Откакто коронавирусът превзе ежедневието ни историите за страх и паника са навсякъде.

 

Тази обаче не е такава. Тази е пример за кураж в най-чистата му форма.

 

Силвия Марциали и Гуидо Джованети не са известни имена в публичното пространство. Те са баскетболни съдии и ръководят мачове в турнирите на ФИБА. Пандемията обаче ги кара да се върнат към първоначалните си професии. Те са доктори и затова решават, че сега е времето да помогнат на своята родина.

 

"Когато коронавирусът се появи, просто исках да помогна. Ще направя всичко необходимо. Няма значение дали ще трябва да се преместя в Северна Италия, където положението е катастрофално. Много от нас вече се съгласиха, но за момента аз ще работя в Рим", споделя Джованети, който не вярва, че краят на пандемията е близо.

 

"Ситуацията в момента е много сложна и се променя всеки ден. Правителството все още търси допълнителна помощ от доктори. Аз бях в кардиологията, но се преместих в отделението за лечение на COVID-19. Истинският проблем е, че ние не знаем кога всичко ще отмине, защото в някои части на Италия като Ломбардия и Милано вече достигна своя пик, но на юг ситуацията не се успокоява", споделя италианският рефер пред официалния сайт на ФИБА.

Силвия Марциали работи в болницата в родния си град Фермо и в спешното отделение в Рим. Напоследък обаче се налага да помага и в Министерството на здравеопазването в Чивитавекия.

 

Тя е готова на всичко за справянето с пандемията. "Когато станеш доктор, ти полагаш клетва. Спазваш я винаги, но най-вече при спешни случаи. Заклеваш се да помагаш на другите. Работата винаги е трудна и караме дълги смени. Но сега страхът е по-голям, защото можеш да пренесеш вируса със себе си и да заразиш семейството си", споделя Марциали.

 

 

Екипировката на Джованети и неговите колеги включва маски, специален костюм, ботуши и ръкавици. В края на всяка смяна той трябва да свали всичко от себе си и да бъде изцяло дезинфекциран.

 

"Със сигурност има малко страх от заразяване, но моята основна цел е да остана фокусиран, защото нямам друг избор", категоричен е реферът.

 

Джованети, който е учил медицина в Университата на Перужда, кара втората си година като специализант, следвайки стъпките на своите родители.

 

"Родителите ми са доктори, но те не ме насочиха към тази професия, това си беше мой избор. От ранна възраст мечтаех да стана доктор и да помагам на хората, но не само с терапия и медицина. Искам да имам истинска размяна на мисли и чувства с тях", добавя Джованети.

 

 

И Марциали, чийто баща също е лекар, и Джованети споделят, че баскетболът им дава някакъв баланс в живота.

 

Силвия влиза в италианската баскетболна история, превръщайки се в първата жена международен рефер през октомври 2017 г. Тогава тя е на 29 години и само два дни след завършването на медицина лети за Испания, за да съдийства на мач от Еврокъп при жените.

 

Преди обаче двамата рефери да се върнат на паркета, те трябва да се справят с един много по-труден мач. И да спечелят битката за човешки животи.

 

В момента заразените с коронавирус в Италия са повече от 110 хиляди, а потвърдените смъртни случаи - 13 155. Броят на оздравелите е доста по-малък в сравнение с други държави.