Тони Дечев: Когато всеки си прави каквото си иска, няма как да има резултат

28-05-2020 15:02 | BGbasket.com

Старши треньорът на Ямбол Тони Дечев бе част от дискусията на Баскетбол ТВ в "Двоен дрибъл".

Акцентите от думите му можете да прочетете в BGbasket.com, а целия разговор вижте във видеото.

"Към онзи момент моето мнение бе, че не трябва да се бърза, нашият клуб бе един от тези, които не искаха спиране. Но в последващата ситуация, тъй като играчите нямаха никаква възможност да тренират, бях против и според мен решението бе ОК. Важно е оттук-нататък какво ще направим, за да се появи отново баскетбол. Чисто физически всеки играч може да се поддържа, но ако 7 месеца не се играе баскетбол, ще е катастрофа, особено за по-младите, които нямат усета и опита. Очаквам с нетърпение да получим поне някаква рамка, за да започне да се работи нещо. С приказки работа не се върши.

Не е задължително четири завъртания да значат по-дълъг сезон. Получава се дисбаланс в момента, липсата на общо мнение между треньорите как да изглежда календарът е голям проблем. Вечно чакаме някой нещо да ни спусне. Според мен хората, които управляват, трябва да се вслушат в думите на треньорите.

В този вариант с чужденците нещата не изглеждат зле. Всеки друг вариант би направил нещата много трудни. Имаме дефицит на играчи и ще падне конкуренцията. Играчи има, но въпросът е какви качества имат и колко ще са конкурентноспособни. Ние нямаме достатъчно конкурентноспособни български играчи на всяка позиция. Досега никъде нищо добро не се е случило с рестрикции.

Като изключим отборите в НБЛ, надолу нищо не е ясно, как работят тези отбори. Всичко е на аматьорски начала, не може да се води втора професионална лига, а да е аматьорска. Не може в аматьорския баскетбол в България да има три пъти повече отбори, отколкото във втора, не е нормално. Ние се чудим как да намерим състезатели за първата лига, не виждам как във втора ще има скоро играчи, които да напират да влизат нагоре. Без значение млади, по-стари, те трябва да искат, да имат желание да тренират, да работят, за да отидат на следващото ниво.

Някой трябва да обърне сериозно внимание на това къде се къса нишката, къде бъркаме, за да не могат децата да се реализират като баскетболисти.

Майка ми и баща ми не ми дадоха да се запиша в спортно училище. Аз записах най-елитната тогава гимназия, как завърших, само аз си знам. Но в 10-и клас, когато получих първата си заплата, тя бе по-висока от техните две заедно. Днес децата не виждат в баскетбола професия, която може да е привлекателна. Любовта към баскетбола е водеща на 10-12, но когато стане на 16-18, да мисли какво ще прави със живота си, трябва да има точна представа.

Трябва да се намери точният човек, да свърши точната работа, да обедини всички и да убеди всички, че това е правилният начин, по който българският баскетбол трябва да тръгне, поне що се отнася за подрастващи. Когато всички правят едно нещо, дори да е грешно, пак ще има резултат. Когато всеки си прави каквото си иска, няма как да има резултат."

Харесайте BGbasket.com във Facebook