Време за ново начало


Време за ново начало
26-11-2015 18:39

Постоянно си го говорим или пък го пишем, но резултати никакви. Поредното доказателство за състоянието на българския женски баскетбол дойде в последните няколко дни в двата мача от квалификациите за Евробаскет 2017, в които националният отбор отбеляза съответно 39 и 40 точки на Русия и Гърция. Отдавна е ясно, че на картата на Европа почти ни няма, а ако изключим мачовете на Дунав 8806 в Еврокъп, то женският ни баскетбол на практика е непознат на Стария континент. Естествено не сме очаквали да бием Русия или Гърция, но очаквахме друг начин на игра и друго поведение на терена.

Дори една Швейцария, която на теория се води по-слаб отбор от нашия, успя да отбележи над 40 точки и в двете си срещи. България обаче така и не загатна, че може да се бори със съперниците си, а вкарани средно 39.5 точки в два мача казват достатъчно.

Естествено проблемът в женския баскетбол не е от днес или вчера, а от дълги години. Самият факт, че от повече от 20 не сме се класирали на Европейско е красноречив, а както я караме вероятно и в следващите 20 или дори повече няма да го направим. Ако изобщо имаме женски баскетбол толкова дълго време. За тези от вас, които са запознати със състоянието на женската част в идващите генерации, то това твърдение ще се стори нормално. В мача срещу нас Русия излезе с обновен отбор, в който от 12 състезателки имаше 5!!!, които нямат навършени 20 години. А най-добра и в тази среща, а в следващата на тима с Швейцария бе 17-годишната Мария Вадеева. И тук идва големият проблем на българския женски, а и не само, баскетбол. Отдолу просто нищо не идва. 

Ние нито искаме, нито се заблуждаваме, че можем да се борим на някакво ниво с Русия. Крайно време е обаче, ако ще се прави нещо с този баскетбол, то да започне да се прави. Време е да се измисли стратегия, отборите да си зададат въпроса за какво се борят и с каква цел участват в първенство. Да, целта е титла или медал, но след това какво? От време на време се появява по някое високо момиче, но с него или не се работи по правилен начин, или не се работи въобще или пък се отказва от баскетбола - последният пример е с Александра Петрова от Септември, която изчезна незнайно къде, но има и доста други подобни като нея загубени в небитието. Ето такива ние трябва да галим като с перце и да отглеждаме като в саксия. Просто защото изборът ни е ограничен и появят ли се една или две, трябва да даваме всичко, за да се развият те по начин, по който да могат да играят на средно европейско ниво. А и в доста голяма степен треньорите се явяват възпитатели на децата и играят голяма роля във формирането на техните характери. Затова и тяхната роля е изключително важна и може би някъде нишката се къса.

Просто наистина е дошло времето нещо в този баскетбол да се промени, но генерално. Може да има обидени, може да има сърдити или каквото и да е, но нещо трябва да се случи. Това може би си го повтаряме след всяко лято и след всяко лято нищо не се случва. И промяната, ако въобще някой се сети да започне такава, трябва да започне от най-малките - 10-11 годишни. Примери покрай нас много, а програми и стратегии за копиране също. Ние имаме една Борислава Христова, която дори не можем да ползваме, донякъде Теодора Динева с някаква перспектива, и май дотам. Или поне аз не се сещам за други.

И последен пример, който е дребен, но показва колко далеч сме ние. Снощи по време на мача с Гърция ми направи впечатление, че в щаба като помощник-треньор присъстваше Елени Кафантари. Неизвестно за нас име, но тази жена беше старши треньор на девойките до 20 години на Европейското това лято. Това, че тя е в щаба на представителния отбор означава, че там се мисли в перспектива, мисли се тя да попива от по-опитните, да види какво и как се играе в първия отбор, за да се опита да го предаде към по-малките. А след време вероятно и да стане треньор на националния отбор за жени. Това е "малката" разлика между нас и останалите - ние мислим ден за ден (в случая първенство за първенство), докато в нормалните държави с години напред.

Сега едно е ясно - тези квалификации са безвъзвратно загубени, защото е ясно, че нямаме шанс за класиране. Това е идеален момент да се направят анализи с какво разполага българският женски баскетбол, какво трябва да промени и да започне да мисли за следващия цикъл още от този. 

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи