Мария Стоянова: Животът ми е спорт, мъчно ми е за баскетбола


Мария Стоянова: Животът ми е спорт, мъчно ми е за баскетбола
(сн. BGbasket.com)
19-08-2022 16:05 | Мария Маринова

През юли една от легендите на женския ни баскетбол Мария Стоянова навърши 75 години. Тя е част от онези славни поколения, постигнали някои от най-големите ни успехи в този спорт. Стоянова е носила екипите на два столични клуба – Локомотив и Академик. Има четири купи и четири национални титли, като е играла още толкова финала в първенството. Върхът в кариерата й са бронзовите медали от Олимпийските игри през 1976 г. в Монреал.Тя е и вицешампионка в Европа от 1972 г., като има и бронзов медал от континенталния форум през 1976 г.

 

След края на кариерата си работи близо 40 години в Министерството на младежта и спорта, като и до днес продължава да следи развитието на българския баскетбол.

 

Какво се е променило за тези години, какви са най-ярките й спомени като състезател и какъв съвет би дала на подрастващите поколения, разказа Мария Стоянова в специално интервю за BGbasket.com.

 

- Защо избрахте точно баскетбола и какво Ви даде той?

 

- Още в ученическите години дойде един невероятен треньор – Петър Симанов, Бог да го прости. Тогава тренирах лека атлетика и какво ли не, но се запалих по баскетбола още от първите дни. Учех в 14-а гимназия, там започнах. След това преминах в женския отбор на Локомотив, а по-късно и в Академик. Това са ми двата отбора, в които съм била. Баскетболът ми даде много. Развих се като личност. След това, като приключих със спортната си кариера, работих до пенсионирането си в Министерството на младежта и спорта като държавен експерт. Но държавата трябва да отдели малко повече пари, за да се развива спортът.

 

- Продължавате ли да следите българските първенства?

 

- Гледам непрекъснато и ходя на мачове. Сега гледам момчетата до 16 години, много добре вървят и много се радвам на подрастващите. Гледам и плуването в момента, така че за мен спортът е всичко и най-вече баскетболът. Всичко следя.  Като не мога да ходя, ги гледам през BGbasket.com. Иначе по телевизията, каквото дават спорт, всичко гледам. На 75 години съм, животът ми е спорт, защото съм непрекъснато в тази сфера. Всичко ми е дал спортът, сега има малко контузии, но това е от възрастта вече.

 

 

- Какви са впечатленията Ви от подрастващите поколения?

 

- Родителите много се мешат в треньорската работа. Имат някакви болни амбиции, че детето трябва да играе, без значение дали става или не. Но има и много неподготвени треньори. В мъжкото направление някак по-добре работят, отколкото в женското. Така ми се струва, защото контактувам и с треньорите, с Глушков също коментирам. Просто женското направление нещо не върви много добре. Има деца, но повечето ги вълнуват други работи. Не е като едно време. Тогава отиваш в залата, запалваш се и ни даваха по един бонбон за награда. Сега всеки търси финансовата облага. Има деца, които са много добри, но родителите нямат възможност да плащат необходимата такса, което също не е редно, според мен. Децата също не трябва да плащат такса. Аз съм „за“ държавата да помогне на подрастващите във всеки спорт, не само в баскетбола.

 

- Само липсата на държавна политика и треньорите ли са причината за този спад според Вас? Преди печелехте медали от Олимпийски игри и европейски първенства, а сега дори не сме близо до класиране на подобни форуми…

 

- Така е, още повече, откакто европейските първенства минаха на четири години. Едно величие в треньорството като Иван Гълъбов обикаляше и контактуваше с треньорите на подрастващите – как са и какво се развиват. Сега ги няма тези отношения. Всеки треньор си тренира за себе си. Не е само до държавата. Има и треньори, които просто събират парите. Аз ходя да гледам и подрастващи. Идва родителят и казва хайде, тръгваме си, защото треньорът не те пуска. Треньорските кадри са малко слабички. Не се интересуват много.

 

- Какво трябва да се направи в тази посока?

 

- Трябва да има единна система и всички треньори да тренират по нея, а не всеки, както иска. Гълъбов навремето, когато постигахме успехите, обикаляше и казваше кой какво трябва да играе. И като отивахме в националния отбор, само сглобявахме някакви неща. На малките им трябва повече подготовка и повече контролни мачове, за да могат да се обиграят.  Гледах 16-годишните момчета на Люксембург, които са с български треньор. Паднаха с много срещу нас, но си имат система. Не е само държавата, трябва да има обща система на работа. Не се касае само до пари, а да имаш хъса и желанието. Има и такива треньори, не казвам, че всички са еднакви. Например Юли Аладжов, Клечков. При момчетата има повече, докато в женското направление мога да ги преброя на едната ръка – Гери Славчева от Славия, Меги от Самоков… Малко са треньорите. Някой път нямат и потенциал, за да работят. Това е истината.

 

Дано нещо се промени. Много ще се радвам да тръгнат нещата във всички спортове, просто за баскетбола ми е мъчно. Както казахте, едно време имахме успехи на европейски, Олимпиади. Сега не можем да прескочим нищо, особено при жените. При мъжете и да взимаме чужденци, са добри, но при жените и да го направим – нищо. Ние не можем да прескочим първия кръг, камо ли да харчим пари за чужденки. Трябва да имаме наши кадри и хубав национален отбор след години. Това е моето желание, както беше преди години. Не мога обаче да защитавам предишно поколение, защото нещата вървят и се развиват бързо. Всяко поколение е силно за себе си.

 

 

- Какъв съвет бихте дали на днешните поколения?

 

- Зависи малко и от родителите. Не трябва да им дават един хубав GSM и да им казват, отивай да си играеш и така цял ден. И те трябва да направят малко, защото по този начин детето се научава на ред и дисциплина. Моят внук също започна да тренира баскетбол, не съм го спирала. Обаче като видя какво е отношението и се оказа. Треньорката си ядеше ябълка. Аз нямам амбициите, понеже съм била добра баскетболистка и затова и той да бъде такъв. Но той сам видя нещата. Трябва и родителите да помогнат, не са да спокойни, че са с телефони насам-натам. Има много учители, които също ги стимулират в училищата.

 

- Кой е най-незабравимият Ви спомен в баскетбола?

 

- Най-хубавият ми спомен е на европейското през 1972 г. във Варна, когато изгрях като звезда с французойката Жаки Шезалон, която опазих. Това ми беше първо голямо състезание, като се класирахме втори. Моята задача беше тази – да я опазя, но имаше много силна игра на целия отбор. След това е Олимпиадата. Изключвам европейското във Франция, където станахме трети през 1976 г. В Монреал обаче ни беше върхът. По късметлийски начин се класирахме, но там постигнахме първи успех за България с бронза.

 

- Преди време правехте редовни срещи с бившите си съотборнички, успяхте ли да запазите близките си отношения и до днес?

 

- Поддържаме непрекъснато връзка олимпийките. Събираме се в месеца един-два пъти, излизаме. Коментираме си подрастващите как работят и националните отбори. Имаме хубави отношения.

 

 

- Въпреки всички успехи и постижения, има ли нещо в кариерата си, за което да съжалявате?

 

- Не. Не съжалявам за нищо. Сега се радвам на старини. Сега съм на спокойствие на морето, но чакам с нетърпение да се прибера и да се пусна малко в спорта. Трябва да ида и до Министерството, защото има колеги, които искат да се видим. До 70 години съм работила, 40 от които са били там, така че спортът ми е в сърцето и го обичам без футбола. Навремето имаше много добри футболисти и ходехме, но сега какво да гледам. Като има европейски футбол, да, но нашият футбол просто е грозен. Иначе всичко друго обичам.

 

- Какво бихте си пожелали занапред – както за Вас, така и за българския баскетбол?

 

- Първо искам да пожелая успех на Росен на европейското, да може както той иска, да отидат в Берлин. Това е едно доста добро поколение, нека да поиграят и да се реализират тези момчета, защото заслужават. На себе си пожелавам да се радвам на спокойствие, да съм здрава още дълго време и да се виждаме по състезания и мероприятия.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
betway
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи