодоляха своите групи и продължават европейския си поход.

За тима от Самоков това е първо участие във фазата на елиминациите в турнира, докато „зелените“ ще го направят за втори път след сезон 2018/2019, когато бяха спрени драматично на осминафиналите от Апоел Холон.

Важно е да се отбележи, че тогава Балкан трябваше да мине през квалификации и две групи, за да стигне до Топ 16, докато сега заради по-малкия брой участващи отбори, се играе по една групова фаза и елиминации. Това обаче по никакъв начин не трябва да омаловажава успеха на двата родни представителя, напротив. Те победиха състави с много по-голям бюджет, а във времена на финансова криза и несигурност, което спря редица европейски тимове от участие, самият факт, че имаме два български отбора във втория по сила турнир под егидата на ФИБА, заслужава само адмирации.

Пътят до топ 16 и на Балкан, и на Рилски спортист обаче не беше никак лесен. Баскетболистите на Йовица Арсич не успяха да се справят със Сибиу на старта. Последва труден мач с другия румънски отбор Орадя, в който и двата тима не демонстрираха най-точния си мерник, но в решителните моменти, водени от влизащия във все по-добра форма Божидар Аврамов, те показаха характер и измъкнаха успеха. Именно характер трябва и за да успееш да обърнеш Бешикташ на негов терен, след като изоставащ с двуцифрена разлика, а такъв демонстрираха всички в отбора.

Балкан направи обрата, след като игра само със седем човека през целия мач, тъй като и наред с другите проблеми в състава, и Крис Минков се контузи още в първия двубой със Сибиу. Положителното е и завръщането в игра на Денислав Вутев, който не бе играл за мъжкия отбор този сезон и тепърва ще влиза в нужната форма. А когато към тима се присъединят и останалите контузени състезатели, той ще придобие съвсем различен облик.

Рилски спортист също бе притиснат до стената. Отборът на Людмил Хаджисотиров загуби злощастно от австрийския Капфенберг с кош в последните секунди на старта на турнира. Последва труден мач срещу украинския Прометей, в който Рилецо оказа сериозна съпротива през три от частите, но в крайна сметка класата на съперника се оказа решаваща. Благоприятният развой на останалите срещи остави българския тим в борбата за класиране до последно.  В решителния двубой домакините натрупаха 17 точки пасив срещу Киев Баскет, но не се предадоха и с воля и себераздаване, стигнаха до пълния обрат и победата, която ги класира като един от най-добрите трети отбори.

Всичко това показа, че страхотното представяне на Рилски спортист от началото на сезона в Националната баскетболна лига не е случайно и тимът заслужено е лидер във временното класиране с оглед на изявите си до момента. Тази година в Самоков успяха да направят нужната сплав между силни български състезатели и добри чужденци, а Нико Карвачо е едно от най-добрите чуждестранни попълнения за тази година изобщо в първенството. Рилски спортист единствен от родните отбори не прави промени по селекцията си до момента и разчита на състава, с който и започна сезона, което говори за едно постоянство.

Представянето на Балкан и на Рилски спортист в Европа до момента заслужава похвали. Не толкова заради самото класиране, а заради борбеността и характера, които тези играчи показаха, поставени в нетипични условия на изолация и мерки за сигурност заради пандемията. Независимо докъде стигнат в турнира, опитът, който ще натрупат от сблъсъка с различен тип баскетбол, е безценен. Все пак Балкан стана шампион именно в най-успешната си година в Европа, така че несъмнено европейските мачове ще са само плюс и за двата отбора.

И накрая нещо странично или може би не съвсем… Крайно време е в България да си променим мисленето. Често смятаме играчи на 22-23 години за млади и неопитни, а в Европа вече те са утвърдени имена. Или не ви направи впечатление 18-годишният център на Бешикташ Алперен Шенгюн, който за малко щеше сам да победи Балкан и наскоро записа почти дабъл-дабъл срещу състезаващия се в Евролигата Фенербахче? Нека не забравяме и школите, защото именно там започва всичко.