Александър Гавалюгов: Убеден съм, че можехме да станем шампиони

Капитанът на националния ни отбор по баскетбол за момчета U16 Александър Гавалюгов бе избран в идеалната петица на Европейското първенство в Дивизия В. Той стана водещ реализатор на първенството в София, като освен това е в Топ 10 на още няколко индивидуални класации. Ето какво сподели гардът за силното представяне на отбора пред BGbasket.com:

- Как се чувстваш да си в идеалната петица на първенството?

- От една страна съм доволен, че се докоснах до това признание за най-добрите пет на турнира, но от друга страна не съм, защото не успяхме да се класираме за участие в Дивизия А. Целта ни беше възможно най-добро представяне и качването ни в по-добрата дивизия. 

- След влизането в осмицата, докъде мислиш, че можехте да стигнете с оглед на съперниците?

- Лично аз смятам, че можехме да станем шампиони. Бяхме на крачка да играем финал, а колкото до мача за 3-4 място, отборът на Белгия ни превъзхождаше най-вече физически. Гледайки статистиката от срещата, тимът им има повече овладени борби, отколкото ние точки, което при такава разлика ни ограничава шансовете за победа драстично.

- Каква е равносметката ти за цялостното ви представяне на Европейското първенство?

- Първоначално бях песимист относно това какво точно можем да покажем и докъде бихме достигнали в класирането. С течение на времето осъзнах, че имаме реална възможност, която може да ни отведе в Дивизия А. По време на турнира в един момент си казах защо пък да не станем шампиони. Не сме по-лоши от другите отбори, но малшанс не ни достигна. Смятам, че набор 2006 г. поне веднъж ще грабнем титлата на Дивизия В през следващите Европейски първенства.

- Как успяхте да изградите колектива, който видяхме по време на мачовете?

- Голяма роля изигра нашият треньор Юлиян Аладжов, който от първия ден наложи доста колективна игра. Първата една седмица от подготовката ни премина единствено в пасин гейм. При такъв тренировъчен процес няма как всеки един от отбора да не бъде включен в играта и да не мине през него нападението. Като пойнт гард, моята роля беше да вкарам всички в ритъм, да създавам положения за останалите, не само за себе си. Нямахме дразги в отбора, всички се разбирахме и химията помежду ни се забелязваше.

- Имахте спадове в играта в определени срещи, повлия ли ви това психически?

- Честно казано не мисля, че това ни повлия по някакъв начин. Изненадан бях с какво спокойствие играем, независимо дали водим с 20 точки, резултатът е равен или падахме с голяма разлика. Това говори много добре за нас, защото можем да контролираме мача и темпото на игра. Спадовете при всеки един отбор в мач са нещо напълно нормално. В два от нашите двубои се случиха изключително нелепо тези спадове в играта ни, но все пак успявахме да излезем от дупката, в която бяхме пропаднали и да спечелим тези срещи.

- Разликата във физиката ли беше главното, което ви различаваше от останалите тимове? 

- Чисто баскетболно мисля, че бяхме най-талантливият отбор на първенството. Не успях да видя състезател в другите състави, който да притежаваше повече талант, отколкото основните ни играчи. Това показва голямата преспектива за развитие, която притежаваме. Все пак смятам, че основната разлика идваше от физиката. Някои играчи видимо бяха развити вече като мъже, докато при нас все още има какво да се желае откъм височина, мускулна маса и физика. 

- Има ли разлика по отношение на българските първенства и европейските?

- Разбира се, че има. Разликата е огромна. Стандартите в Европа са доста по-високи от тези в България. Това си пролича и по налагането на критериите за контактни нарушения от съдиите. Позволява се доста по-твърда и свободна игра.

- Оптимист ли си за развитието ви и представянето на българския национален отбор в Европейските първенства през следващите години?

- Нека започнем оттам, че на 18 години вече ще сме израснали мъже, което ще ни даде голямо предимство. Имайки за момента майсторството в нападение и талантът като състезатели, ще ни помогне да се справим в пъти по-добре в защита и при борбата в подкошието. Бяхме единственият отбор без типичен център, дори нямахме смяна, която можеше да замести тази позиция. Това обаче не зависи от нас, състезателите, такъв е наборът за селекция. Убеден съм, че ще успеем през следващите години поне веднъж да станем шампиони на Дивизия В, а защо не и да направим добро класиране и в Дивизия А.