Изводи от Лятната лига в Орландо


Изводи от Лятната лига в Орландо
22-07-2012 16:59 | Драгомир Нейков

Във Флорида можаха да се видят за първи път част от новобранците в НБА

 

За поредна година отвъд океана се провежда лятната лига. В момента повечето любители на баскетбола с право са насочили вниманието си към Лондон.  Отборите от НБА обаче имат други приоритети. Те се наслаждават на възможността да видят за първи път в действие новобранците си или да разгледат за нови попълнения от играчи състезаващи се в лигата за развитие, или такива без договор.

 

От 9-и до 13-и юли в Орландо се проведе първата част от лятната лига. В нея взеха участие 8 отбора – домакините от Меджик, Бруклин Нетс, Бостън, Оклахома Сити,  Индиана, Филаделфия, Детройт и Юта. За Селтикс ще поговорим по-късно, защото те продължиха участието си в Лас Вегас. За по-лесно и прегледно ще разделим отборите:

 

Орландо Меджик(2-3)-Най-силно впечатление за тима направиха двамата новобранци Андрю Никълсън и Кайл О‘Куин. Канадското тежко крило завърши с 12.6 точки и 6,8 борби средна на мач при стрелба 46% от игра и чудесна успеваемост от наказателната линия.Той беше избран в идеалната петица на турнира. Николсън показа, че четирите години в колежа не са били напразни и той разчита на чудесни движения и стрелба от разстояние. Орландо могат да не се притесняват твърде много от напускането на Раян Андерсън ако Никълсън продължи с доброто си представяне и през редовния сезон. Другият новобранец Кайл О‘Куин игра точно като човек, който се бори за своя договор. С височина от 208 см и тегло 109кг той бе един от най-силните физически в Орландо. О‘Куйн записа средно по 8.8т и 6.2б средно на мач при 55.5% стрелба от игра. При сегашната ситуация в тима, където все още не е назначен треньор, а Дуайт Хауърд продължава да настоява за трансфер, двамата новобранци могат да запишат важни минути през сезона. Отборът е в процес на обновяване, а единствените други високи играчи са Глен Дейвис и Густаво Айон. Никълсън и О‘Куин не са с огромен потенциал но могат да бъдат стабилни ротационни състезатели в бъдеще.

 

Бруклин Нетс  (1-4) –Нетс строят новия си отбор от обратната страна на драфта, а именно чрез сделки и свободни агенти. Тяхната проекто стартова петица лъха на плейофи, но пейката не е толкова стабилна. Всяка помощ от драфта е добре дошла. Трима играчи дойдоха като тазгодишни избори – номер 41 Тайшон Тейлър, 54 Торнике Шенгелиа и 57 Илкан Караман. Тайшон Тейлър е с 4 годишен опит в колежа. В четирите си мача в Орландо той показа, че ще може да помага от пейката и за двете гардови позиции, където ще се бори за минути със Си Джей Уотсън и Маршон Брукс. Тейлър записа 15.5т, 2.5ас и 2.5б средно на мач. Солидната стрелба от тройката също е в негов плюс, но трябва да смали грешките (4 средно на мач). Торнике Шенгелиа беше избран като играч, който ще остане в Европа и ще се развива, но грузинеца показа чудесни умения още в Орландо.  С 13.8т, 3.6б и 53% стрелба той дава сериозна заявка за място още тази година. Младока има още какво да учи, но забелязахме стабилна игра на пробив. Ако трябва да заложим на сигурно можем да предположим, че той ще се върне в Европа за още минимум един сезон. Маршон Брукс  вече има опит от единагодина зад гърба си. Той записа 17т и 4.3ас средно на мач като изравни рекорда на турнира с 34 точки в последния мач на тима. Гарда започна трагично с 0/10 стрелба срещу Орландо, но постепенно намери ритъма си. Ал Торнтън също взе участие за Нетс. Ветерана игра в 4 срещи със средно 13.8т и 5.8 борби. Срещу младите той изглеждаше добре, но едва ли ще намери място в тима. Като цяло лошата страна на нещата, е че мрежите успяха да измъкнат само 1 победа, но Тайшон Тейлър може да бъде смятан като играч от ротацията на тима в следващия сезон, а Брукс остава основния вкарвач от пейката.

 

Окалхома Сити Тъндър (3-2) –Финалистите от изминалия сезон избираха само един път в драфта и под номер 28 взеха Пери Джоунс III, който е оценяван като един от играчите с най-голям потенциал, но и един от най-рисковите такива (проблеми с коленете). Под номер 28 обаче Сам Прести не може да има опасения и той избра най-големия талант останал на хоризонта (повечето специалисти определят Джоунс като топ 5 талант). Джоунс започна обещаващо с 16т и 8 борби в първата среща и 8т и 4 борби във втората. Той за съжаление трябваше да пропусне следващите 3 мача поради травма. Двама играчи, който вече имат опит в НБА успяха да зарадват представителите на Тъндър. Гардът Реджи Джаксън показа напредък с 15.3т и 3.5ас средно на мач. Той ще се бори за място на терена със завръщащия се след контузия Ерик Мейнър.  Лазар Хейуърд също показа добри игри със средно 15.8т и 6 борби на мач. Той обаче стреля едва 36% от игра. Разочарованието дойде от избраният под номер 11 в драфта през 2010 година Кол Алдрич. Центърът за пореден път изглеждаше като човек, който не е наясно с играта и след престоя си в лигата за развитие, той едва ли ще играе повече от досегашните средно 7 минути на мач в кариерата си.  Тъндър са един от най-добре окомплектованите отбори с 4-а играчи на Олимпийските игри в Лондон и изградено ядро. За тях всяка допълнителна помощ е добра дошла (Реджи Джаксън). Пери Джоунс ще има достатъчно време да развие качествата си в отбор, който не очаква от него да е водеща фигура в момента.

 

Юта Джаз (3-2) – Юта имаха право на само един избор в драфта тази година и го направиха с Кевин Мърфи под номер  47. Той игра във всички мачове в Орландо и записа по 8.6т средно. Представянето му едва ли обаче ще е достатъчно за някакви сериозни минути през сезон 2012/2013. В Орландо впечатление направиха двама играчи, на които със сигурност ще се разчита да играят важна роля в борбата за влизане в плейофите.  Енес Кантер записа чудесни показатели от 10.4т и 8.8б средно на мач при точно 50% стрелба. Той беше звяр и под двата коша като услуга му правят още 1.4ас, 1.2 кражби и 0.8 чадъра през турнира. Очакваме Кантер да играе много повече през новия сезон и да се подготви за 2013/14, когато договора на Ал Джеферсън изтича и той ще има възможност да е титуляр.  Шампионът в конкурса по забивки Джереми Евънс също даде заявка за повече престой на терена, но истинската звезда беше Алек Бъркс.  Гардът от университета Колорадо  бе избран в идеалната петица на турнира и записа по 17.2т, 3.4б и 2ас. средно на мач при 45% стрелба. Срещу Филаделфия той дори избухна с 31 точки.  След трансфера на Девин Харис в Атланта  Юта остават с 5 гарда в тима. Тинсли и Ърл Уотсън трудно ще заемат място като 2-и а Гордън Хейуърд играе и като леко крило. Пред Бъркс се отваря чудесна възможност да покаже таланта си и да се утвърди в лигата, а Юта отново да се борят за място в долната половина на плейофите.

 

Индиана Пейсърс (2-3) – Индиана са едно от отборите без ярко изразени нужди в състава си. Те имат солидна стартова петица, но наличието на дълбочина в пейката не е излишно за никой отбор.  Отбора се раздели с Дарън Колисън и Дантей Джоунс като Лу Амундсен също най-вероятно няма да играе с жълтия екип през следващия сезон. Бяха привлечени Ди Джей Аугустин, летящия Джералд Грийн и Ян Маинми (в сделка с Далас). Пейсърс е един от отборите с най-слаби финансови възможности и приоритет е ниското ниво на заплати. Този сезон обаче кесията беше развързана, за да може да бъде задържан ол-стар центъра на тима Рой Хибърт.  Индиана поднесоха една от изненадите в драфта, избирайки Майлс  Плъмли под номер 26. Много от специалистите определиха избора на този играч като твърде висок с оглед на представянето му в колежа Дюк. Плъмли от своя страна впечатли с атлетизъм преди драфта.  И така в Орландо той намери място в идеалния отбор на турнира.  Майлс записа по 13т., 6.6 борби и 1 чадър като успеваемостта му беше 46% от игра. Въпреки че не се отчете с нито един дабъл-дабъл той показа чудесни качества и няколко много зрелищни забивки. Плъмли няма да може да бъде фактор още в началото на кариерата си, но ще бъде полезен четвърти или пети висок човек в ротацията на Франк Вогел. Играчът, който впечатли най-много в турнира беше Ланс Стивънсън. С вече една година стаж в лигата той игра като истински ветеран въпреки своите само 21 години. Със средно малко под 20т и 5 асистенции на мач той остави страхотни впечатления. Стивънсън стреля и впечатляващите 53% от игра, но и мизерните 58% от наказателната линия. Джордж Хил е титулярният гард на тима, но Стивънсън може да притисне Аугустин за второто място.  Индиана имат големи очаквания за ученическата легенда на Ню Йорк.  Другият новобранец на Пейсърс Орландо Джонсън едва ли ще намери сериозно място в тима. Той записа не лоши показатели от 12.4т, 5б и 3 ас, но стреля едва 25% от игра. Като вземем под внимание, че е вече на 23 години не виждам повече от 6-10 минути средно на мач. От Пейсърс може да очакваме пореден солиден сезон и борба за домакинско предимство в плейофите. Те са един от най-здравите и високи отбори в лигата. Нападението отново ще върви през Рой Хибърт и Дейвид Уест, а ако Пол Джордж продължи развитието си Индиана могат да мислят и за нещо повече от полуфинал в конференцията.

 

Филаделфия 76ers (1-4) –Филаделфия записаха само една победа в петте си мача и като цяло в техния състав не се изявиха много играчи заслужаващи внимание. Първо избраният под номер 27 в драфта Арне Молтрие се контузи още преди да е започнал турнира. Другият пик Морис Харклес започна добре с 9 точки и 5 борби за 23 минути при загубата от Индиана, но в следващата среща също получи травма. От ротацията на тима остана само новоподписалият Лавой Алън, който се изяви в три срещи със 7т, 5б и 3ас средно на мач. От лятната лига в Орландо не можем да правим изводи за отбора на Филаделфия. Но общо погледнато тима изглежда много добре, както в игрово така и във финансово отношение. Бяха подписани евтини и кратки договори с Ник Йънг и Куаме Браун. Водещият реализатор на тима Лу Уилямс подписа със Атланта. На книга това изглежда като удар върху тима, но Лу стреляша в средата на 30-те процента през изминалия сезон. Елтън Бранд пък беше осовободен чрез амнистия, за да може тима да се оттърве от неговия голям договор и да подпише с освоподените пари с нови играчи. По периферията отбора изглежда компактен с Андре Игуадала, Евън Търнър, Янг, Джру Холидей и новодошлия стрелец  Дорел Райт. В Подкошието освен Браун и двамата новобранци (който изглеждат много обещаващи) са още Спенсър Хоз, Лавой Алън, Ник Вучевич и Тадиъс Янг. В тима няма обособена звезда, но с треньор като Дъг Колинс може да очакваме типичния за източното крайбрежие нискорезутлатен, леко грозен, защитен баскетбол. В него обаче е чара на тима и той ще се бори за място в плейофите, което може да е от 8 дори до 3.

 

Детройт Пистънс (4-1) – Буталата записаха САМО четири победи в Орландо. Казвам само, защото тима беше съставен от доста играчи, който откровено не са за лятната лига. Започваме с Остин Дей, който има цели три години опит в лигата. От Детройт отдавна чакат шутинг гарда да играе по-важна роля в тима, но това така и не се получава. Тук обаче той показа, че има качества. И само какви показатели – 16т, 7.4б, 1,6ас, 2 чадъра и 1,6 кражби средно на мач. Успеваемостта му също беше впечатляваща 51% от игра (35% за 3 точки) и 91% от наказателната линия. Титулярният плеймейкър на бутлата Брендън Найт също впечатли с 14.5т и 7.3 ас на мач. Като в една от срещите се отчете с 19т и 14 асистенции. Кайл Синглър, който се завърна от Европа (Реал Мадрид), записа 3 срещи в Орландо и се справи относително добре с 10т средно на мач (50% от игра). И така преминаваме към новобранците. Първо избраният под номер 9 Андре Дръмънд. Статистиката на 19 годишната надежда не е впечатляващата, но той показа движение, с което малко хора високи 211см могат да се похвалят. В началото на кариерата си той може да помогне само със защита. Нападението почти не съществува, а стрелбата му от наказателната линия (25%в турнира и същото ниво в колежа) е направо отчайваща. Хубавото е, че той иска да се учи и изглежда много добър младеж, но ще трябва минимум 2 години, за да може да е добър стартиращ център в НБА. Крис Мидълтън, който беше избран под номер 39 не показа нищо впечатляващо. Той стартира само две от срещите и вкара средон по 6т на мач. Ким Инглиш обаче беше на друия полуюс и игра много стабилно. След четири години в колже Мисури, 107 победи и някои спечелни награди той изглежда готов да помогне през редовния сезон. Той вкара чудесните 14.6т средно на мач придружени с 3.8 борби. Това, с което впечатли най-много е стрелбата от тройката. Той вкара 10 тройки за 5 мача при 45.5% успеваемост, а стрелците винаги са на моде в НБА. Отбора на Детройт успя да се освободи от един от тежките договори в лицето на Бен Гордън, но има още много да се работи. Тимът е събрал група от обещаващи млади играчи, водени от Грег Монро. Лорънс Франк работи усилерно, но в близките 2 години плейофите не изглеждат на хоризонта. 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи