Много интрига, ниско качество и лъч надежда – НБЛ-жени (част първа)

Миналата седмица приключи сезон 2013/2014 в Националната баскетболна лига за жени. И както с всеки край, и с настъпването на този идва време за равносметка. За разлика от миналогодишното първенство, за което равносметката беше основно негативна (ТУК), през изминалата година настъпиха промени и се случиха събития, които дават повод за макар и малък, но все пак наличен оптимизъм за идните сезони. Трябва обаче да си много голям оптимист, за да го усетиш...

Този път, нека започнем с лошото и преминем към положителното. Негативна тенденция – качеството на баскетбола, който отборите играят и с милиметър не се е подобрило, напротив. Мачовете естествено са по-равностойни и интересни, но не защото отборите са станали по-добри, а напротив. Интригата е за сметка на качеството. Трябват по-високи стандарти както при изискванията и работата на треньори и състезателки, така и на съдии. Нивото на баскетбола ни е далеч, далеч от европейското и доказателствата пак са налице. Макар и да има обидени – това са фактите. Само като погледнем мястото на четирите ни национални отбори в Европа (три в дивизия В и един, който не е играл на Европейско от десетилетия) и това на шампиона ни в европейските турнири (0-10 в Еврокъп за последните два сезона), можем да си дадем сметка какъв точно баскетбол се играе в България. И по-важно – начинът, по който тези отбори са стигнали (по-скоро изпаднали) до позициите си – с разгромни загуби от силните и срамни загуби от слабите отбори. А дамският баскетбол в Европа е в криза.

Статистическият преглед сочи почти същото, като миналия сезон – три българки в Топ 10 на индивидуалната статистика – Стефка Митева, Наталия Топалова и Лидия Върбанова. При положение, че на Митева и Топалова в Рилски спортист се разчита извънредно много, защото в отбора няма нито една чужденка (адмирации за това). И като стана въпрос за Лидия Върбанова – едно от големите събития на сезона. Тя се включи страхотно към Хасково 2012 и го изведе до два комплекта медали, заедно с Уолтия Рол. 43-годишната баскетболистка показа, че още има място в лигата. Похвално за нея и срам за другите, при които се вижда тотална липса на мотивация. Не е нормално ветеран, който и да е той, да бъде толкова огромен фактор в едно първенство.

Ето още статистика – отборна. Силно намаляване на средния коефициент и резултатността на отборите, увеличаване на броя на технически грешки – все фактори, правещи баскетбола по-малко атрактивен, по-скучен и отблъскващ. Единственото, което го прави поне малко интересен, са неочакваните изходи в мачовете. Както миналата година, и тази единствено Дунав има успеваемост над 50% за две точки, а докато миналата година три отбора имат над 33% от „тройката”, то тази най-доброто постижение е едва 32.6 – на Дунав. Говорейки за Дунав 8806, трябва да отчетем и фактът, че отборът беше преследван от доста контузии този сезон и това се отрази на представянето му. Четири отбора пък изобщо не преминават 28% при стрелбата от далечно разстояние, докато миналата година два са под тази граница. Отново само два отбора имат положителен баланс асистенции-грешки – Дунав и Монтана. С две думи – грозен баскетбол и още по-голям спад.

Малко по-нагоре стана въпрос за неочакваното – да, има го, и няма как да отречем това. Раздвижването е налице, този сезон с още по-голяма сила. Дунав 8806 спечели за пореден път първенството, но не стигна до финала за Купата. В двата финала играха четири различни отбора, което е много добре от гледна точка на непредвидимост. Двубоите бяха с неочакван край, и това важи за всички в първенството и за Купата (в чиято финална фаза два от четири мача завършиха с продължение). Имаше доста изненади, доста обрати, които единствени даваха някакъв смисъл да се гледа женски баскетбол в България.

Очаквайте утре и втората част на материала с позитивното от сезона...

__________________

Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър