Петър Бакърджиев: Победителят изглежда предизвестен, но битката съвсем не е без интрига


Петър Бакърджиев: Победителят изглежда предизвестен, но битката съвсем не е без интрига
Левски и Рилски може да играят на полуфинал в четвъртък (сн. Sportsimages.bg)
26-02-2013 21:59

Журналистът от БТВ преди Купата на България

 

 

Признавам, че в последните седмици, та дори и месеци клубният ни баскетбол не е в основния фокус на вниманието ми – нито професионалното, нито личното. Все още си мисля, че основната причина за това е в мен. Но не собствената ми персона тук е важна. Иска ми се да вярвам, че заниженият ми интерес касае само мен  и не е обща тенденция. Ходейки в залите обаче ми се струва ,че все по-рядко виждам и други хора от т.нар „постоянно присъствие”, с които до скоро често се засичахме. Какво се случва с тях не знам, както и не знам защо, но клубният ни баскетбол продължава да страда от липса на висок обществен интерес. В София и Правец залите са бутиково пълни или по–скоро празни. Същото е в Бургас, Плевен и Варна. Радва ме разбира се обстановката в Ботевград, Самоков и Ямбол. Без да обиждам Ботевград и Самоков, обаче те със сигурност са във втората 20-тица по големина на градовете в България. Ямбол и той май е тръгнал натам. В големите градове  интересът е почти нулев. Това е нещо, което не е новост и сигурен съм, че малко хора биха ми опонирали. Това е тенденция от няколко години и жалкото е, че остава непроменена.

 

А предпоставки за това Бог дал. Категоричен съм, че от първенствата на спортните игри у нас, баскетболното е най-качественото и най-честното. Спортните съоръжения, макар и не блестящи, са по-добри от тези на футболните и волейболните отбори. За хандбал, ръгби, хокей и водна топка дори и не говорим. Макар и не разточителни, бюджетите на баскетотборите са доста добри и селекциите на съставите любопитни. За треньори с професионалните и човешки качества, като на Чолаков, Барчовски, Везенков, Папазов, Коешинов и Аце Тодоров в другите спортове могат само да мечтаят. Тогава какво става? Едната посока на размисъл е доминацията на един отбор. Това със сигурност е вярно. По-същественото обаче е липсата на цялостна визия и стратегия как да изглежда баскетболния продукт. Опити има и предстоящият турнир за Купата на България е един от добрите такива. Дано постави начало на тенденция.

 

Баскетболната федерация успя да осигури реномиран генерален спонсор. Домакинството пък получи един от най-баскетболните ни градове, в който обаче зрителският отлив в последните години е доста осезаем. Защо пък не тридневната надпревара в зала „Конгресна” да не отприщи интереса на местната баскетболна общност. Дано само хората във Варна да не са прекалено заети с протестите против местния кмет, сметките за електричество и ситуацията в държавата. Последното го казвам с лека усмивка, макар че искрено се възхищавам на желанието на варненци за промяна. Те бяха двигателя на обществените процеси в страната от последните седмици и не бива да спират. Но да не се отклонявам. Темата е турнира за Купата на България по баскетбол, който стартира в сряда във възможно най-добрата зала, с възможно най-силните отбори. Е, няма да открия топлата вода ако кажа, че победителя изглежда предизвестен. Битката, обаче съвсем не е лишена от интрига. И то още от първия ден – денят на четвъртфиналите.

 

 

Лукойл Академик – Берое 

Първият за деня сблъсък изглежда с предварително най-ясен завършек. Ще се срещнат най-добрият отбор в България за последните десет години и най-амбициозният тим у нас в последните две. Чудесен сблъсък на треньори. Сашо Везенков срещу Георги Младенов. Признавам, че бях много доволен когато Валентин Златев назначи за треньор на Лукойл Сашо Везенков. Казах си... най-после! Толкова години в качеството си на спортен директор Везенков правеше селекция, а треньорите на клуба с нея не успяха да изпълнят високите евроочаквания на ръководството. За трофеите в България не говорим. Те са ясни. Тогава и аз бях от хората, които призоваваха Везенков да стане треньор и да покаже как се прави. Не знаех какво мога да очаквам, но това което видях досега от него надмина очакванията ми. Най-впечатлен съм от това какво настроение и екипност бликат от поведението на баскетболистите му на терена. Сигурен съм , че основната заслуга за това е негова. С наличието на Стойков, Аврамов  Веселинов, Хийт и Уоткинс шампионите изглеждаха труднопобедими. С привличането на Боян Попович и Димитриос Харитопулос тимът на Лукойл е непобедим у нас. Радвам се, че приключва ерата на незнайните американци за сметка на научени, качествени европейски баскетболисти. Мъчно ми е, че симпатичния отбор на Берое ще трябва да напусне турнира за Купата още в сряда, но Георги Младенов имаше малшанса жребият да го срещне още в първия кръг срещу бившия му отбор. Иначе Берое тази година постига абсолютният максимум на представянето си и заслугата за това е най-вече на Георги Младенов.

 

Балкан – Ямбол

Вторият двубой от програмата за четвъртфиналите е с най-голям заряд. Тук неизвестните са най-много. Балкан привлече малко след началото на първенството отличен треньор като Александър Тодоров, а в Ямбол си имат институцията Иван Чолаков. В Ботевград изграждат амбициозен проект, а тимът притежава най-добрата си селекция от доста години въпреки напускането на Лилов. В Ямбол пък налучкват селекцията си в движение и това е нормално в предвид ограничените финанси. Последните седмици обаче са доста добри на отбора и очаквам двубоя в сряда да затвърди този факт. Очаква ни изкючителен сблъсък, който според мен ще завърши с драматичен успех за Ямбол.

 

Левски – Черноморец

Само преди няколко дни двата тима изиграха шампионатен двубой помежду си в Бургас. Левски спечели, но тимът на Дечо Коешинов показа респектираща игра. В последните седмици бургазлии натрупаха няколко победи в първенството, което със сигурност им донесе самочувствие и настроение. За Левски всичко друго освен финал срещу Лукойл ще бъде провал. Купата също влиза в мечтите на Папазов. Той има добър отбор и безгранична амбиция, а мача в сряда ще бъде за сините само първа стъпка по пътя на реализирането им.


Черно Море – Рилски Спортист

Домакините на турнира ще се изправят срещу постоянно прогресиращият отбор на Рилски. Не очаквам обаче интригуващ слъсък. За тима от Самоков големият мач на надпреварата ще бъде в четвъртък, когато тимът на Росен Барчовски ще се изправи най-вероятно срещу Левски. Варненци демонстрират по-големи амбиции около организацията на състезанието, отколкото около представянето си на терена. Черно Море има славна история, но последните години, а и настоящата също са част от едно течение, по което клубът се е понесъл и за излизането от което е нужна драстична промяна. Моделът може би е в това, което прави точно съперникът на Черно Море. В Самоков решиха да изградят елитен представителен тим и около него да създадат школа. Сега Росен Барчовски разполага с отлична петица, 2-3 добри  резерви и много хъс за победи.

 

 

Петър Бакърджиев


__________________

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

 

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

 

Следвайте BGbasket.com в Туитър


Тагове: Купа България - мъже, Прогнози, Петър Бакърджиев
Comments
Other News
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи