Национален отбор жени – още има такова животно


Национален отбор жени – още има такова животно
(сн. FIBA.basketball)
14-02-2023 13:03 | Деляна Кадиева

Знаете ли, че още имаме национален отбор по баскетбол жени? И наскоро приключи поредната европейска квалификация. И приключи пак така, както всичките в последните 30 години. България за последно участва на Евробаскет през 1993 г. в Перуджа. Зевзеци се шегуват кое ще се случи първо – ще се класираме за първенство на Стария континент или ще бъде подобрен световният рекорд на Стефка Костадинова в скока на височина (209 см от 30 август 1987 г., поставен по ирония на съдбата също в Италия – Рим). Медийният интерес към отбора логично намалява, а и никой не прави нищо, за да го върне. Преминава се от една квалификация към друга и сякаш на никого не му пука какво ще се случи. Да се отбие номера и да се отчете присъствие.

 

В последните квалификации бяхме в група с Хърватия и шампиона Сърбия. Завършихме в групата с нула победи, последни. Какво може да се иска, като се излезе срещу първенеца на Стария континент. Като нямаш класни състезателки, които да трупат опит на високо ниво, трудно би се противопоставил на такъв състав. Независимо колко позитивно настроени за двубоите изглеждаха момичетата ни, напрежението оказваше влияние в решителните моменти и в четирите мача.

 

Причините за липсата на успехи са много. Всеки може да ги назове, но никой не работи, за да ги промени.

 

Без да искам да засегна някого, но през последните години се наблюдава липса на качествени момичета, които да попълнят новите места в женския национален отбор. Дупката, която се получаваше при преминаването между девойки и жени, нарасна и стана пропаст.

 

Нека обаче не забравяме...Точно преди пандемията националният отбор за момичетa U20 успя да се класира за А дивизия, което бе огромно постижение за баскетбола в страната ни. Надеждите обаче бързо угаснаха, когато две години по-късно отново се върнахме в долната дивизия. През есента на 2022 година баскетболистките от ПГ "Константин Фотинов" (Самоков) спечелиха титлата на Световното ученическо първенство в Белград. Това постижение може да служи като повод за оптимизъм, че има качествени млади състезателки, които в бъдеще биха могли да се превърнат в част от гръбнака на женския национален отбор.

 

Преди години се направи експеримент да се премахнат чужденките във вътрешния шампионат, за да се даде шанс на българките да играят повече и да трупат опит. Не се получи, както се очакваше. Малцина хванаха птиченцето, което кацна на рамото им само да си вдигнат цената. Качеството не! Защото се знае, че за да станеш играч без значение на спорта, ти трябва освен характер и човек, който да те води, да ти бъде за пример. А с всички кусури такива са чужденките, голяма част от тях атрактивни американки. Да, когато клубовете имаха право на чужденки, треньорите не даваха кой знае какъв шанс на по-младите в отбора и затова много баскетболистки с потенциал за развитие, родени между 1995 и 1999 година, се отказаха именно заради това.

 

Друга причина е, че ценностната система на настоящите поколения също претърпя големи изменения в последните години. Младите предпочитат да прекарат свободното си време пред компютрите и телефоните или в моловете. Отмина времето, когато малчуганите грабваха топката и пълнеха училищните дворове и залите. Сега е много по-трудно да накараш едно дете да се изправи пред нови предизвикателства и трудности, дори да търпи някаква критика от треньор. Уважението между наставник и състезател не е същото, каквото беше преди, защото и възпитанието на двете страни е доста по-различно. Няма да използвам по-силна дума.

 

Бъдещето! Не е розово! Възможна е промяна в треньорския пост. Не е трудно да се прогнозира и името на евентуалния нов селекционер... Като видим състезателките, викани в националния отбор, едно основно нещо се забелязва – липсата на типичен център. Това променя много нещата. Ако се намери качествена състезателка в подкошието на позиция 5, играта ще протече по съвсем различен начин за тима ни. Този състезател би привличал вниманието към себе си, което отваря пространство за изява на останалите момичета. Нека не забравяме и повечето борби в подкошието. Например отборът на Босна и Херцеговина е от нашата черга, но тимът се класира за европейско първенство без много качества и ръст на отделните състезателки. Тогава каква беше промяната, която му позволи да се класират напред? Натурализирането на център, който промени облика на целия тим. Ето това е основната задача на евентуалния нов треньор - да намери, да разговаря и да убеди за натурализиране на някоя чужденка. Следващата задача е да убеди ръководството на федерацията, че трябва да се намерят средства за по-дълги лагери, а не за два, три дни.

 

Как ще стане това? На първо място се иска желание... Когато човек иска да направи нещо ще намери начин, ако не иска ще си намери причина.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: България (жени)
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи