Хибриди от ново поколение


Хибриди от ново поколение
(сн. twitter.com/NBAHistory)
14-07-2021 14:05 | Николай Стефанов

Николай Стефанов е завършил маркетинг в ИУ, Варна, а след това и магистратура управление на продажбите. Въпреки икономическото му образование, целият му живот в свързан с баскетбола, макар и само като любител. Хобито му е да пише статии и коментари на баскетболна тематика, като се е специализирал на тема НБА. Той има собствен блог в BGbasket.com, като днес ви представяме и поредния му материал "Хибриди от ново поколение", посветен на играчите в лигата.

 

Еволюцията е динамото на света, което го кара да се движи напред и да се променя към по-добро. Една от теориите в тази посока гласи, че в основата на развитието е междувидовата конкуренция е естественият отбор, където оцеляват само най-добре приспособимите индивиди. Подобен процес се наблюдава и в спорта и в частност в баскетбола. С годините, Националната баскетболна асоциация еволюира вследствие на популярността, която достига, на повишаващата се конкуренция и на корекциите в правилата на играта, а с тях се развиват и самите състезатели. Борбата за надмощие между играчите на различните позиции също оказва своето влияние, като ги кара да стават все по-добри, за да не изостават от съперниците си. И накрая остават само най-адаптивните към промените на заобикалящите ги фактори. 

 

През годините феновете стават свидетели на доминацията на различни типове баскетболисти. До края на осемдесетте едни от най-успешните спортисти са високите атлети и сред тях могат да се отличават имена като Бил Ръсел, Уилт Чембърлейн и Карийм Абдул-Джабар. След този период се правят корекции в правилата и най-приспособими към тях се оказват гардовете. Сцената постепенно започва да се превзема от състезатели като Майкъл Джордан, Коби Брайънт и Алън Айвърсън. През последното десетилетие властелините на НБА са леките крила ( ЛеБрон Джеймс, Кевин Дюрант, Кауай Ленърд) и доказателство за това е, че в девет последователни години наградата MVP на финалите се печели само от баскетболисти на тази позиция. Но какво следва? Какъв тип атлети ще доминират в бъдеще? За да се отговори на тези въпроси, първо трябва да се разбере какво представляват отделните типове играчи. 

 

Вниквайки в същността на различните позиции, може се види, че гардовете и центровете са двете страни на една и съща монета или казано с други думи - двете крайностите в една петица. Индикация за това е, че гардовете са най-ниските и най-бързите в един отбор, играят с лице към коша и са най-добрите стрелци от далечно разстояние, докато центровете са точно обратно. Те играя с гръб към коша, значително по-слабо стрелят отдалече и са сред най-високите и бавни състезатели, което е потвърждение, че двете позиции са като плюса и минуса на един магнит.

 

В историята на баскетбола първо доминира едната противоположност (центровете), а след това другата (гардовете). Последно в хронологията се наблюдава надмощието на леките крила, които  се намират между двете горепосочени крайности и са по средата на скалата. Те са кръстоска между гардовете и центровете, като вземат по нещо и от двете позиции. Крилата са по-високи и по-бавни от гардовете, но са по-ниски и по-бързи от центровете. Леките крила умеят да стрелят отвсякъде и са в състояние да играят, както с лице към коша, така и с гръб към него, според пазещия ги противников баскетболист. Тези техни качества ги правят трудни за опазване и от другите две позиции, поради простата причина, че могат да използват съответно или ръста, физиката и играта си с гръб срещу гардовете или бързината си срещу центровете. И това тяхно предимство е единствено благодарение на факта, че вземат по нещо положително и от гарда и и от центъра. А сега си представете, ако има играчи, които вземат всички най-добри качества и от “Давид” и от “Голиат” 

 

Да, съществуват и такива екземпляри, които са бъдещото на НБА. Еволюцията и междувидовата конкуренция в баскетбола променят играта до такава степен, че вече всеки отбор играе с изключително бързо темпо, а стрелбата от дъгата е сред най-използваните оръжия в атака, без значение от позицията на баскетболистите. Дори и центровете се приспособяват към модерния стил на игра и стрелят тройки и играят с лице към коша. Благодарение на еволюцията, постепенно позициите започват да се размиват и да се превръщат просто в едни цифри. Все по-често се наблюдават състезатели, които да са в състояние да играят на повече от една позиция и в атака, и в защита.

 

Освен тях, съществуват още и едни хибриди, които не само, че са способни да играят на повече от една позиция, но умеят да го правят и на всичките пет - от пойнт гард до център. Тези спортисти не могат да бъдат сложени в рамка и няма как да се определи с точност коя от всички пет позиции най-добре им приляга. Така наречените хибриди са кръстоска между гард, крило и център и за разлика от леките крила, те притежават най-добрите качества от абсолютно всички позиции. Хибридите са редки като скъпоценните камъни, защото имат ръста и баскетболните движения на център, бързината, дрибъла и плеймейкърските умения на пойнт гард и атлетизма на леко крило, като олицетворяват в себе си всичко най-добро от петте позиции. Но защо точно те са бъдещето на лигата?

 

Настъпват времена, в които състезателите трябва да правят всичко на паркета и колкото повече умения показват, толкова по-добри и полезни са те. А хибридите са точно такъв тип баскетболисти. В атака те представляват сериозен проблем за всеки един защитник, заради вариативността им в нападение и комплексните им качества. Срещу ниски играчи са способни да използват физиката, ръста им и умението да играят с гръб, а срещу високи такива, могат да прибегнат до скоростта и играта им с лице към коша. Освен това тези екземпляри представляват тройна заплаха за противника, което означава, че заради качествата им винаги имат опциите да стрелят, да пробият или да подадат. Такъв тип спортисти предразполагат противниковата защита да ги дублират, а умението им да подават ще им помогне да намерят открития съотборник. В дефанзивен план също ще са в състояние да пазят всеки състезател на всяка позиция, поради простата причина, че разполагат с ръст, физика, бързина и повратливост да се противопоставят и на ниските и на високите играчи. 

 

Описаният профил на хибридите пасва перфектно на един конкретен баскетболист и негово име е Антъни Дейвис. Дейвис е един от малцината в лигата, които могат да се използват на всички позиции и в двете фази на баскетбола. Причина за това е, че в училище играе на позицията пойнт гард, но за една година пораства с двадесет сантиметра и това го отдалечава от тази му роля. Макар да се извисява на цели 211 см височина, той запазва уменията си на гард да стреля и играе с лице към коша, но същевременно с това, добавя и такива на център. Бързината и подвижността му го превръщат в кошмар за всеки център, а физиката, ръстът и способността му да играе с гръб го му помагат да бъде труден спиране от гардовете. В защита бързите му крака, дългите ръце и атлетичната му фигура го правят солидно препятствие, както по периметъра, така и в правоъгълника. Към днешна дата “Веждата” е един най-добрите в НБА и такъв тип спортисти е почти невъзможно да бъдат удържани, от когото и да било. 

 

В бъдеще феновете ще стават свидетели на все повече и повече играчи като Дейвис, защото още не е намерена противоотрова срещу тях. Противниковите състезатели просто нямат отговор на техните качества. Единствената им опция е  да сложат коланите и да се държат здраво, защото идват хибриди от ново поколение...

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи