Често срещани пропуски при физическата подготовка на спортистите в България (I част)


Често срещани пропуски при физическата подготовка на спортистите в България (I част)
(сн. личен архив)
25-01-2023 12:05 | Антонио Костов

Кондиционният специалист Антонио Костов* започна поредица от статии в блога си в BGbasket.com, които са свързани с широката тема за здравето и спорта. Ето и поредната от тях, озаглавена "Често срещани пропуски при физическата подготовка на спортистите в България."

 

ЧАСТ ПЪРВА - МОБИЛНОСТ

 

1. Остарели и грешни подходи в прилагането на системата за разтягане и мобилност в предварителната част на натоварванията:

 

Доста често наблюдаваме прилагане на статичен стречинг преди тренировките и мачовете на отборите и атлетите и то във всички нива на българския спорт. Науката и практиката вече отхвърлиха статичния стречинг от набора с прийоми в подготвителната част на натоварванията.

 

Въпреки това този архаичен подход от началото на миналия век все още може да се забележи в загрявките преди мач на всеки от отборите на елитната ни баскетболна лига, например (надявам се вече да има изключения). Тук отварям една скоба и подчертавам, че има спортове като художествената гимнастика, при които нещата стоят по различен начин.

 

Въпросният статичен стречинг понякога дори се прилага като атлетите се излягат на пода, където прекарват няколко минути. Така освен, че току-що вработените състезатели се охлаждат на паркета (където често в нашите зали е студено), те използват статични разтягания с цел да се подготвят динамични усилия, които са съвсем различни в същината си.

 

Съществува богат набор и възможности съответните тъкани да бъдат мобилизирани и отлично вработени „в движение“, докато спортистите са в двигателен режим, сроден с този, който те ще изпълняват след минути – в основната част на натоварването.

 

Статичните разтягания в загрявката за мен са един остарял метод, предаван от поколенията като наследство.

 

Подценяване на разтегателните упражнения и мобилизацията като цяло:

 

Още един масов прийом е трениращите да бъдат оставяни сами да „разтегнат“ след тренировка. Често дори тази част е пропускана. Редно е да се каже, че за всеки вид спорт има специфично натоварване, изискващо специфичен набор от мобилизиращи движения и те са повече от четири или пет на брой.

 

Редно е да се каже също, че в една група спортисти, оставени сами да водят част от спортно-техническия процес, обикновено повече от половината не се справят - къде от липса на достатъчно знания за същината на процеса, къде от липса на мотивация, къде от подценяване на съответната дейност.

 

Опитът ми досега сочи, че проблеми с мобилността имат над 70% от спортистите от различните спортове, с които съм работил в България.

 

Една още неосъзната в достатъчна степен истина е, че липсата на мобилност е един от основните фактори, ограничаващи постиженията на спортистите. Въпросното лимитиране се изразява по няколко начина:

 

а/ Чрез загуба на мобилност ставите губят от обхвата си и атлетът не може да изпълнява някои от движенията, характерни за съответния спорт в тяхната пълнота.

 

б/  Загубата на мобилност води до промяна в положението на отделните компоненти на опорно-двигателния апарат (и на всички други), което води до различни дисбаланси и промени в структурата и функцията им. Понякога тези промени не са проблемни, но друг път водят пряко или косвено до травми.

 

Когато липсата на мобилност бъде осъзната, следва залитане в другата крайност, като се стига до прекалена мобилност или пък прибързан и прекалено форсиран и непоследователен процес на мобилизация:

 

Ако при техническата и тактическата подготовка по-трудно може да се предозира, то при физическата подготовка, в създаването на определените физически качества, чувствителността на атлета към дозировката е доста по-голяма.

 

Така че ако сме изостанали с някоя тактическа постановка и я упражняваме усилено последните седмици или дни преди състезанието, това рядко води до контузии. При физическата подготовка, обаче, между отделните тренировки за конкретно физическо качество, трябва да измине нужният период от време, през който да протекат фундаментални процеси, след които организмът да е готов за нова доза упражнения за мобилност или пък сила , например. С оглед на това изпуснатите месеци или години по отношение на мобилността не бива да карат състезатели и треньори да предозират с мобилизационните упражнения, а точно обратното –  те следва да спазват едни от основните принципи на физическата подготовка – последователност, постепенност, нагледност, дозираност и пр.

 

*Антонио Костов е добре познат в спортните среди у нас, като е работил с футболния и баскетболния отбор на Спартак Плевен, с баскетболния Миньор Перник, а миналата година стана шампион на България с Балкан Ботевград, печелейки титлата в НБЛ. Също така е състезател по натурален културизъм, фитнес инструктор и инструктор по мобилност и стречинг.

Костов е бакалавър по химия и биология в Софийски университет "Св.Климент Охридски", сертифициран фитнес инструктор и магистър по "Спорт, фитнес и здраве" в Национална спортна академия "Васил Левски", гр. София. Освен че пише статии за здравето и спорта, той е и чест лектор на фестивалите „Здравей, здраве!“, където от около три години също развива темата.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи