Изгубените игри – защо Олимпиадата в Токио през 1940 г. не се състоя

Те трябваше да са първите Олимпийски игри, които не се провеждат на територията на Европа и Северна Америка. Те трябваше да са невероятен спектакъл, който да покаже на света, че Токио се е възстановил от ужасното земетресение, което унищожава града няколко години по-рано. Но Олимпийските игри през 1940-та година така и не се провеждат.

Никой под 80-годишна възраст не е живял във време, в което Олимпийските игри са били отлагани или отменяни. Поне не и досега, когато стана ясно, че Олимпиадата няма да се проведе през 2020 г., а най-рано през лятото на 2021 година. Ала случващото се сега предизвиква паралел с онези игри, през 1940 г., познати на света като "Изгубените игри".

В модерната история на човечеството Олимпийските игри са били отменяни три пъти. Причината е била една и съща - война. Последният път, в който игрите не се провеждат, домакинът отново е Токио. Заслугите за това правителството на Япония да подкрепи най-голямото спортно събитие да се проведе именно там, са на японските атлети, които се справят страхотно в Лос Анджелис през 1932 г., както и международната критика срещу нахлуването на Япония в Манджурия през 1931 г. По това време империята продължава да се разраства в Китай. Преди това Олимпийските игри са запазени за елитните градове на Запада.

Плувците от Япония се справят толкова добре, че Дейвид Голдблат пише в книгата си "Игрите": "Корелацията между международния престиж и олимпийските постижения направи идеята за Олимпиада в Япония първо правдоподобна, след това желателна и накрая - съществен елемент от външната политика."

Тази година Олимпийските игри в Токио бяха наречени "Игрите на възстановяването", тъй като се провеждат девет години след земетресението във Фукушима. Така през 1930 година Япония изявява желание да бъде домакин на игрите като начин да се възстанови от земетресението, унищожило голяма част от Токио през 1923 година.

Игрите през 1940 г. трябвало да отбележат и годишнината от митичното възкачване на престола от първият император Дзимму, както и от основаването на нацията.

За първи път Япония участва в Олимпийските игри през 1912 г. Нейните атлети са единствените, които не са от Европа или Америка. Това означава, че страната вече има и представители в Международния олимпийски комитет.

"Япония започва агитация да проведе Игрите в началото на 30-те години на миналия век", казва Уилям Кели, професор по японски изследвания в университета в Йейл, Сумитомо. Твърди се, че пионерът по джудо и член на МОК барон Джигоро Кано е изиграл основна роля в кандидатурата на Япония, като произнася пламенна реч пред МОК в края на Игрите през 1932 година.

Според тогавашния лидер на МОК Анри де Байлет-Латур от Белгия, Кано казва на присъстващите, че провеждането на игрите в Япония ще разшири визията на основателя на движението Пиер дьо Кубертен и ще преодолее пропастта, която съществува между Изтока и Запада.

И докато либералните общества виждат кандидатурата на Япония като шанс за един глобален празник, то Япония вижда игрите през 1940 г. като шанс да разшири влиянието си върху света, доминиран от Запада. Ала победата им не е гарантирана - по същото време Рим и Хелзинки също изявяват желание да са домакини на Олимпийските игри, а столицата на Италия е фаворит в това състезание.

Затова през 1935 г. членът на МОК от Япония Сугимура Ятаро пътува до Италия за среща с фашисткия диктатор Бенито Мусолини, за да поиска Рим да оттегли кандидатурата си.

И Мусолини оттегля кандидатурата на Рим в полза на Япония с уговорката, че Япония ще помогне на Рим да бъде домакин на игрите през 1944 година.

По време на игрите през 1936 година в Берлин, които са една демонстрация на сила от нацистите, МОК връчва домакинството на следващите игри на Япония. Токио получава 37 гласа, а Хелзинки - 26. Четири години след като нацистка Германия беше домакин на Олимпиадата, Япония - страна, която вече се счита за имперски агресор - също трябва да има своето време в светлината на спорта.

През 1938 г. - година след като Япония е нахлула в Китай, МОК обявява, че зимните Олимпийски игри ще бъдат в японския град Сапоро. Но същата година, когато останалите държави заплашват с бойкот игрите, тъй като в американската и европейската преса се съобщава за свирепо разрушаване на китайски градове от Япония, японското правителство се лишава от правото да бъде домакин на лятната и зимната олимпиада.

Въвлечена във война с Китай и усещайки глобалният конфликт на хоризонта, военното правителство на Япония приема Националния закон за мобилизация. Четири месеца по-късно страната обявява, че продължава с подготовката на Олимпийските игри.

Американците, француците и британците започват да говорят за бойкот, тъй като са на мнение, че игрите в Берлин са използвани като начин за пропаганда от страна на Хитлер, а тези в Токио ще последват същия пример. Всъщност, японското правителство първоначално се отказва от домакинството именно заради това - не може да избяга от негативната светлина, в която са поставени игрите, а и без големите държави, те няма да са същите.

МОК дава възможност на Хелзинки да организира Олимпиадата, но нахлуването на Съветския съюз във Финландия през ноември 1939 г. сложи край на всяка надежда за провеждане на игрите през същата година. Както и сега, през 2020 г., МОК се надява до самият край, че нещата ще се наредят, но накрая се поддава на неизбежното - Европа гори, целият свят гори, Олимпийските игри няма как да се проведат.

Но тогава щетите са главно политически, не и икономически. Когато Япония е принудена да се откаже, тя губи възможността да покаже на света колко страхотна държава е. Днес, когато игрите са отложени само с една година, загубите са за милиарди евро.

Игрите се завръщат след 12 години - през 1948 г.

Тогава хората са просто щастливи, че животът им се връща към нормалното. Те следят състезанията на живо, вълнуват се. Години по-късно, хората просто следят дали се е случило нещо крайно интересно по време на състезанията.

Но изглежда, че когато има Олимпийски игри, има и проблеми - през 2012 г. бяха проблемите със сигурността. През 2016 г. - вирусът Зика, а сега - коронавирусът.

А миналата седмица вицепремиерът на Япония обяви, че на всеки 40 години, Олимпийските игри са прокълнати. Олимпийският комитет е оцелял след много проблеми - бойкот през 1980 г. и 1984 г., трагедията в Мюнхен през 1972 г. и Атланта през 1996 г., но светът никога не се е изправял пред нещо подобно като короновируса.