Георги Бакалов: Ще продължа мисията на Спас Натов, момчетата показаха качества, достойни за уважение

След спечелването на титлата за момчета U14 от тима на Черно море Тича по традиция се свързахме със старши треньора на шампиона. За Георги Бакалов изминалият шампионат беше по-различен, защото той пое отбора след внезапната смърт на легендата на варненския клуб Спас Натов. Пред BGbasket.com Бакалов коментира шампионата и играта на отбора си, както и следата, която Натов остави:

- Каква е равносметката Ви за първенството чисто баскетболно предвид разпределението на силите?

- Цялостно имаше три много силни отбора в шампионата, а останалите бяха на малко по-ниско ниво. По мое мнение БУБА превъзхождаше всички отбори като натренираност, като физически и технически качества. Ямбол също е много силен отбор с ръстови и добре научени деца, които играят много добър баскетбол. Мисля, че мачовете между тези три отбора бяха на добро ниво.

- Загубихте именно от БУБА в груповата фаза, но след това спечелихте финала срещу този съперник. Какво се промени, за да успеете да го направите?

- Ще започна малко по-отдалеч – от Купата на България, като аз поех отбора точно преди турнира след трагичната загуба на Спас Натов. На Купата си поставихме за цел единствено да отидем, да изиграем три мача, да се запознаем с другите отбори и да видим как можем да им противодействаме на първенството във Варна. От БУБА загубихме с доста голяма разлика, но си направихме своите изводи. Във времето между Купата и първенството ние се готвихме изцяло за мачовете с тях. Не искам да обиждам или подценявам някого, но ние знаехме, че ще играем финал с тях и искахме този финал. Случи се така, че в групата те ни поведоха с 20 точки, но ние успяхме да се върнем и след този мач, който загубихме, в нашата съблекалня имаше голяма еуфория. Момчетата бяха радостни, че могат да се противопоставят на този силен отбор и нещата, които сме замислили, до голяма степен се получават. Те бяха убедени, че ще играят срещу БУБА на финала, а мен ме беше страх, защото и Ямбол е много силен отбор и мачът с тях нямаше да е никак лесен. В него обаче те бяха без Марк Шопов, който е един от най-силните им играчи, и така ги победихме и стигнахме до финала. Това малко, което не стигаше в групата, се получи във финала, и победихме. Публиката изигра много важна роля в този финал – атмосферата беше невероятна и помогна на момчетата да играят по-добър баскетбол.

- Именно тази атмосфера и подкрепа ли трябва да получават подрастващите в България, защото в някои първенства и мачове сме свидетели и на нелицеприятни сцени, свързани с родителите на състезателите?

- Мисля, че не е имало проблеми като поведение на нашата публика. Тя подкрепяше единствено нашия отбор и създаде отлична атмосфера за игра. Освен това родителите са в отлични отношения с тези на децата от другите отбори. За щастие между тях не са възниквали грозни сцени и никога не е била прекрачена границата на нормалното, въпреки че имаше много емоция в мача. Според мен спортът е за публиката и когато мачът е важен, е нормално да има повече емоции, но това е и начин момчетата да израстват. През такава публика те често показваха повече от това, което позволяват възможностите им. Нещо важно, което искам да отбележа, е и че в публиката освен родителите беше и цялата школа, водена от старшата възраст – момчета, които са излезли от клуба в близките години. Те оказаха огромна подкрепа на отбора по време, а също така и преди мачовете. Те също изиграха своята роля с подкрепа и надъхване на момчетата.

- Доколко медалите са важни и определящи за развитието на момчетата в тези по-ниски възрасти?

- Стана модерно всички да казват, че развитието на момчетата като играчи е най-важно и това наистина е така. Но това е нещо различно от победите и медалите и всяко от тях е от значение. Аз съм се учил от Спас Натов и ще цитирам неговите думи: На първо място е момчетата да растат като хора, които когато влязат в обществото, да могат да намерят своето място. Те трябва да бъдат добри, възпитани, интелигентни, трудолюбиви хора, борещи се за всичко, което искат. След това, ако е възможно някое от тези деца да играе на високо ниво, а чак след това, ако е дал Господ, да спечели някой медал от първенство. Това е нашето разбиране за баскетбола, а медалите идват от само себе си. Тук искам да благодаря на момчетата за начина, по който изиграха първенството, за характера, който показаха, и раздаването. Това са качества, достойни за уважение. Всички говорят, че сегашните поколения нямат характер и не са готови да се борят. Аз съм безкрайно благодарен, защото те играха за Спас и дадоха повече от това, на което са способни момента, само и само да се представят на нужното ниво.

- Първенството във Варна премина с отдаване на голямо уважение и почит към Спас Натов. Какво остави той като следа във Вас?

- Аз загубих един невероятен приятел, невероятен човек и мой учител. Колкото повече време минава, толкова повече усещам липсата му. Всеки, който е бил близък с него, с течение на времето ще усеща все по-силно тази липса. За мен това първенство беше малко по-емоционално от всички други точно заради Спас – защото той тренираше този отбор. На моменти може би прескачах нормалното поведение, защото страшно много исках да спечелим в негова почит, защото финалният мач беше на 40-ия ден от смъртта му. Мисля, че това беше по-специален финал и по-специален турнир. Ако на моменти съм прескочил нормалното поведение, искам да се извиня, ако съм засегнал някого.

- Най-ценното отсега нататък ще бъде неговата мисия да бъде продължена. Ще се случи ли това чрез Вас?

- 100%. Ще опитам да продължа мисията му и неговото виждане за баскетбола и за това по какъв начин трябва да се развиват децата.