Историите на... Гецата


Историите на... Гецата
Националният отбор на България по време на откриването на Европейското в Москва през 1953 г.
19-09-2014 15:03

BGbasket.com ще разкаже няколко истории на една от най-големите фигури в историята на българския баскетбол – Георги Панов-Гецата. Започваме с историята за първите му участия с националния отбор – Олимпиадата в Хелзинки през 1952-а и Европейското в Москва през 1953-а. След тях той получава право да стане студент и да бъде част от Академик, където са и най-славните години от кариерата му. Ето и историята:


Започнахме подготовката с националния отбор в началото на 1952 г. Естествено основната й част се проведе след края на републиканския шампионат. Треньор на отбора беше Людмил Катерински. Първите контролни срещи изиграхме срещу отбора на Румъния в Букурещ. Това беше и моето първо излизане извън границите на България. Не мога да забравя вълнението си при преминаването ни с влака през Дунав мост. Въпреки победите си във всичките изиграни контроли, отборът не се представи много успешно и това доведе до промяна в треньорското ръководство. За старши треньор беше назначен Веселин Темков-Темкиша, а помощник бе Людмил Катерински.

 

Веднага след идването си Темков направи някои промени. Едната от тях ме засягаше пряко: получих възможност да започвам в стартовия състав заедно с Косьо Тотев, Владимир Славов, Антон Кузов и Христо Донев-Женката. В процеса на подготовката Темкиша наложи една опростена система на игра, включваща повече заслони. Тя даваше възможност пълноценно да се използват качествата на състезателите и главно на центъра и двете крила. Това доведе до стабилност в играта на отбора, която се забеляза още на предолимпийския квалификационен турнир.

 

„Интересно“ беше пътуването към Хелзинки. Маршрутът започваше с полет от София до Варшава. След това, отново със самолет, летяхме от Варшава до Ленинград (б.р. днес Санкт Петербург). Силно впечатление ни направиха белите нощи в града. След като останахме една вечер в този руски град се натоварихме във влака и за няколко часа стигнахме до заветния Хелзинки.

 

Олимпийското село беше разположено в една прекрасна борова гора на брега на Финския залив. На следващия ден след пристигането започна предолимпийският квалификационен турнир. В него участие взеха много силни отбори, а квотите за Игрите бяха само две. След оспорвана борба едната бе за нас, а другата – за отбора на СССР. Това, естествено, бе голям успех, защото България за пръв път щеше да участва на такъв голям форум.

На самия олимпийски турнир също се справихме на много добро ниво. След някои добри игри и победи над силни отбори влязохме в осмицата. В крайното класиране завършихме седми, но втори в Европа, тъй като с изключение на СССР всички останалите отбори бяха извън пределите на Стария континент.

 

Олимпийски шампиони станаха отново баскетболистите на САЩ – за трети пореден път. Тогава за първи път видяхме как състезателите им изпълняват стрелба с отскок. Второто място бе за СССР, а като цяло американците убедително надиграха Сборная. Бронзът бе за Уругвай, четвърти завърши Аржентина, пети – Чили, шести – Бразилия, а ние – седми. Зад нас останаха Франция, Канада, Куба, Чехословакия, Египет, Финландия, Унгария, Мексико, Филипините, Белгия, Гърция, Израел, Италия, Румъния, Гърция, Израел.

 

Запомняща се беше и една друга случка от олимпийските игри. Докато си почивахме в Олимпийското село, при нас дойде малка делегация от организаторите. Те носеха грамадна торта. Оказа се, че това е подарък за мен като най-млад участник в олимпийския баскетболен турнир. Изненадата беше много приятна, а тортата – много вкусна.

 

През следващата 1953 г. националният отбор се изправи пред следващото си предизвикателство – европейското първенство в Москва. Това беше и моето първо участие на такъв шампионат. В състава, вече възстановен, попадна и моят братовчед Буби Панов. Останалите освен мен бяха Георги Георгиев, Велко 20 Велков, Христо Донев, Илия Георгиев, Васил Манченко (б.р. по-късно телевизионен журналист), Константин Тотев, Антон Кузов, Димитър Попов, Илия Мирчев и Владимир Славов. Треньор ни бе отново Веселин Темков.

 

В Москва бяхме посрещнати като един от кандидатите за призовата тройка. Още след първия ни мач срещу силния отбор на Югославия, в чийто редици се състезаваше бъдещия генерален секретар на ФИБА Бора Станкович, тези очаквания бяха напълно оправдани. Победихме с 27:25. Със сигурност обаче този успех ни изигра лоша шега още в следващия двубой. Съперник ни бе не толкова популярният тим на Израел, в който имаше няколко натурализирани американски баскетболисти. Дали заради подценяване или заради натрупаната умора от тежката битка със западните ни съседи в предишния ден, загубихме тежко с 48:61, което бе най-голямата изненада на първенството. По-нататък победихме убедително Ливан (б.р. – няма грешка, Ливан играе на европейското първенство) с 94:51 и Финландия 61:45.

 

Получената въртележка между нас, Израел и Югославия обаче ни остави на третото място в групата и отпаднахме от финалната осмица. В следващите мачове победихме категорично Германия (82:50), Швейцария (77:52), Дания (96:26), пак Финландия (57:45) и Белгия (71:52), но останахме на девето място, което бе крайно незадоволителното за нашите възможности.

 

След края на турнира обявиха, че съм трети сред реализаторите със 127 точки, но това не можеше да отмие горчилката от класирането. Разочарованието ни беше голямо. Интересното бе, че в пет от деветте мача напусках за лични нарушения. Явно младата ми кръв е кипяла по време на двубоите (б.р. според статистиката на Гецата Панов са отсъдени общо 39 нарушения).

 

След края на първенството и прибирането ни в София се сбъдна една моя мечта. Благодарение на намесата на ръководството на „Академик“ най-после получих правото да бъда допуснат до кандидатстудентски изпит. Издържах изпитите с отличие и бях приет в ВИИ „Карл Маркс“, специалност „Външна търговия“.

 

Историята е част от книгата „Благодаря ти, баскетбол!”, на която Георги Панов е автор. Всеки, който желае да я закупи, може да го направи чрез BGbasket.com. Цената на книгата е 9.90 лева, а всички средства от продажбата на книгата ще бъдат за Георги Панов. За повече информация пишете на e-mail адреси: tdimitrov@sportmedia.tv, office@bgbasket.com и lneshev@yahoo.com.

__________________

 

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe


Вижте какво се случва в света около нас с FBR.BG

 

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

 

Следвайте BGbasket.com в Туитър


Тагове: Историите на..., Георги Панов
Comments
Other News
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи