Добродушният гигант Прийст Лодърдейл – вдъхновяващият баскетболист

Текст: Любомир Нешев

Фотография: Архив

Сп. Спринт, брой 1, 2017 г.

17 януари 2003 г. Лукойл Академик печели купата на Южната конференция на ФИБА – Европа, в София с победен изстрел от наказателен удар на Прийст Лодърдейл 4,4 секунди преди края – 81:80 срещу Арис (Солун). 222-сантиметровият гигант записва впечатляващи 21 точки, 14 борби и 3 блока.

Година по-късно в мач от турнира за Купата на УЛЕБ Пи Ел прави рекорд, който оцелява до 2015-а – игрови коефициент от 55 пункта, формиран от 34 точки, 17 борби, 7 асистенции и 4 блока. А на 21 декември 2003-та Прийст е в основата на шумната домакинска победа над Реал (Мадрид) с 93:91.

Присъствието на Лодърдейл вдигна интереса към баскетбола у нас. Американецът получи български паспорт, но така и не игра за националния отбор. Най-силните му години си останаха  между 2002-ра и 2004-та, в които беше с екипа на Лукойл Академик. Доста по-късно се върна в нашето първенство – изигра 9 мача в Черноморец през 2010-а и после подсили Левски същия сезон. Но не се стигна до нова шампионска мисия – поради контузия не игра във финалната серия срещу Лукойл Академик. По онова време Пи Ел беше на 37…

 За последно гигантът облича екипа на Оксфорд Сити Хуупс през 2014-а. Тогава на 41 години, Пи Ел изуми феновете на Острова, където и сега е чест гост. През април се включи в камп с подрастващи в Англия.

Преди първото му идване в България Лодърдейл обиколи доста страни и клубове, пробва се и в НБА. Професионалната му кариера стартира през 1995-а в гръцкия Перистери (Атина), следващото лято е избран в драфта от Атланта Хоукс. По същото време в НБА започват своя път и имена като Коби Браянт, Алън Айвърсън, Рей Алън, Стив Неш. Пи Ел приключва с Лигата на извънземните през 1998 г. После минава проби в Реал (Мадрид), откъдето е освободен след физическите тестове. Играе във Венецуела, Китай и Кипър, откъдето пристига в Лукойл Академик. Между двата му престоя в България е в клубове от Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Китай и Иран.

Върхът на Пи Ел безспорно са двата му сезона и половина в Лукойл Академик, където направи страхотен тандем с Брайън Смит, а присъствието на Тодор Стойков и други класни български играчи оформя един от най-силните състави на клуба.

Гигантът бе обичан от всички у нас, независимо че имаше фриволно поведение извън терена с акцент върху нощния живот. Пи Ел е една от най-големите звезди, играли в родния шампионат. И със сигурност бе най-вдъхновяващият баскетболист, който наелектризираше трибуните само с едно свое изпълнение.

Клубният президент Владимир Боянов: С него всичко беше интересно

Владимир Боянов, президент на Лукойл Академик по времето, когато в отбора бе привлечен Прийст Лодърдейл:

-         Обади ни се Иван Ценов, който точно се беше върнал от Кипър. Каза ни, че там има играч, който е нещо уникално – висок, добър баскетболист. Бързо уредихме нещата. На първата тренировка разбрахме, че той е не само много висок, но и изключителен баскетболист, който може да прави всичко.

Да имаш такъв човек в състава, е мечта за всеки президент и треньор. Той изменя играта не само на своя отбор, но и на противника. Имаше хубава стрелба, виждаше добре играта и подаваше. Покрай него силни играчи станаха Стефан Георгиев и Тенчо Банев, а без съмнение много се вдигна и играта на Тодор Стойков. Прийст бе човек отбор и около него можеше да се гради всичко.

Разбира се, имаше и своите особености. За човек, който е висок 222 см, искаше към него да се отнасят мъжки, да се изпълняват всички неща, които трябва. Някои го отдаваха на глезотии, но това бе просто особеност на характера. Много лесно бе приет в отбора, тъй като е и много добър човек. Веднъж отказа да тренира, защото се забавил монтажът на сателитна чиния, с която да гледа американска телевизия, което бе в договора му. Казах, че човекът, отговорен за това, ще бъде уволнен и да се съблича за заниманието. После два часа Прийст се въртя около мен с молба да не уволнявам никого… Обичаше дискотеките, обичаше момичетата, но и те го обичаха. С Лодърдейл всичко беше интересно. Най-интересна бе играта му.

Треньорът Петко Маринов: Чувствителен и леснораним

Петко Маринов, треньор на Прийст Лодърдейл в Лукойл Академик:

-         Съумях да намеря път към неговото сърце – беше колкото висок, толкова и чувствителен. Имаше проблеми в семейството и беше леснораним. Спечелихме си взаимно доверието, защото иначе беше с доста сложен характер като всеки бохем. Останахме си добри приятели и когато след години заигра в Бургас, се видяхме няколко пъти.

На един мач в Израел местните журналисти ни казаха, че 40 години български отбор няма победа като гост там. Това ни амбицира много и 2 минути и 25 секунди преди края и 12 точки аванс за нас направихме една много хубава комбинация за него. Лодърдейл тръгна да забива, но съперник му направи много тежко нарушение. Той пък след това се обърна и го удари, което значеше дисквалифициращо нарушение и съответно два наказателни удара за нас и четири за тях. Домакините вкараха и четирите си опита и след това и тройка, с което разликата падна за нула време. След това стана страхотен скандал между мен и Лодърдейл и почти стигнахме до бой. В крайна сметка спечелихме. После в хотела Дечо Коешинов ми каза, че Пи Ел потърсил мениджъра си и искал да си заминава, защото съм го обидил много. Тодор Стойков черпеше за рожден ден и аз вдигнах тост, на който се извиних на отбора, че си изпуснах нервите. След като тръгнахме да си взимаме храна, нарочно се блъснах в Лодърдейл. Той се обърна и аз му казах, че съм луд, и той отговори, че също е луд. После го целунах по главата и двамата ревнахме. И досега очите ми се пълнят със сълзи от този спомен.