Историите на: Георги Младенов

31-08-2011 10:47

На 28 септември новата гордост на град София - "Армеец Арена" ще стане домакин на събитие, което ще остане завинаги в историята на европейския баскетбол - бенефисът на легендата на националния отбор и на Левски - Георги Младенов. Специално, заради него, на терена един срещу друг ще излязат сините срещу шампионите в Евролигата и безспорно отбор №1 на Стария континент в последното десетилетие от Панатинайкос.

От днес стартираме поредицата от любопитни истории, белязали пътя, живота и кариерата на големия Георги Младенов. Специално за читателите на bgbasket.com започваме от самото начало - от мига, в който той избира да играе баскетбол, а не футбол.

"Не веднъж съм им казвал и на Наско Сираков, и на Боби Михайлов, че само трябва да са ми благодарни. За това, че спрях да ритам и започнах да играя само баскетбол. Защото ако бях останал във футбола, то един от тях двамата щеше да остане без хляб", къде на щега, къде на сериозно Младенов се връща години назад, във времената, когато е седмокласник и тренира едновременно баскетбол и футбол. Разбира се, че в Левски.

"Бях в един отбор с Наско Сираков, с Боби Михайлов, с Емо Велев-Кокала. Първият ни треньор беше Кико Михайлов Бог да го прости. Страхотни години. Спомням си за тях с много умиление", разказва човекът, прибрал у дома си златните медали от 12 шампионски титли на България.

Първата година в юношеския тим на Левски Георги Младенов е поставен на вратата от своя треньор. Справя се блестящо. Даже получава грамота за най-добър вратар в турнир в зала "Академик", която и досега се пази някъде из семейните реликви.

Младенов не помни как, но от втората си година като футболист при сините се озовава на позицията централен нападател. "Бяхме убийствена двойка в атака заедно с Емо Велев", смее се Жоро, който обаче пази най-интересно от историята за финал.

"Никой не знае, но като нападател на Левски имам отбелязани пет гола. Три във вратата на Марица Пловдив за Купата на България и два на ЦСКА", издава Младенов - постижение, което заслужава уважение, а и издава как още от детските си години бъдещата баскетболна звезда започва да тормози армейците.

Отказва се по настояване на майка си. Жената не може да издържа на гледката на посинелите му и разранени крака. "Веднъж се върнах с отбелязани бутони от зверски ритник по краката и тя като ме видя отсече, че не ме е родила, за да ме търкалят по терените и да ме ритат. Това беше. Избрах да играя само баскетбол. До преди това тренирах паралелно и двата спорта в Левски. Останалото го знаете всички", признава Георги.

MORE NEWS