Любомир Нешев: Балкан се затвърди като основен конкурент на Рилски спортист
Сезонът в Sesame НБЛ е в разгара си, а с BGbasket.com продължава и своята рубрика, в която след края на всеки кръг в първенството баскетболни специалисти ще анализират представянето на отборите в изминалите мачове.
За втори път гост в нея е телевизионният коментатор и бивш главен редактор на BGbasket.com Любомир Нешев. Ето какво сподели той за мачовете от 11-ия кръг:
Рилски спортист – Миньор 2015 (104:81)
Мач, който общо-взето се получи доста скучен. Отстрани изглеждаше, че може би и двата отбора са наясно какво ще се случи, може би то бе и логично предвид разликата в класите. Рилски спортист трябваше и да реагира след това, което се случи в Плевен, и макар да не действаше безкрайно убедително, си взе своето в мача без сериозно напрежение и заслужено се поздрави с успех преди Коледа.
Трудно можем да отличим някого индивидуално от Рилски спортист. Разбира се, ние сме свикнали в различни мачове различни играчи да се проявяват с добри изяви и това е и силата на отбора. Да, не впечатляват грубо казано състезателите на Любомир Киров, но е факт, че към момента, като изключим загубата от Спартак Плевен, поне в такива мачове като с Миньор, отборът притежава прекалено голяма класа, за да има каквато и да е съпротива. Миньор оказа някаква в първата четвърт, но генерално Рилски с агресивна защита, с дългата си ротация, по начина, по който изглеждаше на терена, и мотивацията, която имаше да се реваншира до някаква степен, ако е възможно, за загубата от Спартак, го направи повече от убедително. Тези 23 точки можеха и да са повече, но накрая естествено, имаше и минимално отпускане. Много агресивната защита на Рилски принуди Миньор да прави грешки, които водеха до лесни точки и това даде голямото предимство, както традиционно се случва на състава на Рилски спортист в мачове срещу съперници, които са от около средата или долната половина на таблицата.
Относно Миньор – там е ясно, проблемът е в по-късата ротация, която има тимът. Липсва поне още едно високо тяло, а според мен и Васил Попов, защото срещу съперник като Рилски спортист и въобще срещу по-добрите отбори в лигата, няма как да си конкурентен с шестима по-основни и по-опитни състезатели. Затова, докато не се върне Васил Попов и ако отборът чисто финансово има възможност да си позволи още един висок състезател, тогава може да се противопоставя по-добре на подобен вид съперници.
Прави впечатление наистина добрата работа на Бринюк, който имаше трудна задача срещу играчи като Сешън и Планинич. Със сигурност не му е било лесно. Той бе най-резултатен, в защита не можем да кажем, че направи кой знае какво впечатление, но в нападение имаше нелоши изяви, показа и добра стрелба от далечно разстояние. За Боби Младенов няма какво да говорим, той вече си е константа. Генерално обаче Миньор трябва да взима мачовете у дома срещу съперници, които са около него в класирането и да играе по-освободено и с по-малко напрежение като гост, защото и в този мач направиха впечатление доста на брой технически нарушение. Разбира се, имаше и от двете страни, но има една нервност в състава на перничани, която поне по мое скромно мнение, понякога им пречи да покажат най-доброто от себе си. Генерално, абсолютно логичен завършек на двубоя. Пак казвам – малко скучен може би на фона на това, че и двата отбора знаеха горе-долу как ще се развие срещата и заслужена изразителна и убедителна победа за лидера в класирането.
Шумен – Левски (79:78)
Двубоят бе от изключително значение и за двата отбора. От една страна за домакините, които все още нямаха победа, плюс за това да запазят шансове за класиране за Топ 8, и разбира се, за Левски – именно за тази битка за осмото място между двата тима. Една победа за Левски щеше да го реши този сблъсък. Сега, предвид успеха на Шумен, ще е любопитно как ще се развие до края на втория етап битката между двата отбора, защото реално тя е за попадане в турнира за Купата на България. Не вярвам нито един от двата тима да успее да достигне до седмото място, поне в този етап от сезона. Равностоен и интересен мач, решен накрая наистина от грешки, дали от едната или от другата страна, които даваха възможност и на Левски, и на Шумен да спечелят. В последния момент Шумен успя да стигне до успех, който е важен предвид това, че бе първи за отбора. За съжаление на домакините, те не успяха да спечелят с голяма разлика и оттук нататък въпросът е до края на втория етап дали ще успеят да постигнат победа, тъй като Левски има предимство в директните двубои.
Доста се промени съставът на Шумен от началото на сезона – дали е за добро, тепърва предстои да видим. Много е рано тепърва да се правят генерални оценки, но и новото попълнение Форд прави добро впечатление. Лазаров и Коцев ще помогнат с ротацията на българските играчи, най-малкото, защото са доста по-опитни от тези, с които разполагаше Шумен до момента, с изключение на Дамян Минков. И тук въпросът е вече как треньорското ръководство на Шумен ще успее да завърти състава и да направи така, че всички да са доволни, защото неминуемо в един момент ще се стигне и дотам, че състезатели, които са дошли в Шумен с идеята да играят по 25-30 минути, а ще имат по-малко, ще искат просто да си получават игровото време. Това е работа, която обаче тепърва ще се види, но е факт, че Шумен има ротацията чисто като брой състезатели да се бори за нещо повече в следващите си мачове. Припомняме също, че Шумен изпусна два мача у дома много драматично – срещу Берое и Балкан, къде заради грешки решения, къде заради по-неопитен състав. Сега такова оправдание не би следвало да има и Шумен може да бъде и по-сериозна заплаха в следващите двубои, особено когато вече новите състезатели свикнат един с друг и се нагодят към собствените си стилове на игра.
За Левски ситуацията се повтаря, въпреки че този път тимът издържа и се бореше до края, за да спечели мача. Митко Маринчешки бе MVP на кръга, когато двата отбора се срещнаха за последно, а сега отново изключително силен мач за него, което са камъни в градината на високите състезатели на Шумен. Същевременно той заслужава много похвали за начина, по който се представи в тази среща, а и генерално в по-голямата част от двубоите, в които играе със синия екип. И тук може би и неопитност в определени ситуации, а в други – липса на свежест, както и разбира се, грешно взимане на решения за Левски, лиши „сините“ от възможността да запишат втори успех, който щеше да ги накара да дишат по-спокойно в класирането. За тяхно съжаление това не се случи. Важното за тях е, че ги има на картата, въпросът е дали те ще съумеят да проявят по-сериозни амбиции и най-вече младите да покажат по-сериозно израстване. Да, те играят, спазват принципи, които им се налагат от треньорите, но и чисто индивидуално трябва да се търси и по-голямо израстване от тяхна страна, защото вече играят втори такъв сезон и част от тях трябва да покажат по-сериозно развитие, както и да поемат по-голяма отговорност в решителни моменти на двубоите, която да дава и съответните резултати.
Балкан – Черно море Тича (95:78)
Безспорно това бе мачът, който се очакваше с най-голям интерес в този кръг заради промените напоследък в Черно море и заради серията, в която Балкан навлезе. Видя се обаче, че единият тим е работил повече време заедно и изглеждаше доста по-подготвен в това да играе отборно спрямо своя съперник. Балкан затвърди добрата си форма и се затвърди също като основен конкурент на Рилски спортист, което не е изненадващо, и така да се каже попари Черно море по пътя, по който са тръгнали, и показа на варненци, че все още имат още много работа, за да се доближат до начина, по който на Васил Евтимов му се иска отборът му да играе. Васил Христов каза и след двубоя, че това безспорно е най-добрият мач на Балкан от началото на сезона. Гледал съм им повечето, ако не и почти всички, и съм напълно съгласен с него, че се показа една отборна игра, която много рядко се вижда по нашите терени и е за пример начинът, по който игра Балкан.
Естествено, има и някои индивидуални изяви, които не можем да пропуснем. В случая на първо място започвам с Къртис Джоунс, който наистина демонстрира израстване. За реализаторските му качества знаехме още преди да отиде в Балкан от престоя му в Черно море, но тук вече показа и организаторски такива, много добро стиковане с другите външни играчи. Показа ни, че е играч, който в повечето случаи взима правилните решения и от това печелеше отборът му с много добре построени нападения и в много чести случаи с отворени стрелби. Защитата на Черно море така и не намери отговор срещу неговите изяви в този двубой.
Наистина трябва да отличим всички от Балкан, които влязоха – Косьо Тошков и Илиян Пищиков също показаха израстването в последните няколко седмици, което имат чисто като стоене на терена и отборно представяне. Те също демонстрираха самочувствие. Тошков и Джоунс определено играят добре заедно. Вижда се, че се допълват и успяват да се намират. Тошков получи едни доста отворени стрелби от това, че на Джоунс се отделя много голямо внимание. Не е обаче само той. За Георги Боянов сме говорили достатъчно, той си е константа и лека-полека започва да намира себе си. Той също е далеч от най-добрата си форма, макар че срещу Берое миналата седмица показа отлични неща. Ловеча обаче си играе с обичайния хъс, мотивация и енергия. Видяхме, че макар и малко позабравил да играе на позиция 4, тъй като в последните години предимно бе леко крило, тук демонстрира и страхотна работа в борбата под коша, най-вече през второто полувреме.
Черно море постигна някои победи, но те не знам дали заблудиха състезателите на Васил Евтимов, самия него съм сигурен, че не са, но тимът показа, че има много да работи. Да, там имаше някои промени, буквално дни преди мача дойде нов състезател и Васил Евтимов просто трябва да тренира този отбор, да играе мачове и да се надява, че след няколко седмици тимът ще се доближи до начина, по който на него му се иска да изглежда. Най-големите пробойни, естествено, са в защита, не толкова допуснатите точки, а начинът, по който бяха вкарани от Балкан – с изключително много отворени стрелби, лесни атаки близо до коша и съответно това е нещо, на което ще правят анализ във Варна и ще работят.
Чисто индивидуално се вижда, че липсва химията. Майкълин Скот започна добре, после беше „успан“ от защитата на Балкан. Имаше епизодични избухвания, но трудно можем да намерим някакво постоянство в някой от състезателите. Това според мен също е обект на работа и изглаждане на организацията, чисто в нападение, защото знаем колко е важен плеймейкърът на отбора. Скот е класен състезател, вече ни го е показал, и съм убеден, че след няколко седмици Черно море ще изглежда по-добре от този двубой с Балкан – по-добре стикован и готов да даде отпор на всеки съперник като гост, защото във Варна мисля, че въпреки няколкото натрупани загуби, ще е все така труден за побеждаване от всеки гостуващ отбор.
Академик Бултекс 99 – Берое (79:77)
Срещнаха се два отбора с проблеми, които определено скъсиха ротациите им и отнеха от качеството на двубоя, но със сигурност завързаха интригата, особено в края. Поредният драматичен мач за Академик. Вероятно, както често се случва, фактът, че основен играч от единия отбор не играе и това става буквално в последния момент, води до някакво отпускане в съперника. Оттам според мен дойде по-лошото начало на Берое в двубоя. Постепенно те напипаха правилния начин на игра, съумяха да намалят изоставането си. В решителните минути мачът вървеше кош за кош, както и се очакваше. Накрая тези стрелби и от едната, и от другата страна са малко и до късмет и разбира се, добре отиграни нападения. Трябва обаче да поздравим Академик първо за това, че остава непобеден у дома и второ, че измъква пореден мач в края, което говори за много добра психическа устойчивост и вяра в търсенето на победата буквално до последно. Четири от шестте победи у дома са все в такива вързани двубои.
Машан Върбица е добър състезател за нивото на нашето първенство. За пореден път се вижда, че откакто той дойде в състава на Академик, изключително много се отвори играта на Николай Титков, който аз лично гледам от 12-годишен. Винаги е бил добър реализатор и е умеел да подава много добре, но хубавите асистенции, които прави, обикновено идват с това той да успява да бележи. Когато му тръгне да може да вкарва и му се отваря и играта, и започва да прави асистенции със самочувствие, както видяхме и в този мач, така че поздравления за него. В много добра форма се намира в последните седмици и му пожелавам да продължава по този начин. Дейлън Уилямс също направи добър мач. Отсъствието на Томич явно допълнително го е мотивирало и му е дало възможност да се изяви и да покаже неща, които до момента може би не бяхме виждали от него.
Със сигурност тройката на Матушев в края е атестат за неговите качества. Аз лично го харесвам много от години, за мен той е състезател, който има огромен неразкрит потенциал. За съжаление, вече не е едно 20-годишно момче, трябваше да е на още по-високо ниво в първенството. Знаем и за тежката контузия преди време, която го върна много назад в развитието му, дано лека-полека се отпусне, защото има много качества и може да е много полезен на Академик в хода на първенството. Със сигурност големият проблем за домакините е стрелбата от тройката. При толкова добри стрелци да завършваш с толкова нисък процент е много неочаквано. От друга страна сякаш това им отвори правоъгълника, стрелбата за две точки, където имат изключително висок процент. Така че отново поздравления за Академик. Запазват домакинската си серия без загуба и продължават битката да се позиционират на третото място зад двата безспорни лидера.
Вижда се, че Берое няма постоянство в изявите си, което е нормално за по-нов и по-млад отбор. Много липсват и като брой хора в ротацията Ивайло Тонев, както и отказалият се Дариъс Банкс – и то не само в хода на срещата, а и срещу Балкан миналата седмица се видя отчетливо и като борба под коша. Самият Банкс даваше много енергия допълнително в защита и при борбата за Берое – нещо, което липсва. Онудиуе се опита да го направи това, но просто Банкс е по-класният състезател и със сигурност в Стара Загора се надяват скоро да намерят негов заместник, за да имат още един човек в ротацията и да даде тази борба и енергия под коша, която така е необходима.
Берое може да съжалява за това лошо начало, това им изигра лоша шега в хода на двубоя, но както каза и треньорът на тима след мача – защитата около коша и борбата не бе никак добра, макар като брой точки да не са допуснати чак толкова много. Дори в последната атака при победния кош се видя по-голямото желание на Николай Михайлов, не нещо друго и може би по-голямата концентрация, защото Антъни Уокър изобщо не го бе блокирал добре. Позволи на Ники Михайлов да избие и съответно да прати към Върбица за победния кош. Знаем много добре, че този сезон за Берое е преходен за изграждане на някакъв облик и за база на отбора, но тимът трябва да се учи от грешките си. В този мач те бяха много и съм убеден, че Даниел Клечков и Николай Колев ще направят достатъчно обстоен анализ, за да покажат на своите състезатели къде са били проблемите, а те със сигурност не бяха малко. Венци Петков също загатна за своите качества и лидерски умения, но генерално в състава на Берое се нуждаят от поне още един състезател, който да помага като борби и енергия под коша, и на първо място в защитата, която Берое трябва рязко да подобри, за да има надежди за нещо повече.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в
Тагове: НБЛ - мъже