Може би няма да стана баскетболист, но какво от това?

Паузата без мачове и тренировки в България, накара един от баскетболните треньори на подрастващи у нас да намери добър начин ангажира вниманието на децата. Той постави задача на възпитаниците си да напишат есета на различни теми, свързани с баскетбола.

Именно една от тези творби ще ви представим днес, като 16-годишното момче, което е неин автор, пожела да остане анонимно. Треньорът също помоли да не разкриваме името му и това на клуба, тъй като за него не е важна публичността, а просто добрият пример да стигне до повече хора. Ето и есето:

Какво ми даде баскетболът?

Баскетболът, като всички други спортове, възпита у мен качества като дисциплина и съзтезателен дух. Изключвайки много други спортни занимания, нашата любима игра е отборен спорт. И точно това ме привърза към нея. Когато бях малък, нямах търпение да се включа в подобно занимание - не защото ми се спортуваше непременно, а защото бях заедно с моите приятели. Чувствайки се изолиран от по-голямата част от съучениците си тогава, на тренировките успях да създам приятелства, които до сега съществуват.

Възможно ли е една „игра” да промени живота на човек? Да създаде  ценностите на неговия светоглед? Или да стане неизменна част от духа му? Философски погледнато това може би е невъзможно. Но моят жизнен път доказва обратното. Може би рано, все още в началото на „пътя” си, но осъзнах как тази „игра” промени моята същност... Тренирайки баскетбол в началото, като всяко дете, имах мечти да стана голяма спортна фигура като Майкъл Джордан, Коби Брайънт или ЛеБрон Джеймс. Както казват: „Цели се в големите мечти”.

На тази възраст не осъзнавах сериозността на усилията, които трябва да полагаш, за да достигнеш тези висоти. Срещайки се от рано със „студенината” на живота, изгубих моята единствена мотивация. Слушайки възрастните, че спортът до никъде няма да те отведе, щом нямаш талант и че трябва да се обръща повече внимание на училището, се демотивирах още повече. Като всяко растящо дете бях много объркан. Ходейки на тренировки, не внимавах и не давах всичко от себе си. Осъзнавайки, че бях последния избор на треньора – човекът, който „топли скамейката” на мачове, ме натъжаваше.

Криейки разоочарованието си и несподеляйки с никого, си отдавах цялото време на видео игри. В следствие на това си създадох лоши навици като лягането късно вечер, недоспиването и недохранването. Допълнително с умората и непрестанните въпроси като „Защо нямам талант като другите момчета?”  и „Какво правя тук?” ме поставиха на ръба от това да се откажа от баскетбола.

Тогава се случи събитие, което бих определил най-значимото в живота ми. Започнахме да тренираме с нов треньор... Може би от факта, че това е „отваряне на нова страница”, събрана с неговата мотивация, ме вдъхнови да продължа и да преборя това нещастие. За първи път превъзмогнах себе си...

Помагайки ми да осъзная, че има хора, които ме ценят, започнах да си връщам мотивацията и да тренирам усилено. Връщайки си убежденията, че ще стана най-добрия баскетболист, давах всичко от себе си на тренировки. Промених начина си на мислене и моите навици. За първи път намерих себе си в това, което съм най-добър – да бъда лидер, благодарение на треньора. Осъзнавайки моята същност и подсилвайки заедно с това тези предубеждения, че сам мога да поведа отбора към победи, се сблъсках с неуспеха челно много пъти. Това доведе до трайни наранявания като страх, несигурност и паника, които съществуват до днес. Появиха се наново непрестанните въпроси „Защо става така?”, „Какъв е проблема в мен??” и „Защо не мога да впечатля треньора?”...

Загубих забавата от играта. Не играх за себе си, а за да впечатля треньора. Имайки предвит колко направи за мен, мечтата ми от да стана най-добрият баскетболист се превърна в тази да впечатля треньора. Това означаваше да не допускам грешки. И тази мотивация се превърна в най-големия ми враг - пренавиването. Никога не съм си представял, че много мотивация може да доведе до лоши резултати. Тези неуспехи ме объркаха и ме накараха да се разочаровам от себе си и да послушам възрастните, че от спорта няма да излезе нищо. Това накара да се върнат лошите навици като недоспиване и разсейване по време на тренировъчния процес...

Може би няма да стана баскетболист, но какво от това? Цялото това време, прекарано на тренировки, ме научи на много повече. Истината е, че намерих щастието в непрестанната работа. За първи път бях усетил удоволствието от живота. Да се будиш всеки ден с усмивка и да нямаш търпение да изживееш деня докрай. Всяка вечер да си лягаш уморен и да се чувстваш удволетворен. Фокусиран напред в бъдещето и да не виждаш края на тунела. Каквото се е случило до момента нямаше значение...

Може би няма да стана Майкъл Джордан, Коби Брайънт или ЛеБрон Джеймс, но какво от това? Преследвайки моите слепи детски амбиции да бъда някого, когото не съм, разбрах, че човек открива себе си в неуспешните опити да имитира своите идоли.

Не е ли странно как една „игра” може да ви покаже кои сте? Още по-странно е, че успява да промени тези детски амбиции от това да бъдеш някого в това да бъдеш по-добра версия на себе си...

Най-ценното нещо, до което ме доведе баскетболът, е бурята. Там, където плуваме в океан, напълнен от чувство за вина. Там, където царува лъжата, че си сам. Там, плувайки срещу вълните от болка, опитвайки да не потънеш в разочарование. Там, където се променяме...

Пишейки това, си давам сметка, че животът може да се разглежда като баскетбол. Мачовете биват моментите, когато се изправяш пред бурите. Съотборниците биват твоите приятели, родители, хора, близки до теб или подчинени на теб. Всеки съотборник е различен и от теб зависи да изкараш най-доброто от него, все пак баскетболът е отборна игра. Треньорът се явява като твоя идол, човекът, с чиято помощ си стигнал до тук. Противниците биват пречките - като страх, болка, мързел и всички подобни отрицателни качества. Кошът, в който нападаш, бива успеха, а кошът, който защитаваш, е неуспехът. Ти си капитанът и единствено от теб зависи дали ще победите или не. И не забравяй - мачове ще губиш. Дори най-добрите отбори губят. Мачове ще има много, но от теб зависи дали ще преобладават победите или загубите...