Заслужено

(сн. БФБ)

11-03-2016 15:30

Преди няколко дни в Стара Загора завърши турнирът за Купата на България за жени. Четири от петте топ отбора у нас спореха за трофея, който отиде в тима, който бе считан за фаворит и преди това. Донякъде минус бе, че тимовете влязоха в турнира с пауза от около 25 дни без мач, което е прекалено много. Да, наистина имаше пауза за национални отбори, но календарът можеше да бъде направен и по по-различен начин, за да може тимовете да са по-добре подготвени за тези срещи.

Монтана 2003 влезе в надпреварата с 13 поредни победи в първенството и увеличи серията си. Монтанки определено разполагат с най-добрия състав, а и трите им чужденки имат нужната класа, за да са №1 у нас. Отделно Стефан Михайлов може да разчита и на още няколко състезателки, които показаха добри неща. Монтанки спечелиха купата със силна защита и добро нападение. Сега тимът ще иска да надгради и да направи дубъл, а фактът, че скоро в състава ще се завърне Димана Макариева ги прави още по-голям фаворит за това.

Безспорно приятната изненада дойде от играта на домакина Берое Стара Загора. Водени от американското си попълнение Сътън те разнищиха неузнаваем Дунав на полуфинала и зарадваха фенове и основния си спонсор. Това е сериозен успех за беройки след година отсъствие от баскетболната карта, а и предвид фактът, че се класираха драматично. Несъмнено обаче тимът ще се опита да надгради над това и да постигне нещо в първенството. Дори и да не се случи това обаче сезонът вече е успешен, а спонсорите на тима ще имат повече амбиции за следващия.

Дунав постигна трети пореден бронз в този турнир, но тимът не е същият от началото на сезона, когато биеше в Еврокъп. Русенки наистина бяха неузнаваеми на полуфинала с Берое, когато играха с нетипично за тях напрежение. Това се случи и в мача с Хасково, а ако искат да защитят титлата си шампионките трябва коренно да променят поведението си на терена. Отделно естествено трябва да се надяват Тина Димитрова да се възстанови бързо, за да може да помогне на своите.

Един от лидерите в първенството Хасково не можа да пребори другия Монтана на полуфинал, но показа, че може и знае как да се бори. Липсата на равностойни смени си каза думата и в двете срещи, а една Лиа Галдейра, макар и със солидна помощ от Мея Тирера, не бе достатъчна дори за медал. Именно това може би ще бъде големият проблем за хасковлийки в плейофите - късата пейка и невъзможността за повече ротация при все, че там мачовете ще са по-начесто. Въпреки това едно и сигурно - Хасково ще се бори от началото до края на всяка една среща.

Петият отбор в елита Нефтохимик 2010 не бе на купата, но също имаше място там. Бургазлийки отпаднаха драматично и ще се надяват да направят по-добри неща в първенството. Със сигурност ни чака интересен завършек на шампионата, в който всяка среща ще е с неизвестен финал и фенове и зрители ще имат какво да гледат.

И за финал - браво на всички отбори, но нека започнат да се замислят и за школите си. Да, медийно присъствие и внимание носят победите при големите, но е крайно време да се замислят и, че скоро няма да имат кого да тренират и да пускат да играе, тъй като състезателки просто ще липсват.

Харесайте BGbasket.com във Facebook