Как се пази лична защита


Как се пази лична защита
18-05-2016 19:05 | Николай Стефанов

Нашият блогър Николай Стефанов е подготвил нова публикация за блога си. В нея той говори за индивидуалната защита. Ето и интересните й особености:

 

В баскетбола атаката печели мачовете, а защитата печели титлите. Неслучайно защитата е един от най-важните аспекти на играта. Най-използваната защита в света е „личната защита“, посредством която всеки играч пази индивидуално състезател на противниковия отбор. Разбира се, както другите видове защита, така и личната защита има своите особености, познаването, на които благоприятства за поставянето на основите на правилното и изпълнение.

 

При личната защита, играчът може да попадне в два вида ситуации - да пази човека без топка и да пази човека с топка. Когато се пази противникът без топка, може да се обособят две основни позиции - затворена и отворена. При затворената, играчът е плътно до съперника с лице към него, като едната му ръка е изпъната в страни пред тялото на опонента с цел да му попречи да получи топката, а играта се следи посредством периферното зрение на баскетболиста. Същото се отнася и ако трябва да се опази човек в подкошието, с разликата, че ако противниковият отбор стреля, то защитникът трябва да избута пазения от него играч възможно най-далеко от коша и по възможност да го загърби, за да вземе борба в последствие. При отворената позиция защитникът се намира на малко по-голяма дистанция от опонента си и този тип пазене се използва, когато топката е от далечната страна на игрището. Отворената позиция се прилага с цел пресичане на пас на противника. Но тук идва и следващия сублимен момент. Ако един играч не е сигурен, че ще може да пресече паса с две ръце и по този начин да хване топката, то той не посяга. Или с други думи, никога не се пресича пас само с една, тъй като защитникът може да увисне, ако не успее да пресече подаването и така да бъде задминат от играча, за когото отговаря.

 

За разлика от защитата без топка, защитата на човека с топка е доста по-обстойна и има повече тънкости. Този тип защита започва от момента, в който пазеният от защитника играч получи топката и в повечето случаи тази позиция е така наречената позиция тройна заплаха ( атакуващият играч има опциите да стреля, да подаде или да пробие ). За да бъде максимално ефективна защитата, пазещият играч стъпва широко и леко прикляка, като ходилата му помежду си образуват перпендикуляр, т. е. едното ходило сочи към играча, а другото настрани . Тялото е наведено леко напред, а постановката на ръцете е абсолютно същата, както при краката, като десният крак си съответства с дясната ръка, а левият крак с лявата ръка. Ръката, която е разперена настрани пази за подаване от страна на пазения играч, а изпънатата напред пази дрибъла му. И тук идва въпросът: „как може да се разбере коя ръка да пази дрибъла и коя паса? Ами много е просто. Ръката, която пази дрибъл съответства на страната, от която атакуващия играч държи топката, т.е. ако нападателят държи топката от дясната си страна, то защитникът пази с дясната ръка дрибъла му, а с лявата пази за подаване от негова страна. Но какво става, ако атакуващият играч реши да се възползва от третата си опция и понечи да стреля. При такава ситуация се слага ръката, която пази дрибъла му пред лицето на опонента с цел нападателят да не вижда коша. Но в такива моменти с активен дрибъл за атакуващия играч, много е важно никога да не се скача за чадър, първо, защото отсрещният може да си изпроси фал и второ, защото защитникът може да увисне и да бъде задминат с един дрибъл.

 

 

Когато атакуващият играч започне да дриблира, защитната стойка, макар и малко, се променя. Защитникът отново стъпва широко и същевременно леко прикляка, като се движи само настрани с къси и бързи приплъзвания на краката, като идеята този път е движенията на защитника с крака да изпреварят движенията на опонента му, затваряйки му пътя към коша. Някои специалисти казват, че при такава защита ръцете трябва да са максимално разперени настрани, но един защитник ще бъде доста по бърз и ефективен с краката си, ако ръцете му са леко прибрани и сгънати в лактите. Разбира се, ако защитникът бъде преодолян, то той не трябва да продължава да се движи по този начин, а да се обърне и да спринтира, докато настигне човека, за когото отговаря.

 

В баскетбола половин секунда разлика в полза на атакуващия играч, е доста голяма преднина за него. Затова е много важно защитникът да не позволява да бъде задминат от играча, когото пази и същевременно да остане стабилен, когато нападателят използва кръстосания си дрибъл. Когато нападащият играч използва дрибъла си е много важно, дефанзивният такъв да не посяга да краде топката с една ръка, ако не е сигурен, че ще хване топката с две ръце, в противен случай рискува да направи фал или да увисне и да осигури точно тази половин секунда преднина за опонента му. Но как може един играч да остане стабилен при поредица от кросоувъри ( кръстосан дрибъл) срещу него и да не бъде използван за конус от страна атакуващия такъв. Отговорът на този въпрос се крие в кръста на играча, който напада. Когато един баскетболист прави поредица от финтове с топката, той използва всички части на тялото си, като променя тяхното местоположение, за да заблуди защитника, но кръстът винаги остава неподвижен. Затова е много важно да се следи точно тази част на тялото на играча. Ако се измени местоположението на кръста в дадена посока, то това със сигурност означава, че ще тръгне на същата страна , на която кръстът е променил положението си. Той никога не лъже и винаги издава нападащия за посоката, в която ще тръгне. Друга важна особеност при личната защита е, че защитникът трябва да се позиционира така, че да пази вътрешната част игрището и в частност вътрешната част на правоъгълника и да се опита със защитната си стойка да принуди атакуващия играч да пробие отвън, защото ако нападащият пробие през вътрешността на правоъгълника, вероятността да вкара се увеличава драстично, както и опциите му за подаване стават повече, отколкото ако пробие през външната страна на правоъгълника. Абсолютно същото се отнася и за нападение от четиридесет пет или нула градуса. Идеята в такива ситуации е дефанзивният играч да накара атакуващия да пробие от страната на аут линията. Някои хора казват, че няма никакво значение дали срещу защитника се намира левичар или десничар. Но това са пълни глупости! Разбира се, че има значение! По презумпция баскетболистите винаги търсят пробив от своята удобна страна, като завършват отиграванията си с удобната за тях ръка. Така че това също трябва да се вземе под внимание от играча, който защитава коша си, като се затвори пътя към удобната им страна. Друго много важно нещо при личната защита е комуникацията между играчите. В ситуация, при която към защитника се приближава втори човек с идеята да направи заслон, а пазещият не види с периферното си зрение играча, който отива да постави заслона, то друг играч от пазещия отбор казва на защитника, че приближава човек на заслон от съответната страна. Това се прави с цел защитникът да се подготви за играча на заслон, като постави едната си ръка през кръста на заслоняващия играч, за да излезе от заслона. Освен това, в такива ситуации защитника на поставящия заслон, отива при него с идеята, ако заслона се получи, да посрещне човека с топка и да му затвори пътя.

 

В баскетбола, ако защитата се получава, то нападението се нарежда от само себе си. Неслучайно е много важно един играч да се изгради освен като офанзивен, но и като дефанзивен. На теория, естествено, всичко изглежда доста простичко, но истината е, че при всички положения един играч трябва да се труди доста, за да може да се каже за него, че е добър.

 

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Тренировки
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи