Един безсмислен коментар

В следващите редове трябваше да има коментар за представянето на националните отбори при подрастващите през това лято. Да, ама не, както обичаше да казва един от доайените на журналистиката у нас, който едва ли мнозина, четящи тук са чували – Петко Бочаров. Фразата му, според него, е била емблема на целия 45-годишен тоталитарен период. Аз бих казал, че е емблема и на целия ни баскетбол в последните години. Една говорилня, в която всеки уж е знаещ и при интервютата назовава къде са проблемите, но за съжаление всичко е само думи и никой не прави нищо за решаването им. Дори и самите оратори (б.р. треньори и ръководители).

Ето затова не виждам смисъл от коментар за представянето на шестте ни отбора. Мястото ни е точно там, където трябва да е с оглед работата на всеки – някой малко по-напред, друг по-назад, но там – далеч от най-добрите. Никой не надскочи ръстта си – нито треньори, нито играчи, нито ръководители. И ще е там още много години, защото почти никой не може да превъзмогне егото си. Всеки мисли, че той е перфектен, а другият греши.

Няма смисъл от коментар, защото нито треньорите ще се променят и ще започнат да контактуват с колегите си, да обменят мнения, да правят селекция. На пръстите на двете ръце се броят тези, които се разходиха до трите зали в София да гледат поне един мач от двете европейски първенства – до 18 г. за момичета и до 16 за момчета. Те се увериха, че почти всички отбори имат по-добри селекции от българските. Преди да кажем четвърт век, като видехме някое симпатично по-високо и по-слабо момиче, казвахме това е волейболистка или баскетболистка, или в краен случай състезателка по скок на височина в леката атлетика. Сега вече сме сигурни, че не е баскетболистка.

Същото важи и за момчетата. Защо да се обменя мнение с колеги, като днешните ни треньори си знаят нещата. Това е бъзинга, както казва Шелдън от популярния сериал "Теория на големия взрив". Сега са други времена и всички си мислят, че се раждат научени, а ако случайно нещо не знаят - чичко Гугъл ще каже.

Няма смисъл от коментар, защото няма да се променят и родителите, които често избиват собствените си комплекси чрез децата си. И вместо да се радват, че наследниците им са в залите да спортуват те искат да печелят на всяка цена. А тези родители не могат да разберат, че трябва да започнат да ги водят по-често на тренировки, защото с четири, пет занимания на седмицата за сметка на уроци по математика, литература или музика, например, няма да стане.

Няма смисъл от коментар, защото и ръководителите няма да се променят – в това число и от БФ Баскетбол. Тези на клубовете трябва да спрат да търсят само победата на всяка цена, а да изискват от треньорите да създават играчи и да има по-добър тренировъчен процес и спрат да търсят причината за слабото представяне на националните гарнитури в липсата на достатъчно мачове през сезона. Можеш ли да четеш „Тримата мускетари“, като не знаеш буквите?! Да, ама чрез мачовете заблуждаваш родителите (б.р. спонсорите в повечето клубове у нас), че работиш.

Ръководителите от БФ Баскетбол пък трябва да разберат, че няма смисъл от 40-дневни лагери преди първенствата, защото и с тях и без тях по-назад не можем да сме. Няма смисъл, защото трябва да се работи през цялата година, а не за един месец, месец и малко да се изкорени нещо, натрупвано с времето. Убеден съм, че и без нито една тренировка 18-годишните момчета например нямаше да са по-назад от 32-ото място в Европа. Или пък 20-годишните момичета пак щяха да са предпоследни в Дивизия А. Спестените средства от безмислени лагери трябва да се инвестират в целогодишна работа с проектонационалите. А пък те на свои ред е нужно да работят постоянно с програма дадена им от селекционерите.

Ето заради всички тези неща няма смисъл от анализи за представянето. Всяко лято сме свидетели на поредната говорилня и през следващия сезон същото. Треньорите, ръководители на клубове и родители искат победа на всяка цена, а не се създават баскетболисти. Докато това не се изкорени няма да има прогрес, а в най-добрия случай тъпчене на едно място.

*Коментарът е написан след края на Европейските първенства до 18 години преди повече от месец, но шампионатите след това с нищо не промениха текста.