Анализ на седми кръг в НБЛ през погледа на BGbasket.com

Седмият кръг в Sesame НБЛ вече е в историята. Този път журналистите на BGbasket.com ще анализират мачовете от изминалия кръг в родния елит.

Рилски спортист – Академик Бултекс 99 (87:56)

Рилски продължава да е с една крачка пред останалите отбори в шампионата. Доказа го и срещу Академик, особено през второто полувреме, когато увеличи оборотите в дефанзивен план. Макар и разликата от 14-те точки в полза на домакините в края на първото полувреме, гостите показаха добро лице в хода на първите две части, в които имаха какво да предложат. След подновяването на играта тенденциите, свързани с дългата ротация и по-агресивната защита, отново дадоха резултат на самоковския тим. Заплахата дойде от много играчи, но от важно значение бе представянето на Деян Карамфилов, който започва да напомня за своята константна игра и дава индикации, че заслужава повече минути от Куинси Ридоу. Последният бе в групата, но така и не се появи в игра.

От своя страна пловдивският отбор успя да се опълчи, но само за едно полувреме. Липсата а Васил Бачев допълнително отслаби офанзивния потенциал на Академик в този мач, а голяма част от основните фигури също не се представиха на ниво в нападение, като 56 отбелязани точки говорят достатъчно. Сред позитивните неща за гостите бе добрата игра на Георги Адирков и Петър Ралчев. В отбора са доказали, че не се страхуват да гласуват доверие на млади играчи, което рано или късно ще даде положителен ефект в хода на сезона. Все пак липсата на втори типичен център се оказва ахилесовата пета, най-вече когато Обрад Томич не е в игра, а тази роля трябва да се поема от Дейлън Уилямс и Николай Михайлов.

Левски - Берое Стара Загора (58:66)

Най-слабият мач в нападение за Берое, като акцентът падна основно върху защитата в този двубой. За Даниел Клечков би трябвало да е отличен знак, че отборът му може да печели мачове и по този начин, а не само с надвкарване. Левски отново показа слабостите си при стрелбата от фаула, но този път и процентът от тройката бе твърде нисък, за да се надяват те на изненада.

Мачът бе много изравнен през цялото време, като Берое така и не успя да се успокои с преднина в нито един момент от него. Въпреки че не блесна, Антъни Уолкър за пореден път си отнесе у дома наградата за MVP. Ивайло Тонев постепенно ще започне да влиза във форма за старозагорци, но тимът има нужда от повече концентрация от младите си баскетболисти, за да не залага толкова силно само на чужденците.

Левски и в този двубой показа, че има нужда от реализатор, някой с повече постоянство. Това бе може би най-слабият мач за тима от началото на сезона, по отношение на фокуса. "Сините" продължават да изнемогват и откъм ротация, като и в този мач издъхнаха в края.

Спартак Плевен – Балкан (89:96)

Мачът в Плевен бе украшението на кръга, предлагайки високо темпо, драма и атракция. Можеше отиде в положителна посока и за домакините, но гостите демонстрираха повече аргументи и доказателство за тези думи бе играта им през второто полувреме, в което агресивната защита, съчетана с повечето оръжия в офанзивен план, наклони везните в тяхна полза.

Да, Къртис Джоунс определено бе двигателят на Балкан. Гардът изигра най-силния си мач от началото на сезона, но първото полувреме принадлежеше на Илиан Пищиков и Константин Тошков, които бяха с основна заслуга „зелените“ да превъзмогнат лошия си старт. Докато Пищиков започва да загатва за формата от началото на миналия сезон, Тошков спокойно вече се превръща в ролята на лидер за тима. Въпреки че се представи на ниво в нападение, той не пропусна да повтори традицията, свързана с играта му в защита, давайки тон за обрата през второто полувреме. Навлизането във все по-добра форма на Георги Боянов също е повод за повече усмивки и надежди, че тимът от Ботевград е готов за нова положителна серия в първенството. Все пак привличането на още един висок играч на мястото на Иван Гаврилович би трябвало да бъде сред приоритетите в близко бъдеще.

Спартак отново показа липса на постоянство. Докато през годините „синьо-белите“ бяха считани за домакински отбор, през този сезон те могат да се похвалят с по-добри резултати извън зала „Балканстрой“ на този етап. Крис Кийлинг и Трей Хоулел отново дадоха да се разбере, че реализаторските им качества и тяхната бързина ще играят основна роля. Изглежда, че Дерек Кълвър вече е изгладил различията си с Любомир Минчев и започва да се превръща във фактор, а енергията, с която се включва Амад Ранд от пейката, също е от значение.

В мача срещу Балкан всичките тези неща помогнаха на домакините да си оставят вратичка, че имат шанс за обрат и победа в последните минути, но когато направиш 15 грешки, това неминуемо дава отражение. Все пак Спартак показа доста добри неща и може да създаде проблеми на доста отбори в шампионата. Трябва да отчетем и отсъствието на Брет Рийд и Крис Минков, които със сигурност щяха да дадат шанс на спартаклии да са по-свежи във финалните акорди. Големият проблем и в този мач до голяма степен бе играта на българските баскетболисти, от които се очаква повече. Изключение прави Георги Цеков, който започва да играе с все по-голямо самочувствие.

Както каза и Минчев след срещата, сезонът на тима от Плевен може да се окачестви като такъв на приливи и отливи. Подобно на Балкан, Спартак също се нуждае от още един играч, но българин, който може да реализира.

Миньор 2015 – Черно море Тича (91:74)

Макар и след само шест изиграни мача, до момента Миньор 2015 се очертава като една от приятните изненади за сезона в Sesame НБЛ. Положителното е, че с водеща роля за доброто представяне са двама български играчи – Борислав Младенов и Лъчезар Тошков, което се видя и срещу „моряците“.

От друга страна Черно море Тича може би е отборът, който най-малко оправдава очакванията, които имаше към него преди старта на шампионата. От сочен за претендент за медалите, до момента тимът е само с една победа, като дори смяната на треньора до момента не дава положителна промяна. Паузата идва в добро време за варненския тим и за напасването между играчите и Васил Евтимов.