Да станеш съдия, за да гледаш баскетбол – историите на Георги Вълчев

Преди броени дни един от най-добрите български съдии от близкото минало Георги Вълчев отбеляза своята 70-а годишнина. Навръх празника си той даде специално интервю за BGbasket.com, а днес ви представяме и поредната част от него, в която той сподели за първите си стъпки в съдийството, както и някои интересни истории от кариерата си:

„Връщате ме много назад в годините. Завърших през 1978 г. Тогава баскетболът се играеше основно в зала „Сливница“, която вече отдавна я няма. Сега мисля, че е мебелен магазин. Една събота отидох да гледам баскетбол, защото аз играех в университета, преди това и като ученик. Опашката за билети беше чак до Раковска. Беше мисия невъзможна човек да се дореди и да си вземе билет, защото залата побираше около 400 зрители.

След време, на един мач между Левски Спартак и ЦСКА в „Универсиада“ направиха съобщение, че федерацията набира желаещи за курсове за баскетболни съдии. И тогава си казах – ето го начина да влизам да гледам нормално баскетбол. Идеята ми беше да изкарам курса. Нито съм мислил за секретар, нито за съдийство, още по-малко за международно. Исках да гледам баскетбол, а то какво стана. През ноември, 1978 или 1979 г., вече не мога да кажа точно кога, в залата на стадион „Славия“ ми беше първият мач и оттам се започна. В България приключих 2004 г. поради възрастовото ограничение, после още четири години бях в Катар, защото там нямаше такова. Вече 2008 г., на 55 години приключих окончателно с баскетболното съдийство.

Има и приятни, и не толкова приятни истории, макар че неприятният привкус отдавна вече е отминал. Имах един мач през 1984 г. в Троян – Чавдар срещу ВИФ, много добре си го спомням, защото тогава правих операция на менискуса. Бях с Васил Балевски, по-възрастен от мен, много ерудиран съдия. Цената на победата в този мач беше, че победителят остава в Б група, а загубилият изпада. На почивката Чавдар водеше, аз съм най-добрият съдия в България и т.н, обаче второто полувреме започна, момчетата на ВИФ се амбицираха и започнаха да вкарват и три секунди преди края при равен резултат, свирих един фал срещу домакините. Треньорът на Чавдар влезе на терена и тогавашната председателка на дружеството каза – оставете го, след три секунди го правете каквото искате. В крайна сметка ВИФ би. Спомням си, че аз съм изправен до стената пред целия отбор на ВИФ, троянци се опитват да ме докопат, момчетата от ВИФ ме бранят. Двамата треньори се хванаха гуша за гуша, а са били състуденти във ВИФ и същата нова година са празнували заедно двете семейства. В крайна сметка обаче и Чавдар не отпадна от Б група. Това го помня още, защото свирих този мач със скъсан менискус, с проблеми в коляното. Следващата седмица влязох на операция и това си остана.

Иначе от международното съдийство има много неща – и положителни, и по-негативни. Всеки си мисли, че международните съдии само пътуват, ходят в петзвездни хотели, всичко им е подредено, а си нямат представа какво е. Аз съм висял 17 часа на летището в Днепропетровск и съм спал на метална пейка. Няма откъде вода да си вземеш, да си купиш храна, никой нищо не ти казва, проблеми по границите, искат да конфискуват валути. Но е имало и хубави моменти.

Последните три години бях към Евролигата. Свирих един мач ЦСКА Москва със Задар, в който Задар би. Минаха година или две, отивам да свиря в Задар и влиза в стаята един мъж и ме пита: "Г-н Вълчев, спомняте ли си мача в Москва с ЦСКА?" Казах да, такъв мач не се забравя. И той ми каза – "Ние още го помним". Това са едни моменти, които дават удовлетворението, че нещо си свършил и си оставил следа след себе си. Като минат годините, човек тегли чертата и прави равносметка дали е свършил нещата така, както трябва. Да ви кажа, нямам грам угризение на съвестта си, защото съм играл баскетбол и знам какво е да бъдеш ощетен тенденциозно от един съдия.

Сещам се още нещо за един мач във Варна. Нямам спомен Ивайло Равуцов къде играеше, но Дарин Великов му беше треньор. В 30-ата секунда Ивайло нещо направи и му свирих техническо. Беше много под напрежение и Дарин веднага го извади, но излизайки, той ме напсува на майка. А майка ми си отиде от този свят в мъка от рак. Както го чух, и го дисквалифицирах. Свърши мачът, видях го и му казах – Ивайло за мен нищо лично, ти просто прекрачи границата и аз те санкционирах. Оттук нататък ти преценявай какви са ни взаимоотношенията, но аз съм си свършил работата като съдия. След мача взаимоотношенията ни са чисто човешки. В понеделник се засякохме в София с колите, той започна да бибитка и да светка. Така че това е още едно доказателство, че човек, когато стои прав и действа така, както трябва, няма как да не са оценени действията му по същество. Убедил съм се, че дори в момента да има неприятна ситуация, ако човек стои на принципни позиции, няма как това да не бъде оценено.“

Очаквайте продължение.