Теди Буков: Нивото на женския баскетбол е под критичната линия


Теди Буков: Нивото на женския баскетбол е под критичната линия
11-11-2022 20:11 | bntnews.bg

Теди Буков е един от най-младите баскетболни специалисти у нас. Вярва, че човек трябва да влага сърцето в работата си, за да постига резултати. Смята, че баскетболът не е просто игра и че може да променя съдби. Казва, че възможността да предава наученото, го прави по-богат човек. Запалва се баскетбола в училище, а след това продължава да тренира в БК БУБА Баскетбол при Емилия Кръстева. Това, което му е харесвало тогава в този спорт е, че може да прекарва времето си в залата, да играе постоянно и да намира нови приятели. Сега го въодушевява възможността да предаде любовта си към играта на младите, а така също и да им предаде своите знания.

 

Кариерата си като треньор започва през 2013 г. с малки деца в училищни групи. През последните 9 години е бил част от школите на Левски, Габрово, Шампион 2006, Берое, Левски - жени. Казва, че най-успешните си години е прекарал в школата на ЦСКА и унгарския Дебрецен. В "червения" клуб е водил отборите до 14, 16, 19 години и мъже. В Дебрецен е бил треньор на отбора до 16 години и е отговарял за индивидуалната подготовка на талантливите играчи.

 

През 2018 г. Теди Буков е помощник на Христо Ценов в националния отбор на България до 16 години.

Лектор на няколко семинара в Унгария и в България, гост-треньор в няколко международни баскетболни кампа в Сан Антонио, САЩ и в Дебрецен, Унгария, последният организиран от звездата на Реал Мадрид Адам Ханга. Миналата година основава школа за индивидуални умения. Завършил е престижния треньорски курс в Европа (FECC), предстои му дипломиране в НСА. В момента е треньор в БК Септември 97, където работи с момичета от 8 до 12 годишна възраст. Ето какво сподели Буков в обширно интервю за БНТ:

 

- Теди, промени ли се мнението ти за баскетбола?

 

- Мнението ми се измени няколко пъти за последните 15 години. От усещането за игра, през възможността за съревнование и доказване, до средство за възпитание и хармонично израстване.

 

- А как се промени баскетболът от времето, когато ти си започнал да тренираш и сега?

 

- Играта се изменя всяка година. Методите за тренировка, селекцията, технологията, финансовите инвестициите се подобряват. Играчите стават много по-разнообразни, силни и бързи. Баскетболът се превърна от игра на тесни специалисти до комплексна наука, в която разнообразието от умения, знания, ментална стабилност и физически данни разделят успеха от неуспеха. Всичко това навлиза и в българския баскетбол, но с много по–ниски темпове, защото любопитството, самокритичността и способността да отлагаме удоволствието са на много ниско ниво.

 

- Плюс ли е това, че днешните начинаещи имат повече информация?

 

- Със сигурност е плюс наличието на информация. Негативно е неспособността да я пресяват и точно това е една от нашите задачи като педагози. Да водим младите не само чрез думи, а чрез действия и чрез добри примери: какво да гледат, с кого да общуват, на кого да подражават, как да изглеждат, какво да слушат, какво да ядат и какви места да посещават.

 

- Какво не знаеше за баскетбола и по-скоро за професионалния спорт?

 

- Не знаех, че професионалният спорт не е задължително да бъде на топ ниво, за да вдъхновява, а трябва да има добра структура и качествен продукт, за да създава масовост, която по естествен път да вдига нивото както на младите, така и на спорта като цяло. Също така не мисля, че професионалният спорт е единствената цел и смисъл за подрастващото поколение. Нещо, което не осъзнавах като малък.

 

- Тоест по-важно е да станеш добър човек, отколкото неудовлетворен спортист?

 

- Ако погледнем чисто статистически нашият спорт е много изискващ (физически, технически и интелектуално) и шансът да произведем състезател на високо ниво е сведен до под 1% . Въпросът е какво можем да направим с останалите 99%? Аз вярвам, че като здравомислещи хора, трябва да поемем отговорност към тях като личности.

 

- Как спортът може да помогне на младите, та дори и аматьорският спорт, когато се практикува за удоволствие?

 

- Може да развие умения, за които за съжаление образователната ни система не създава условия: работа в екип, работа под напрежение, взимане на решения в тежки и напрегнати ситуации, чувство за отговорност и дисциплина, любов.

 

- Колко важно е освен да се тренира правилно, да се консумират и полезни храни? Какъв е твоя списък със съвети в тази посока?

 

- Храната, дозирана и приемана като лекарство, е лекарство. Бих препоръчал да не се стига до крайности, но да се влиза в съотношение 80 към 20. Имам 4 примера за ‚лоши“ храни, които използвам като модел: пшеница, захар, пържено, течни калории. Без тях животът е много по-продуктивен.

 

- Кой е най-големият бич за децата и въобще за подрастващите?

 

- Най–големият бич за децата са родителите. И най-вече когато те (родителите) задоволяват всяка прищявка, всеки порив на децата си или обратното. Липсата на внимание и съпричастност! Има една много голяма мисъл: „Децата не са виновни докато са деца... Но всяко дете става възрастен.“

 

 

- Колко важна е връзката треньор-състезател?

 

- Всеки състезател, както всеки човек има нужда от подкрепа и има нужда някой да вярва в него. Обратно треньорът както всеки човек има нужда да може да се довери на някого. На тази основа се базират взаимоотношенията треньор-състезател. Трудният момент е да достигнеш до потребностите на всеки състезател, така че да канализираш усилията му, а в същото време да изградиш респект и доверие към себе си като треньор и ръководител.

 

- Кое е нещото на което един треньор ще научи по-добре едно дете от неговия родител?

 

- Разликата между треньора и родителя е само една. За треньора никога не си единствен, а за родителя си! Треньорът може да те научи, че може да си много ценен, но не си незаменим и ако желаеш нещо трябва да се потрудиш, да го изстрадаш и да го заслужиш.

 

- Кое е нещото, което никога няма да забравиш от първите си години в баскетбола и което искаш да предадеш като урок на своите възпитаници?

 

- Няма да забравя как се събирахме на лагерите и всеки път тези 7-10 дни променяха взаимоотношенията със съотборниците ми и създаваха приятелства за години напред. Нещо, което продължава да ми се случва като треньор и аз давам като съвет на играчите. Да прекарват повече време заедно и да се учат един от друг.

 

- Съжалявал ли си, че толкова рано спираш кариерата си като състезател?

 

- Никога! Моята сила е да говоря пред публика, да демонстрирам и да бъда пример. Не вярвам, че имам силата да доминирам физически, технически и тактически и съм напълно удовлетворен от това. Най-големите треньорски провали идват от израза: „Знаете ли кой бях аз?“.

 

- Как реши да се занимаваш с треньорска работа?

 

- Винаги ми е било интересно защо нещата, докато играех, се получават или се провалят и другите са по-добри от мен. Обичам да анализирам всяка ситуация и това ме подтикна да се занимавам с треньорство. Беше доста натурален и естествен процес след като спрях да играя.

 

- Къде започна като треньор и кога беше момента, когато си каза, че това е твоето нещо?

 

- Първите си стъпки направих в подготвителни групи с малки деца в БК Левски, където Владимир Искров ми даде възможност да усетя тръпката от треньорството. Когато видях, че привличам вниманието на играчите и това ме кара да се чувствам добре, осъзнах, че мога да се развия в тази професия и така до ден днешен.

 

- Какво трябва да притежава най-много един треньор – може би ... търпение?

 

- Треньорът трябва да има вяра, да има трезва оценка и самокритичност. Да вярва в собствените си възможности и в тези на състезателите си. Да преценява ситуацията, в която се намира и винаги да адресира проблемите на хората, спрямо тях самите, а не спрямо собствените си стремежи и потребности.

 

 

- Как се промени мнението ти за треньорската професия с годините?

 

- Треньорството е много вдъхновяваща и много разочароваща професия. Ако не си готов да бъдеш дисциплиниран и константен във вярванията си, много лесно се превръщаш в кораб без платна и без посока. Вярвам, че професията изисква да бъдеш много смирен, да учиш постоянно и да не се опитваш да се доказваш на играчите си. Основната промяна в треньорството настъпи и с промяната на обществото. Все по-трудно е да определяш нещо като добро или лошо, да слагаш забрани и да налагаш мнението си. Все повече треньорите се превръщаме в инструктори, които дават насоки и пример, а изборът остава за играчите.

 

- Работил си с момчета, юноши, мъже, жени в много отбори, къде е мястото, където се чувстваше най-добре?

 

- Това е много интересен въпрос. В България се чувствах най-добре в ЦСКА. Там обаче влязох в комфортната си зона, къде не осъзнавах, че светът е доста по-несигурно място отколкото изглежда. В Дебрецен пък получих възможността да работя на най-високо технологично и организационно ниво в Европа, но пък предимствата на живота в България бяха заличени. Има много обективни и субективни фактори да се чувстваш добре. Щастието не е еднакво понятие за всеки. Опознах себе си и сега се чувствам на правилното място.

 

 

- Какви професионални умения си придобил като треньор, знаем, че си преминал треньорски курсове в Европа, бил си част от програмата на ФИБА Europa Coaching Certificate.

 

- Това е една от най-добрите ми инвестиции. Научих много за баскетбола, но много повече за света около себе си. Запознах се със страхотни хора, с високи стандарти. Създадох приятелства и нова работа. Общо взето изцяло промених живота си. Препоръчвам на всеки, независимо от професията си, да разшири кръгозора от познанства и да опознае нови места, нови хора и нов подход към това, което прави и живота.

 

- Затова ли всички, които сме запленени от магията на тази игра, вярваме, че баскетболът е повече от спорт?

 

- Магия е да обичаш, да даваш и всичко, което получаваш да те прави щастлив. Ако тези три фактора са релевантни за някого, значи баскетболът/животът е магия.

 

- Какви други курсове си посещавал и смяташ ли, че треньорите трябва да са винаги „в крак с времето“?

 

- Пътувах много през годините. Станах много близък с Крис Дайл и неговата организация. Посетих го дори в Сан Антонио, САЩ. Там научих също много за играта. В Унгария съм присъствал на няколко семинара с чуждестранни треньори. Смятам, че треньорите трябва да учат ежедневно и да не чакат семинар, курс или чужд треньор да ни посети, а те самите да изпитват нуждата да изучат играта в детайли.

 

- Ти самият участвал ли си като лектор в такива курсове?

 

Бил съм лектор на два семинара в Унгария и на един семинар тук в България. Първият семинар беше организиран от Унгарската федерация в Дебрецен и го проведох с още един чужденец, швед, който ми е близък приятел и до днес. Вторият семинар бе организиран също от тяхната федерация, но беше в Мишколц, където го проведох с един от топ треньорите в България Христо Ценов.

 

 

- От опита си в чужбина, колко близо и колко далеч сме от верния път?

 

- Много сме далеч от професионалния спорт в чужбина. Инвестициите и условията са несравними. Точно затова смятам, че няма нужда да се стремим натам. По-скоро трябва да залагаме върху индивидуалното развитие на талантливите деца, които да получат възможност за добро образование и кариерно развитие в чужбина. Това ще промени отношението и визията на целия ни спорт. Система, която работи успешно в почти всички скандинавски страни. Не бихме били първите, но егото не ни позволява да се наречем аматьори и често превъзхожда любовта ни към децата и баскетбола.

 

- Как се работи с подрастващите там?

 

- Зависи къде, както казах няма вярно и грешно в съвременния свят. Има места, на които залагат на технологиите, на други на обучението и детайлите, на трети на качествения продукт, който да създава масовост. Има много тествани модели, въпросът е да се рамкираме в някой от тях или поне да взаимстваме, а не да бъдем пътници без посока.

 

- Защо се върна в България, вярваш ли, че може да си част от промяната в българския баскетбол?

 

- Честно казано, не вярвам в промяната в българския баскетбол. Тя няма да настъпи, докато ние като нация не променим отношението към образователната система и идното поколение. Това не ми пречи да вярвам обаче, че мога да помогна на локално ниво някой играч да осъществи мечтите си да живее по-добър живот. Искам да помагам чрез пример, а не чрез популизъм.

 

- Повече песимист или повече оптимист си в тази връзка?

 

- Безскрупулен песимист за икономическата и социална обстановка в страната и болен оптимист за бъдещето на всеки, който реши да излезе от рамката на тази обстановка. Живеем във време на крайности и право на свободен избор.

 

- Би ли работил с професионален мъжки отбор?

 

- В България категорично-не! Пирамидата е обърната и обема работа, сравнен с душевното, физическо и финансове възнаграждение не са пропорционални. Освен това вярвам, че има много по-голяма добавена стойност да проправям път на младите, отколкото да експлотитирам така или иначе несъществуващи ресурси.

 

- Кой е според теб най-успешният българският баскетболист?

 

- Аз бих посочил един пример за подражание, търпение и работохолизъм – Александър Везенков.

 

- Какъв съвет би дал на младите, които искат да се реализират в чужбина?

 

- Да не се стремят към това! Има много надути балони, които не предлагат нищо по-добро от българската реалност. Нека се фокусират върху себе си и нещата, които могат да контролират. Не е задължително да се излезе навън. Чужбина не е Реал Мадрид и Стела Адзура. Най-важното е всеки играч да достигне максимума на потенциала си, а когато се доближи до зрелостта да направи трезва оценка на възможностите си и да начертае 10-годишен план за бъдещето си.

 

- Имайки опит и поглед, къде в Европа се работи най-добре с подрастващите?

 

Трудно е да се посочи едно място, защото подходът е много различен. В Испания разчитат на масовост и инвестиции, в Сърбия разчитат на класическото обучение, а в скандинавските страни на модерния подход с въпитание, толерантност и равенство за всички. Мисля,че и трите модела дават нелоши резултати.

 

- Как се озова в БК Септември?

 

- Борислава Мандур беше много убедителна и както за всеки добър ръководител настоятелна и мила. Имахме доста разговори, аз като цяло не съм лесен за убеждаване, защото не вярвам в думата „проект“. Тя беше много категорична за целите си, за собствената си визия, за промяната в структурата на клуба и това ме накара да повярвам, че ще правим нещо повече от печеленето на купи и медали, в което аз не съм добър, а и не вярвам, че има стойност. Даде ми възможност да поема цялата спортно–техническа част, привлече млади и амбициозни хора като Николай Иванов, Виктория Стойчева и Галина Стоянова. Създадохме динамичен екип, изграден около хора с потенциал и любов към играта. Освен това съм страши треньор на супер селектираните 12-годишни момичета.

 

 

- На какво учиш момичетата и какво искаш те да научат от теб?

 

- Искам да ги науча как да обичат истински и как да превръщат тренировките, натоварването и стреса в удоволствие. Искам да се научат, че провалите и лошите моменти са неибежна част от живота, а умението им да ги преживяваме, анализираме и превръщаме в предимство, ще променят живота им завинаги. Също така искам да знаят, че мотивацията е лесно заличима, но дисциплината, веднъж придобита, е непоклатима.

 

- Колко важна е подкрепата от родителите и разбирането на отговорността, която трябва да има едно дете, което се занимава със спорт към тренировките и състезанията?

 

- Аз съм казвал много пъти, че родителите са агентите на децата. Всяко мнение, вмешателство и реакция имат траен белег върху развитието на децата. Бих посъветвал родителите да подбират внимателно думите си и всяко действие да е подчинено на развитието на детето им, а не на личното им его.

 

- Трудно ли се работи с момичета?

 

- Не мисля, че се работи трудно, защото са много изпълнителни. В крехка възраст се шлифоват много по-лесно от момчетата, но веднъж изпуснати или наранени, влизат трудно в правия път. Разбира се има някои неща, с които още не мога да свикна: влошеното им чувство за пространство, непрекъснатото пищене и сълзите.

 

- Как ги мотивираш, имайки предвид крехката им възраст?

 

- Аз мисля, че те идват много мотивирани на тази възраст. Въпросът е как да им задържа мотивацията. За мен има само два ключа: дисциплина и подобряване на уменията всеки ден.

 

- Има ли момичета, за които можеш да кажеш, че в тях има много баскетбол, че имат таланта и умението да усещат играта?

 

- Бих казал, че имаме момичета с изключителен потенциал в клуба. Смятам, че скоро това ще стане известно на всички и те ще бъдат основата на националните ни отбори, а защо не и на силни женски отбори в чужбина. За съжаление нивото на женския баскетбол е под критичната линия и се надявам да не сме в заблуда от свършената работа.

 

- С какви най-често проблеми се сблъскваш в работата си като треньор, но и кои са нещата, които ти носят радост?

 

- Проблемите са свързани с материалната база и възможността да тренираме пълноценно. Лошата организация на състезанията(често по същата причина). Твърде голямото желание на всички да се определят с резултата на таблото, а не с уменията на играчите. Удоволствието, което изпитвам е от възможността да помагам и да чувам думата благодаря без да го очаквам, понякога дори години по-късно.

 

- Какъв трябва да е идеалният клуб за подрастващи според теб?

 

- Идеалният клуб трябва да е изграден върху хармоничното равитие на играчите; интелектуално и спортно–технически и тук не говорим децата „да ходят на училище“, а наистина да стават по – добри хора и спортисти всеки ден. Това изисква подготвени треньорски, селекционни и ръководни кадри, супервижън на всяко звено и ежемесечно тестиране на постигнатите резултати.

 

- Защо според теб спортът е много повече от състезание?

 

- Спортът може да променя реалността, да я пречупва, да я заличава понякога или да я превръща в едно по-добро място.

 

- Какво най-често те питат момичетата в отбора, от какво се вълнуват?

 

- Старая се да аз да ги питам повече, за да провокирам интереса им. Освен това винаги им поставям задачата да обмислят въпросите си добре преди да попитат нещо, на което вече знаят отговора. Иначе последните няколко седмици започнаха да ми задават конструктивни въпроси, свързани с детайсли от играта, което много ме радва.

 

- На каква възраст би препоръчал едно дете да започне да се занимава с баскетбол?

 

Колкото по–рано, толкова по–рано! Никога не е прекалено рано да започнеш даден вид спорт. Смятам обаче, че всеки подрастващ заслужава правото да усети тръпката от повече от един спорт. Така ще натрупа разнообразни моторни навици, които ще му помагат цял живот.

 

- Защо баскетбол?

 

Не трябва да е баскетбол. Нека бъде всяка страст и любов, която кара децата да се усмихват и да бъдат по-добри.

 

- Какви момичета и момчета те търсят за индивидуални тренировки и кои са най-честите проблеми, които виждаш, когато работиш с тях?

 

- Търсят ме момичета и момчета от всякакви възрасти, често и професионалисти. Проблемите са свързани с умението най-вече да си движат краката по игрището. Точно по тази причина винаги тестирам уменията им първо за работа с крака. Виждал съм играчи с доста несъвършенства, които обаче имат физическите данни и вярват, че са достатъчно добри и са доста успешни. Виждал съм обаче и обратното страхотни технически умения и никаква увереност, което е перфектно формула за неуспех.

 

- Каква е тогава формулата за успех, как един психически несталибен състезател, може да се пребори с този проблем?

 

- Като натрупа умения и ги приложи стотици пъти в игрова обстановка, като чува думата „можеш“ и думата „опитай“.

 

- Как един треньор може да помогне на такъв спортист?

 

- Единственото, което може да направи да му даде правилните насоки, да го подкрепя, когато се проваля и да му показва, че животът не свършва с неуспеха.

 

- В най-добрите отбори се работи и с психолози, смяташ ли, че трябва да има специалист, който да работи в тази посока и с подрастващите?

 

- Вярвам, че истината е в баланса и в много ранната техническа подготовка. Когато един играч има умения на ранна детска възраст, придобива ритъм и увереност да ги използва през цялата си кариера. Оттам нататък остават физическите му данни и разбирането му за играта.

 

- Какво е разбирането за играта на подрастващите, твоите наблюдения?

 

Изключително важно е да се изисква от състезателите и да не се поставят категории „правилно“ и „грешно“. Всеки играч трябва да получи възможност да изучи играта от всеки ъгъл.

 

- Случвало ли ти се е да виждаш, че дадено дете няма качествата за професионален спортист, но много иска да стане такъв, как се постъпва тогава?

 

- Първо смятам, че е важно играчите да не възприемат баскетбола на живот и смърт, както и че мачът не е гладиаторска битка, на която трябва да оцелеем. Баскетболът е игра, която трябва да носи удоволствие, а желанието да побеждаваш и да бъдеш по–добър трябва да ти вдъхва още повече увереност. Като добавим и ежедневното развитие на индивидуалните умения, мисля, че неувереността може да бъде преборена.

 

- Какво е чувството да си ментор, треньор, приятел, учител на деца?

 

Чувствам, че възможността да предавам наученото, прави мен по-богат човек. Усещам, че колкото повече давам, толкова повече отговори и облаги получавам. Не искам да бъда самодостатъчен и ще продължавам да го правя, докато мога.

 

- Най-ценният урок или съвет, който си поучавал и който сега искаш да им дадеш?

 

Никога да не търсят сигурното, да не се страхуват от провала и когато дойде техният момент (а той идва за всеки от нас), да го сграбчат, защото ще знаят, че са дали всичко от себе си. Няма по–голямо удовлетворение в края на деня да знаеш, че не си се отказал, когато е било трудно и че си дал всичко от себе си за нещо, което обичаш.

 

- Следиш ли европейския и световен баскетбол, имаш ли любим отбор, играч, треньор?

 

- Следя всичко случващо се в Европа и света. Любим отбор мога да назовавам сезон за сезон, защото особено в Европа структурата много се променя, но генерално Голдън Стейт Уориърс, заедно със Стеф Къри промениха играта завинаги и това няма как да не го уважавам. В тяхно лице виждам еволюцията, която ще се задържи следващото десетилетие. Любим треньор бих посочил Дрю Ханлен, Обрадович и Стив Кър.

 

- Все още ли вярваш, че баскетболът е магия?

 

О, да! Баскетболът отдавна не е просто игра. Този спорт промени живота на много хора... Даде им хляб, подслон, образование, приятелства. Създаде модели за подражание, спаси хиляди от дрогата, престъпността и мизерията. Баскетболът, както и всеки голям спорт, направи света по-добър.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Септември 97, Теди Буков
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи