Любомир Амиорков на 60: Дано на европейското разберат, че още ни има на баскетболната карта


Любомир Амиорков на 60: Дано на европейското разберат, че още ни има на баскетболната карта
21-06-2022 10:14 | Мария Маринова

Бившият център на мъжкия национален отбор Любомир Амиорков празнува днес 60-годишен юбилей. Той е шесткратен шампион на България, осем пъти е печелил Купата на страната, има над 400 мача за „лъвовете“, като е участвал на четири европейски първенства. Въпреки че отдавна прекрати състезателната си кариера, той избра да остане близо до баскетбола – вече в ролята на дежурен представител на Българската федерация по баскетбол. По повод юбилея си Амиорков даде интервю за BGbasket.com, в което говори за успехите и разочарованията, припомни си паметни победи от кариерата си и направи паралел между баскетбола преди и сега.

 

- На такава кръгла годишнина правите ли си някаква равносметка за изминалите години, както много хора? Кои са най-незабравимите спомени в кариерата Ви?

 

- Не съм си правил равносметка. Всички спомени са специални, особено тези години в ЦСКА, когато сме ставали няколко пъти шампиони и сме печелили купи. С националния отбор също така съм участвал на четири европейски първенства. Може би съм човекът с най-много мачове в националния отбор, но тогава не се водеха толкова точни статистики. Бях 15-годишен, когато ме включиха в мъжкия национален отбор. Естествено, първата година играх по 2-3 минути. Не знам дали друг има толкова много европейски първенства, поне от близкото минало. Вече минаха доста години, откакто спрях с активния баскетбол. Имаме и класиране на седмо място на европейско първенство, което беше сериозен успех. Иначе най-голямата победа е, когато бихме Югославия в Пазарджик преди години. Те нямат такава загуба. С толкова точки не са падали от никого.

 

- Защо се насочихте към баскетбола?

 

- Започнах с волейбол. Тренирах 6-7 месеца и реших, че нещо не ми се отдава, но колко и да ми се е отдавало, като бях пети клас. След това се прехвърлих към баскетбола. Други спортове не съм опитвал, поне не сериозно.

 

- Какво най-много Ви даде баскетболът – не само като класирания, а и като емоции, преживявания и отношения с хората?

 

- Една много приятна емоция и чувство на удовлетворение да представяш страната си, когато играеш за националния отбор, особено когато сме се представяли добре и сме побеждавали. Във вътрешен план, че си станал републикански шампион, винаги носи някакво удовлетворение и наслада. Хората те познават, не само заради това, че си висок например. Още ме разпознават, като ходя насам-натам, въпреки че минаха доста години, откакто съм спрял. Иначе по наше време въобще за пари не е ставало въпрос. Няма нищо общо със сегашното поколение. Не сме си и мислели за пари и да коментирали тези въпроси.

 

- Съжалявате ли за нещо в кариерата си?

 

- Може би имаше един такъв момент, в който се върнах от Франция и отидох в Левски-Тотел, с който също съм бил шампион между другото. Но тук бяха представени нещата по различен начин. След това малко се разочаровах и имах известно съжаление, че съм се върнал, тъй като там имах подписан договор с втория отбор в първенството. Това обаче съм минали истории, преживял съм го.

 

Любомир Амиорков: Най-комфортно се чувствах в ЦСКА, там бяха най-хубавите ми години

 

- Казахте, че преди не сте мислели за пари, за разлика от поколението днес. Според вас, какво още се е променило в баскетбола за тези години като отношения между хората и начин на мислене?

 

- Все си мисля, че едно време преди всичко бяхме приятели – не само в отбора, в който играех, а и с другите като Левски и Балкан например, с които непрекъснато се борихме за призовите места. Естествено, на терена сме били врагове, но веднага след края на мача бяхме приятели. Излизали сме заедно, поддържали сме контакти. Не е имало никакви големи скандали между нас като да не си говорим. Тези години няма да се върнат. Сега страстите са много по-нажежени, въпреки че предполагам, че и сега различните играчи поддържат много приятелства, включително и в националния отбор. Тогава защитавахме клубната принадлежност, но никога не сме стигали до някакви лични вражди или скандали, освен на терена.

 

- Оптимист ли сте за представянето на мъжкия национален отбор на предстоящото европейско първенство с оглед на това, което показва тимът през последните години и на колектива в него?

 

- Наистина съм оптимист. Вижда се и с просто око, че има доста добре изграден колектив. Естествено, имаше и някои елементи, които създаваха някакви дрязги, но те по естествен път отпаднаха. Няма да споменавам имена. Мисля, че отборът е доста обединен. Като истински обединител може да се яви Везенков. Всички само се радваме на успехите му. Особено в последната година се представи изключително силно, така че той наистина може да поведе отбора. На някои позиции в националния отбор не разполагаме с конкурентни играчи в момента. Имам предвид за високите, което не е проблем от тази или миналата година. Мисля обаче, че Везенков може да сплоти отбора и даже да се надскочи малко на това европейско първенство. Естествено, ще бъде много трудно, защото и другите страни се развиват и не стоят на едно място. Но мисля, че може да се получи тази химия и отборът да бъде като юмрук във важните срещи.

 

- Като говорим за високите играчи, защо е толкова трудно да намерим добри български центрове като едно време? Малцина са тези, които успяват да се наложат, вижда се и в националния отбор...

 

- Не искам да правя сравнения с едно време, особено толкова далеч, когато сме играли ние – аз, Глушков, Илия Евтимов, които бяхме гръбнакът на националния отбор. Сега също има високи момчета. Някои от тях имат възможности да са и в чужбина, но някак не се получават нещата. Не знам защо, поне за мен е странно. Има наистина високи и здрави момчета, по 210 см. Работи се с тях, не вярвам да не се, особено в чуждите отбори в Испания и Италия например. Поне аз не виждам това, което бих искал да видя от едни такива играчи. Някои вече са и над 20 години и трябва да покажат наистина на какво са способни.

 

- Какво Ви мотивира да продължавате да се занимавате толкова години с баскетбол, макар и вече в различна роля?

 

- Едно време като играч е ясно, че любовта към спорта и баскетбола винаги ме е мотивирала. След като спрях да се занимавам, исках да съм близо. По стечение на обстоятелствата не станах треньор, затова реших да стана комисар. Вече съм от другата страна на масата, но все така близо до баскетбола.

 

Може да бъде изображение с 4 души, изправени хора и на закрито

 

- Останаха ли Ви истински приятели в баскетбола, на които и до днес можете да разчитате?

 

- Разбира се. На първо място веднага бих споменал Иван Ценов, с когото сме отрасли заедно в ЦСКА и до ден-днешен сме много добри приятели. Също така Георги Глушков – с него също толкова години изкарахме в националния отбор, въпреки че имаше периоди, в които той беше в НБА и в Италия. Но винаги, когато се е връщал и сме играли заедно, сме поддържали близки отношения. Естествено и с много други хора имаме добри контакти – Йордан Колев, Сашо Везенков, Цецо Антов, Георги Младенов, Тодор Иванов... Не мога да изредя всички, защото със сигурност ще изпусна някого.

 

- Какво си пожелавате за празника в личен план, а и за българския баскетбол като цяло?

 

- В личен план бих си пожелал на първо място здраве, тъй като вече приближавам тези години, когато това е важен елемент от живота. Иначе на българския баскетбол, естествено, желая всичко най-хубаво и положително развитие. Дано направим нещо запомнящо се на това предстоящо европейско първенство и да разберат, че все още ни има на баскетболната карта на Европа.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Любомир Амиорков
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи