Речта на кралицата: Ще успеем и успехът ще принадлежи на всеки от нас

Британската кралица Елизабет Втора направи специално обръщение към всички народи от Британската общност по света във връзка с епидемията от коронавируса. Това е изключително необичайно - едва петата подобна реч, откакто е на престола, извън традиционния коледен поздрав.

Предишните извънредни обръщения бяха по повод на Войната в Залива, смъртта на принцеса Даяна, смъртта на майка ѝ Елизабет и Диамантения юбилей от възкачването на престола. COVID-19 засегна и кралското семейство, като престолонаследникът принц Чарлз е с положителна проба за коронавируса, за който няма лечение. Премиерът Борис Джонсън също е с коронавирус и снощи влезе в болница, симптоми има и бременната му приятелка.

"Дневник" публикува речта на кралицата.

Обръщам се към вас във време на растящо предизвикателство. Време, в което е прекъснат нормалният ритъм на живота в нашата страна - прекъсване, което донесе печал на едни, финансови затруднения за мнозина и огромни трудности във всекидневието на всички нас.

Искам да благодаря на всички от Националната здравна система (NHS), работещи на фронтовата линия, както и на помощните работници и на изпълняващите жизненоважни задачи, които, без да мислят за себе си, продължават ден след ден да работят извън дома си и да помагат на всички ни. Сигурна съм, че нацията ще се присъедини към мен, за да ви уверим, че ценим стореното от вас, както и че всеки час от вашата работа ни приближава към завръщането в едни по-нормални времена.

Искам да благодаря и на тези от вас, които стоят по домовете си и така помагат за защита на застрашените и спестяват на много семейства болката, изпитана от онези, които изгубиха близки. Заедно можем да се справим с тази болест и искам да ви уверя, че ако останем обединени и решителни в действията си, ще я преодолеем.

Надявам се е в идните години всеки да се гордее как е отговорил на това предизвикателство. И онези, които ще дойдат след нас, ще казват, че британците от това поколение са били не по-малко силни от предишните.

Че самодисциплината, спокойната и подплатена с чувство за хумор решителност, както и солидарността все още са характерните черти на тази страна. Гордостта ни от това какви сме не е нещо минало, то определя нашето настояще и нашето бъдеще.

Моментите, когато Обединеното кралство се е сплоти, за да аплодира своите здравни работници и другите служители навън, ще бъдат запомнени като проява на националния ни дух, а символите му ще са пъстроцветните дъги, нарисувани от децата.

В Британската общност и по света видяхме вълнуващи истории за хора, които се обединяват в помощ на други - чрез раздаване на пакети с храна и лекарства, проверяване дали съседите им са добре или пренастройване на бизнеса, за да се облекчи положението.

И макар самоизолацията понякога да е трудна, мнозина от най-различни вероизповедания или атеисти откриват нови възможности в това да забавят темпото, да спрат за малко и да се замислят, в молитва или медитация.

Това ми напомня на първото обръщение, което направих през 1940 г. с помощта на сестра ми. Като деца говорихме от тук, от Уиндзор, на децата, евакуирани от домовете си и изпратени далеч в името на собствената им безопасност. Днес отново мнозина ще почувстват болезнената раздяла от своите любими хора. Но сега, както и тогава, знаем дълбоко в себе си, че е правилно да постъпим така.

И преди сме се изправяли пред предизвикателства, но това е различно. Този път се обединяваме с всички държави и народи по света в общо усилие, използвайки големия напредък на науката и инстинктивното ни състрадание да лекуваме другите. Ще успеем и успехът ще принадлежи на всеки от нас.

Би трябвало да се утешим с това, че макар да е вероятно да се наложи да изтърпим още, по-добрите дни ще се завърнат, ще бъдем отново с приятелите си, ще бъдем отново със семействата си, ще се срещнем отново.

Но засега изпращам моята благодарност и благопожелания към всички вас.