Там, където все така силно мирише на баскетбол...

(сн. balkan-basket.com)

12-06-2022 21:37 | Мария Маринова

„В Ботевград и въздухът мирише на баскетбол. Белите ни дробове са напомпани с този въздух.“... „По улицата ни спираха с „Браво!“. От ръкостискане с познати и непознати дланите ми почервеняваха. Подобно нещо в големия град не може да се случи.“ *

Едва ли има някой, който да не е чувал тези думи на легендата на Балкан и на българския баскетбол Георги Христов. Думи, изречени за десетилетия назад, но все така актуални и днес.

За шести път в историята си Балкан стана шампион на България. През 2019 г. „зелените“ прекъснаха 30-годишна суша, в която тимът нямаше трофей в първенството. И макар следващата титла да дойде само три години по-късно, тя е не по-малко специална за клуба и града, защото Балкан отново изстрада пътя си до първото място.

След спечелването на петия трофей еуфорията бе голяма. Първенството обаче бе преждевременно прекратено през април 2020 г. заради пандемията от коронавирус. Тогава отборът от Ботевград бе лидер в редовния сезон само с една загуба до момента. И макар това на практика да не гарантираше нищо, никой не знае какво би станало в плейофите.

Година по-късно „зелените“ дори не успяха да се преборят за медал, след като отпаднаха от Левски на полуфиналите, а след това загубиха и битката за бронза от Академик Пловдив. Да, третото място не бе цел, но реално то имаше своята стойност. С това, че остана четвърти, Балкан загуби правото да играе и във ФИБА Къп, където се представи много силно в последните няколко сезона. А всеизвестен факт е, че повечето чужденци отиват в даден отбор именно заради участието му в силен международен турнир и възможността да се изявят и да бъдат забелязани.

От клуба избраха да се включат в Балканската лига през този сезон, което имаше своите плюсове, но и минуси. От една страна повечето мачове помагат за обиграването на даден отбор, но тежките пътувания и натоварената програма понякога също усложняват сериозно нещата, както и се получаваше на моменти. Все пак Балкан направи добри мачове в турнира и се класира за Финалната четворка в Израел, където обаче не успя да се пребори за медал срещу местните тимове. Но да се върнем отново в България.

През сезона отборът от Ботевград често играеше на приливи и отливи. Тимът спечели четири последователни мача срещу Левски във всички турнири, но загуби първия най-важен – полуфинала за Купата в Ботевград. Балкан вкара едва 49 точки на Черноморец и то на свой терен, но по-късно стана първият отбор, победил намиращия се в страхотна форма тогава Рилски спортист и то пет месеца след старта на лигата. Въобще от „зелените“ можеше да се очаква всичко.

Балкан завърши втори в редовния сезон в НБЛ, тъй като нито той, нито някой от останалите отбори в шампионата можеше да застраши сериозно първото място на състава от Самоков. След като не успя да спечели медал или трофей в някой от останалите два турнира, първенството остана последният шанс на баскетболистите на Небойша Видич да направят запомнящ се сезон. Те обаче бяха близо до това да отпаднат още на четвъртфиналите от Академик. Балкан успя да се измъкне и да спечели серията след драматичен трети мач в Ботевград, но скептиците започнаха да се увеличават.

Безспорно в състава на Балкан имаше много добри състезатели, но в хода на сезона неведнъж чувахме от самите тях, че им трябва още време да се сработят. Много от играчите имаха колебания през годината, но в най-важната част показаха на какво са способни. Баскетболистите на Небойша Видич се събраха именно когато трябваше и вече изглеждаха като истински отбор – сплотени и подкрепящи се един друг. Показаха го и срещу Левски, и срещу Рилски спортист.

Освен силното си представяне през годината и спечелените Купа и Суперкупа, отборът от Самоков бе сочен за фаворит за титлата и по друга причина. Той остана с почти целия си миналогодишен състав, а да сме честни, в България това не е толкова лесно, особено когато говорим за чужденците. Донякъде обаче и Балкан също го направи.

Новите (стари) герои на Ботевград

През лятото „зелените“ запазиха почти всички свои български играчи, които бяха в отбора и миналия сезон, като се разделиха единствено с Божидар Аврамов. Трима от тях пък са заедно в тима четири поредни години. Димитър Димитров, Крис Минков и Здравко Христов бяха в състава и при титлата през 2019 г., а малцина са играчите в историята на клуба, които са печелили два пъти шампионата. Същото важи и за треньорския щаб начело със завърналия се в Ботевград Небойша Видич.

И макар да не може да се прави паралел със златното поколение на Балкан, завоювало три поредни титли и купи през 80-те години, факт е, че тези хора вече записаха имената си в историята на Балкан. А място там отдавна имаше и легендата на клуба Сашо Везенков, който освен с трофеите като играч, сега може да се похвали и с титла в ролята на ръководител.

За разлика от 2019 г., когато в тогавашния шампионски отбор, имаше само един играч от Ботевград – Здравко Христов, в този не бе точно така. Едва на 15 години Александър Гавалюгов дебютира при мъжете, а шанс да бъдат в първия тим получиха също юношите Михаил Гавазов и Илиян Пищиков. Макар не всички да са родени в Ботевград, те от години са част от школата на Балкан, където вече спечелиха немалко купи и титли при подрастващите. Да, понякога някои оставаха извън групата или не получаваха много игрово време, но за всеки от тях тази година бе голям опит.

От тримата единствено за Илиян Пищиков това бе втори пореден сезон в мъжкия отбор. И като говорим за израстване, фактите са красноречиви. Миналата година той взе участие в 16 мача във всички турнири, като оставаше в игра под три минути. През тази двубоите вече са 49, а минутите са малко над 10, при това бе пускан и в ключови моменти от мачовете.

Относно времето на терена, имаше играч, който получаваше по-малко такова, отколкото може би понякога заслужаваше – Денислав Вутев. Но всеки път, когато стъпваше на паркета, той се бореше до последно, за да помогне на отбора. Николай Грозев също имаше своята важна роля и често вкарваше ключови стрелби в повратни моменти, които пречупваха съперника.

Балкан разчиташе много на Станимир Маринов, а Видич и Везенков неведнъж признаваха, че този отбор е правен именно около него. И до голяма степен той оправдаваше големите очаквания. Но дойде онзи злополучен мач през март с Ирони Нахария в Ботевград, когато гардът получи травма в рамото, която го извади от игра до края на сезона. Но не съвсем...

Контузиите преследват Маринов през цялата му кариера, но този път късметът му се усмихна. Забавянето на полуфиналната серия със седмица помогнаха на баскетболиста да се възстанови преди края на сезона и да даде толкова нужния импулс на своя отбор в най-важните мачове. И така, след общо осем години в клуба в различни периоди от кариерата си, обичан силно от феновете и също толкова силно критикуван от тях, когато напускаше, накрая всичко си дойде на мястото. Станимир Маринов спечели титла с тима, в който направи първите си стъпки в мъжкия баскетбол през 2009 година и също остави своята следа в историята на Балкан.

При селекцията на чужденците обаче Балкан сякаш срещна най-големите проблеми. Трима от четиримата, които започнаха сезона, по една или друга причина не се вписаха и се наложи да бъдат сменени. Цял сезон в Балкан изкара единствено Дерик Маркс. Още в края на 2021 г. от клуба се разделиха с турския център Алихан Демир и привлякоха Дивон Уошингтън. Приспособяването на американеца обаче бе далеч по-лесно, тъй като бе част от отбора и през 2018 г., когато тимът остана със сребърните отличия. Тогава той прие много тежко загубения финал и сега бе още по-амбициран да не оставя недовършена работа след себе си.

През февруари Балкан се раздели също с Калил Дюкс и Трейвин Тибодо, но новопривлечените Амад Рори и Крисчън Джоунс бързо се вписаха в тима, вдигнаха класата и се превърнаха в един от лидерите, които имаха ключова роля за спечелената титла. Само във финалната серия Джоунс записа средно по 18.3 точки и 8.3 борби, което безапелационно му донесе наградата MVP.

И така парче по парче Балкан подреди пъзела. А най-важното бе публиката, която продължаваше да живее с баскетбола в този град така, както го описваше някога и Георги Христов. Дори през миналия сезон, когато залите бяха празни заради пандемията, феновете стояха зад отбора си. Те пътуваха за гостувания, само за да подкрепят играчите преди и след мач, макар и знаейки, че няма да могат влязат в залата. Чакаха ги в Ботевград, чакаха ги и на границата с Турция на прибиране от Истанбул след мачовете от ФИБА Къп. Дори и наказанието от два мача пред празни трибуни тази година не им попречи да са пред залата, за да може тимът им да чувства тази подкрепа. А тя се усещаше и вътре. Наистина има нещо във въздуха там...

Равносметката

Сезонът вече завърши и след еуфорията или разочарованието всеки отбор трябва да си направи равносметка за постигнатото до момента. Балкан отново ще има амбиции за пробив в Шампионска лига, но пътят до там е труден. През 2019 година тимът изгради почти нов отбор след титлата, тъй като много от играчите отидоха да играят в чужбина и то в отбори, състезаващи се в турнири като Еврокъп, Шампионска лига, ФИБА Къп и ВТБ Лигата. Ясно е, че няма как отборът изцяло да бъде в същия вид, но ако Балкан иска да надгражда, този път ядрото трябва да се запази.

Със сигурност разочарованието при Рилски спортист е голямо. Тимът от Самоков доминираше през целия сезон, спечели Суперкупата и Купата, като нямаше да е незаслужено да вземе и така мечтаната първа титла. Отборът обаче отново се пропука в решителната фаза и не показа това, което демонстрираше в продължение на месеци. А както каза след третия мач Людмил Хаджисотиров – въпроси има всякакви, отговори има много. Дано в Самоков ги намерят. Едно е сигурно – градацията при този тим е видима в последните години, а от тях зависи как ще реагират на случилото се. Да не забравяме, че Балкан имаше четири загубени финала (2008, 2015, 2016, 2018), преди да спечели петата си титла след 30-годишна пауза.

За отбор като Левски, чиято амбиция също винаги е първото място, два финала и бронз определено не са удовлетворяващи, а контузиите и финансовите проблеми също утежниха ситуацията за столичния тим. Наистина в Левски бяха събрани едни от най-класните български играчи с добри чужденци, но понякога това просто не е достатъчно. Третото място в шампионата със сигурност не топли никого, но поне дава квота за Европа, а както вече стана ясно, при селекцията на играчи това също има значение, а и за намирането на спонсори.

Спартак Плевен може би бе отборът, който показа най-голямо израстване през тази година. В клуба успяха да направят добра селекция и от осмото място в редовния сезон през 2021 г. и трудното класиране за плейофите, година по-късно тимът вече бе сред претендентите за медалите и малко не му достигна да се пребори за бронза. Спартак обаче вече е победител, защото не само, че отново стана фактор в първенството, а и успя да върне хората в залата – нещо, за което всички се бореха още от началото.

След бронза преди година и дебютът във ФИБА Къп, Академик Пловдив направи крачка назад, като отпадна още на четвъртфиналите. Именно това обаче бе отборът, който сякаш затрудни най-много бъдещия шампион и бе на крачка да го отстрани още в плейофите. Черноморец започна сезона с големи амбиции и дълго време държеше второто място, но последва рязък спад надолу, а след напускането на повечето чужденци и скъсяването на ротацията в края, донякъде логичното се случи и тимът отново отпадна на четвъртфиналите.

Финансовите проблеми не подминаха и Берое, който редуваше силни и слаби мачове. Тимът имаше само един по-опитен българин в лицето на Александър Янев, а липсата на част от чужденците в заключителната част от сезона също нямаше как да не даде своето отражение. Ямбол отстъпи една позиция спрямо миналия сезон и тази година бе осми, но старши треньорът на тима Тони Дечев неведнъж споделяше, че първата цел пред отбора е да оцелее.

Проблеми имаше и за Черно море Тича и то не заради това, че тимът спечели само два мача през сезона, а защото бе пред угрозата дори да не завърши шампионата заради липса на средства. А да изчезне още един отбор от баскетболната карта щеше да е сериозен удар. И е крайно време спортът също да стане приоритет в големите градове, защото там възможности има, явно липсва желание.

Колкото до новака в елита Шумен, той очаквано започна колебливо, но въпреки че не успя да се класира за плейофите, в хода на сезона се видя едно израстване, което може само да е основа за догодина.

Каквото било, било. Сезон 2021/2022 вече е в историята и както всеки път, имаше триумфи, разочарования и не малко скандали. Баскетболното лято обаче тепърва ще предлага емоции. След по-малко от три седмици мъжкият национален отбор ще има решаващи два мача от световните квалификации, а през септември предстои европейското първенство, където „лъвовете“ се завръщат след повече от десетилетие.

Сега е времето всеки играч, треньор и ръководител да забрави за егото си и да покаже, че наистина го е грижа за българския баскетбол. Защото тези момчета до вчера може да са били съперници, но утре ще защитават рамо до рамо честта на България. А с годините сме доказали, че най-силни сме, когато сме заедно. Сега трябва да го покажем повече от всякога...

*Цитатът е от Алманаха на българския баскетбол.

Харесайте BGbasket.com във Facebook