Много интрига, ниско качество и лъч надежда – НБЛ-жени (част втора)


Много интрига, ниско качество и лъч надежда – НБЛ-жени (част втора)
11-05-2014 16:04 | Иван Вълчанов

Продължаваме с втората част на коментара за изминалия сезон в женската НБЛ (първата четете ТУК). Ето и продължението на материала с позитивното от сезона:

 

Дойде време и за позитивното. За голямо мое щастие, има няколко фактора, които са лъч надежда за женския ни баскетбол. Първият, от огромно значение – от този сезон бе намален броят на чужденките в съставите на отборите. Макар че толкова сме затънали в калта, че и сегашният брой е голям, всяко развитие по този въпрос (каквото при мъжете, за съжаление, няма) е добра новина. Това няма как да се усети още в първия сезон, но е началото на една добра тенденция. А вероятно това е и една от причините показателите на отборите да са спаднали, но отново – не може всичко да стане веднага, трябва да почакаме за резултата. Тук е важно и друго нещо – за да се вдигне нивото на българските състезателки, както всички „купувачи” на чужди тръбят, трябва привлечените баскетболистки да са от наистина висока класа. Дано с намаляването на броя им за същите пари да се наемат по-малко, но по-класни баскетболистки и наистина да има смисъл от тяхното присъствие.

 

Другият фактор – повод за оптимизъм се казва Левски. Горд съм, че никога не съм и няма да проявя пристрастие в работата си и това, което казвам, е заслужено – и критика, и похвала. Левски започна сезона с един състав и го завърши с него, изправяйки се на финал срещу Дунав 8806. Това не важи за другите отбори, с особена сила за Хасково 2012, Дунав 8806, Нефтохимик 2010. Левски с много труд, голямо израстване и безброй решаващи действия на български състезателки извървя пътя си до финала и преизпълни програмата си за сезона. Поздравления за това! Без промени в състава и чужденки мина сезонът за Рилски спортист, но неговият потенциал не му позволи да бъде фактор, какъвто Левски. С оглед текучеството на играчи в българския баскетбол, отборите, които запазват съставите си, са явление. Това важи и за Монтана 2003.

 

Следващите три фактора, които също са от много голямо значение, се казват Калина Аксентиева, Борислава Христова и Теодора Динева. В първите си стъпки в женски отбори тези три момичета се утвърдиха, играха доста минути и много добре (за възрастта си – повече от добре) и дадоха надежда, че за баскетбола ни има шанс. Това, че има шанс, не значи, че е спасен, разбира се. Защото когато има шанс, идва моментът за тежка работа, с която той да бъде оползотворен. Отличаването на трите момичета не омаловажава ролята и играта на тези, които изминаха техните стъпки в последните няколко години.

 

Редно е да се обърне внимание и на съдийството, особено след финалната серия. През целия сезон има оплаквания, къде публични, къде в лични разговори. Самият факт, че след мач от финалната серия от единия щаб са недоволни и бесни на съдиите, а след мача 22 часа по-късно от другата страна имат претенции, не говори за тенденциозност, а за качество. Или по-скоро липса на такова. Съдиите трябва да бъдат много, много внимателни, особено в плейофите, както каза треньорът на Дунав 8806 и националния отбор Георги Божков. И един съвет към съдиите, който е казан неведнъж – в Европа се позволява по-твърда игра и свиренето на нарушение за всяко докосване прави ужасна услуга на баскетболистките, които после ще играят на европейско първенство или международни турнири. И другото – прекалено много се позволява на състезатели и треньори да имат чак толкова претенции. Техническото нарушение присъства в правилата, за да се прилага, когато има нужда. Само че ние сме я докарали дотам, че атмосферата, пълна с технически нарушения, да изглежда нормална (това важи и за мъжете).

 

В крайна сметка отчитаме пореден сезон на спад в баскетбола – няма какво да се лъжем. Наистина обаче има надежда нещата да се поправят – с повече българки, по-модерна работа с отборите, повече концентрация и усилия от страна на всички страни, свързани с баскетбола. Защото потенциал очевидно има, но той не е достатъчен. Труд за сметка на оправдания и приказки – това е ключът.


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи