Емилия Кръстева: Най-голямата ми мотивация е, че съм оставила децата в баскетбола и че са станали хора

Един от най-всеотдайните треньори при подрастващите Емилия Кръстева стана вторият носител на наградата „Баскетболен вдъхновител“, който носи името на напусналия ни внезапно Спас Натов. Тя получи приза на церемонията по раздаване на наградите на Viasport.bg за Най-добър млад спортист на 2022 г., която се проведе през уикенда в частно училище „Свети Георги“.

В интервю за BGbasket.com Кръстева, която от години е част от школата на БУБА, разкри какво значи за нея това отличие и какво я мотивира да продължава да работи с подрастващи.

- Как приемате наградата, която получихте? Бяхте много развълнувана на сцената…

- С голяма емоция наистина, че трудът ми е оценен и това, което правя толкова години. Всъщност обаче заслугата не е само моя, а на всички треньори, които са тук, на децата, а и на родителите, които са ги довели в залата.

- Колко важно е за Вас, че наградата носи името точно на Спас Натов?

- Важно е дотолкова, защото той е от моето поколение, което точно се занимаваме с подрастващи, макар той да е малко по-малък от мен. Бил е един от най-добрите треньори на подрастващи и много добър баскетболист. Това ти дава стимул да работиш още повече.

- Какво Ви мотивира толкова години да работите с подрастващи все така с тази енергия и този хъс?

- Обичам работата си и децата. Мисля, че това е най-голямата мотивация. Когато с удоволствие работиш, има и успехи. Ако имаме почивка и нямаме тренировки 2-3 дни заради празници или нещо друго, след третия ден те започват да ти липсват. Децата са енергия, която те зарежда. Палави са и са непослушни понякога, но всъщност доброто е, когато ги виждаш как израстват и стават спортисти, как не знаят дали искат да играят баскетбол и изведнъж става любимата им игра. Още повече, когато станат проблеми и ти се обаждат, за да ти кажат „Тренер, добре, че бяхте Вие и че останахме в баскетбола, че станахме хора заради Вас“. Това ми е най-голямата мотивация, че съм ги оставила в баскетбола и че са станали хора.

- Това ли е и причината да не искате да работите с мъжки или национални отбори, а само с подрастващи?

- Една от причините е. Другото е, че не ми е някаква фикс идея да се доказвам по-нагоре и на всяка цена да се изявявам аз като треньор. Не мога да поставя личното пред това децата да се развиват. Предпочитам те да вървят нагоре, но аз не искам да се доказвам на никого, а децата да го правят.

- В баскетболните среди много се говори за липсата на достатъчно зали и подходящи условия за подрастващите. Вие лично какво смятате, че трябва да трябва да се подобри, за да се тръгне нагоре?

- Това е много голям въпрос. От нас, треньорите и федерацията, мисля, че не зависи. Може би трябва да има облекчения за спорта, за да може да се построят повече зали, да има игрища навън и децата да се занимават повече. Накъдето и да погледнем в останалите страни около нас, има ужасно много място, където тренират децата, а ние сме с ограничени възможности. Точно заради това е много трудно и се чудим как да запалим децата по този спорт. Много по-лесно е да отидат във волейбола, например, където има и повече успехи. Може би сега вече, покрай мъжкия национален отбор, който потръгна, децата ще се запалят, но нямаме условия. Общините може би трябва да помагат повече. Големите фирми също, ако има облекчения за спорта.

- И въпреки всичко, оптимист ли сте за развитието на българския баскетбол?

- Разбира се, щом се занимавам толкова години и не съм се отказала. Но искам да видя много повече млади треньори, които имат желание да работят. Засега се виждат проблясъци, но ако може, и още да влязат с желание, защото завършват НСА, идват при мен да си карат стажовете и дипломните работи, изпитват ги тук, но даже и половината от тях не остават, сигурно 1-2%. Много малко са. Всеки може би се занимава с някаква друга работа, затова ми се иска повече млади треньори да има. Пожелавам успех на всички през новата година и най-вече здраве. Да има по-малко контузии и успехи на всички клубове.