Трудното за Балкан свърши, сега идва по-трудното

Балкан спечели титлата в първенството за шести път в историята си, а по този повод на имейла на BGbasket.com получихме нов коментар от Райко Стоянов*. Преди дни той написа и материала "Любов отвъд границите на светлинното табло", а новият му коментар е озаглавен "Трудното за Балкан свърши, сега идва по-трудното"

Публикуваме го без редакторска намеса:

Балкан е новият шампион на България за сезон 2021-2022! Титлата пак е в Ботевград, където е най-много я искат. За шести път в исторически план и за втори след 2019-а година.

„Зелено-белите“ направиха нещо, което само до преди два-три месеца изглеждаше изключително невероятно. Колебанията в отбора от най-баскетболния град в страната бяха от най-различно ниво. Представянето на игрището бе на приливи и отливи. Основни единици излизаха от ритъм и кондиция заради контузии. Липсваше дълбочина на състава, която да конкурира основните съперници в България и, още повече, тези на европейска сцена.

Сякаш имаше и момент на несигурност дали второто пришествие на вече превърналия се в местна легенда треньор Небойша Видич ще бъде поне близко по успех до предишното. Мина се и през различни перипети извън игрови характер. Честно казано, и сред най-отдадените на отбора фенове нямаше голям оптимизъм, че балканци ще вземат нещо повече от бронзов медал или, максимум, сребърен, в някой от турнирите, където Балкан се подвизаваше.

В ръководството обаче запазиха нужното спокойствие и търпение, както и подобава на добри мениджъри. Проблемите сплотиха и мотивираха още повече баскетболисти, треньори и ръководители, и накрая, триумфът бе за ботевградчани. За подобен развой са нужни страшно много неща, накратко ще кажем – единство, воля и успех. Балкан бе едно цяло, а такава цялост и единство не се пречупват и пробиват.

Трудното бе преодоляно, сега идва ред на… по-трудното – да се запази това семейство. Използваме тази дума и определение, защото именно като сплотено семейство изглеждаше Балкан, където играчите бяха в ролята на послушни и изпълнителни деца, а Видич, колегите му от щаба, Мишо Михайлов, Сашо Везенков и накрая, но не по значимост, кметът Иван Гавалюгов, действаха като строги и последователни родители, напътствайки и възпитавайки своите подопечни в спортни ценности като хъс, вяра, борба и колективизъм. Водеха ги към немислимата цел. За привържениците, в сегашния контекст, е ролята на бабите и дядовците, които са винаги до своите внуци и деца, независимо какво се случва с тях и какви са им постъпките и резултатите.

Именно на „родителите“ (ръководители) сега се пада честта и отговорността да запазят всичко, което бе достигнато през последните дни и седмици в плейофите. Мениджмънтът на клуба трябва да се прояви точно сега, докато „децата“ (играчите) се радват и отдават на заслужена ваканция и почивка. Градоначалникът Гавалюгов и спортният директор Везенков са длъжни да направят всичко възможно, не само да запазят колкото се може по-голяма част от отбора, ами и да го надградят.

Градът и уникалните фенове все още имат своите мечти, като Купа на България, титла от международен турнир, запазване на шампионското звание в НБЛ и др. Така че, ред е на факторите в клуба да продължат приказката и да не се повтаря пост шампионския период след предходния трофей. Градацията е единственият верен път!

В коментари на някои не чак такива доброжелатели на клуба от града се е казвало, че Ботевград бил в окаяно състояние, улиците били осеяни с незапълнени дупки. Е, та кой град в България е в цветущо състояние, бихме попитали ние? И в кой няма незапълнени дупки? И това ще се подобри, рано или късно.

В този град поне запълнени са душите и сърцата на хората – с баскетбол. Позапълниха се и изпълниха мечтите, но вече има нови за сбъдване!

*Райко Стоянов е завършил педагогика на обучението по физическо възпитание, след това магистърска програма по спортна журналистика. Преди време е работил като журналист, а в момента е в сферата на предлагането на спортни услуги, като поддържа и две фейсбук страници със спортна насоченост.