Михаил Михайлов: Ще се борим със зъби и нокти титлата да остане в Ботевград

Президентът на Балкан Михаил Михайлов навърши днес 40 години, като по този повод той бе гост в рубриката на клубния сайт на шампионите "Денят на рожденика". Повече от половината от живота си до момента Михайлов прекарва в баскетболен клуб Балкан - като състезател, треньор и ръководител. През 2014 години той извежда юношите на "зелените" до шампионска титла на България, а две години по-късно заема председателския пост в клуба. Само преди няколко седмици Михайлов бе избран да продължи втори мандат. Дори на рождения си ден днес той ръководи ученически мач в старата зала на Балкан, носеща името на Георги Христов. Ето какво сподели той пред balkan-basket.com:

- Г-н Михайлов, честит юбилей! Ако може да опишете живота си с три думи, които биха били те?

- Баскетбол, семейство и приятели.

- Каква е кратката Ви равносметката за последните години, в които застанахте начело на баскетболен клуб Балкан?

- Поехме клуба през 2016 година и първият мандат приключи наскоро. Най-яркият ми спомен, разбира се, е шампионската титла, а най-ужасният - онзи проклет февруари, когато Балкан можеше да вземе Купата, но се сътвориха хиляди интриги само и само това да не се случи. Това е един от най-ужасните моменти, който е останал в главата ми, откакто се занимавам с баскетбол. Може би единствено шампионската титла накара съзнанието ми да изчисти този негативен спомен. 

- Титлата от 29 май, 2019 г. ли заема най-високо място по успехи?

- Откакто се занимавам с баскетбол като треньор и ръководител, наистина шампионската титла през май е най-големият връх, който можеше да достигнем към момента и ние го направихме, за което съм много щастлив. 

- Какво коства в личен план през годините ръководната длъжност, която заехте на съвсем крехка възраст?

- Сигурен съм, че, ако моята съпруга не е бивша баскетболистка, ние бихме имали огромни проблеми в семейството, но тя е голямата моя опора, подкрепя ме и ми дава куража, от който имам нужда. Синът ми също винаги стои зад мен и ме е подкрепял. В това отношение нямам проблеми, но като цяло отнема ми това свободно време, което бих искал да имам, и да давам на семейство си и най-вече на моя син, който сега расте и искам да бих могъл да му обръщам доста по-голямо внимание. Надявам се, че може да ми прости тези моменти, в които не сме били заедно, но пак казвам - двамата винаги са били моята подкрепа. Това е много важно за мен. Баскетболът дава много като емоции и преживявания, но и взема много. Много малко хора могат да разберат колко енергия е нужна и какво е да бъдеш ангажиран седем дни в седмицата, защото нормалните хора ходят пет дни на работа, а събота и неделя почиват. Ние в баскетбола или говоря за себе си, пет дни се подготвяме за събота и неделя, когато идват мачовете на мъжете и състезанията на подрастващите. Няма почивен ден. Почиваме на Коледа и Великден. 

- Забравят ли се тези лишения след успехите?  

- Успехите, които постигаме, са принос на всички, които работим заедно. Аз не мога да деля мен от екипа, с който работя. Успехите са нещо, което е изградено от много хора, не от даден човек. Никога не съм искал да бъда на първите редици и да се показвам, защото това не е нашата работа. За мен е важно работата да върви. Играчите и треньорите да са доволни, както и децата в школата. Държа много на тях и искам да се чувстват добре, всичко да е подредено и организирано, доколкото са ни възможностите, разбира се. Това е същността на нещата, за които работим. Мисля, че в по-голямата си част се справяме добре.

- Като едно баскетболно семейство имате страхотен баскетболен наследник в лицето на 14-годишния Ви син Стефан Михайлов? На кой от двамата със съпругата Ви бихте го определили повече като начин на мислене, игра и поведение?

- Категорично на майка си. Нямам никакви съмнения. Баскетболното му мислене, разбирането за играта, стилът на игра. Ако беше взел малко повече от моя характер, можеше да е по-добре. (смее се) Надявам се с времето детето да придобие и тези качества. Имаме прекрасен син, с който изключително много се гордеем. Той е пример и за мен самия с начина, по който разбира живота.

- Какво място в сърцето Ви заема треньорската професия?

- Работих като треньор 15 години преди да заема ръководна длъжност в Балкан и този период заема огромно място. И днес, когато виждам Ивко Ивков, Здравко Христов, Карина Константинова, Преслава Колева, Ники Маринов, Радо Кочев, Рости Тончев, Филип Каменов, това са все момчета и момичета, с които съм работил, изпитвам изключителна гордост. Когато се прибера вкъщи и знам, че някой от тях е играл, бързам да отворя телефона и да погледна как са играли, каква е статистиката им. Днес те бяха от първите, които ми се обадиха още рано сутринта, за да ме поздравят за рождения ден. Много малко хора могат да разберат за какво точно говоря. Тези емоции, които дава играта и на които те учи, това е нещо феноменално. Ако не си го изпитал, не може да се обясни толкова просто с думи. 

- Изправихте се пред много предизвикателства, успяхте ли да запазите около Вас същите близки хора и приятели?

- По принцип се смятам за късметлия, защото имам семейството, което съм искал, работата, която е мое удоволствие и приятели около себе си, които смятам, че винаги в трудни моменти са ми помагали и са се отзовили, а когато са имали нужда, аз също. Кръгът хора около мен не се е разширил много. Държа не едни и същи хора и така ще продължи завинаги. 

-  Как се променихте Вие с годините?

- Не мога да преценя, може би с времето се научих да бъда малко по-спокоен и да приемам някои неща малко по-философски, да ги обмислям, а да не реагирам емоционално.

- Гледайки в настоящето, какво мислите за представянето на мъжкият отбор на Балкан този сезон?

- Имахме едно много тежко лято, в което направихме всичко възможно да задържим част от миналогодишния отбор, но се оказа, че най-трудното време е това след спечелването на шампионската титла. Гледайки към нещата от днешна гледна точка, беше невъзможно. Исканията на някои от момчетата се вдигнаха тройно или четворно. Това е тяхно право, разбира се, те така виждат нещата и са преценили. Смея да кажа, че Балкан направи един приличен отбор. С промените, които направихме след това, отборът в следващите четири месеца придоби един добър облик и развитие. Радвам се, че отборът заигра добре и хората отново застанаха зад него. В началото наистина имаше убийствени критики и плюене по играчи, треньори, ръководство. Донякъде го разбирам и приемам, щом съм на тази позиция, трябва да се съобразяваме и с хвалбите, и критките. Към момента Балкан е на първо място в първенството. За съжаление изгубихме Купата на България, но продължаваме напред. Имаме да защитаваме титлата и ще се борим със зъби и нокти тя да остане в Ботевград.

- Имахте страхотна школа. Ще видим ли в мъжкия отбор някои от тези деца?

- Ако не го видим, значи нищо не сме направили, само сме надували един балон, който ще се спука в един момент. Твърдя, че отдолу идват децата, които в един прекрасен момент ще попаднат в мъжкия отбор. Убеден съм, вярвам и съм сигурен в това. Посещавам много от тренировките на подрастващите, виждам как здраво работят треньорите и искат децата да се трудят. Същевременно аз изисквам същото и от треньорите. Смятам, че преминаване на състезатели от школата в мъжкия отбор е въпрос на време и съм сигурен, че ще се случи. 

- Как виждате развитието на Балкан в следващите 10 години и какво си пожелавате в личен план?

- Надявам се Балкан да продължи да се развива възходящо, да успее изгради максимално повече играчи, собствени кадри, на които да се радваме в първия отбор. Надявам се клубът да има подкрепата на хората, както до момента и на спонсорите. Без обществената подкрепа, хората зад гърба ни, няма смисъл от това, което правим. Спортът е измислен да радва хората, да им доставя емоции. Понякога положителни, понякога отрицателни като вчера, но не мога да кажа, че и на финала за Купата бяха толкова отрицателни, защото когато виждаш, че отборът се бори и раздава, не може да не си доволен. Понякога просто не се получават нещата. Един път печелиш, друг път губиш. Това искам да видя в Ботевград - стъпка по стъпка клубът да заема своето положително място в обществото. За града ни Балкан е от изключително огромно значение. Баскетболният отбор е емблемата на Ботевград. Където и да отидем, каквото и да правим, винаги ни посрещат като емблемата на Ботевград.  Искам това да остане така. Балкан да върви стъпка по стъпка към своята баскетболна идентичност.

Дано не прозвучи нескромно, но в личен план си пожелавам един ден да видя моя син с екипа на Балкан. Това е една моя мечта. Далеч съм от идеята да го натоварвам с очаквания. Ако детето се труди и има някакъв шанс, това е нещото, което си пожелавам днес. Здраве на моето семейство, всички хора, които обичат баскетбола и ни подкрепят, на всички спонсори, за да може да ни има и нас. Без финансов ресурс съвременният спорт е немислим. Пожелавам на хората около мен, екипа, с който работя също да е здрав, за можем заедно да продължаваме да градим това, което сме започнали. Тухла по тухла, керемида по керемида, да изградим по най-добрия начин нашата къща - Балкан.