Стойо Чолаков: Момчета със сърца и характери на великани!

Като момчета със сърца и характери на великани определи Стойо Чолаков играчите си в националния отбор за юноши U18 след спечелените бронзови медали на Европейското в Скопие и класирането за елита. Наставникът извежда воден от него тим до промоция в елита за втора поредна година, а пред BGbasket.com сподели какви са емоциите след края на шампионата и анализира представянето на тима:

- На първо място как се чувстваш след големия успех, който постигнахте и какво стои зад него?

- Няма как да е различно чувството от чудесно след отлично свършена работа. Работата на треньора е да успее да изкара максимума от възможностите на своите състезатели. В този ред на мисли смятам, че момчетата играха най-добрия баскетбол на Европейското първенство, колкото и нескромно да звучи. Момчета със сърца и характери на великани. Докато приятелите и роднините им прекарват времето си в почивка и развлечения, тези момчета показаха, че са именно такива с лишения, адски труд, себераздаване, борба за всяка топка и тн. Именно това трябва да е стилът на игра на нашите отбори.

- Преди година също спечелихте промоция в елита с 16-годишните. Ако трябва да направиш съпоставка, кога беше по-емоционално за теб и кои медали са по-трудно спечелени?

- Няма база за сравнение, а и не би трябвало да има. Миналата година постигнахме успехи в резултат на колективна игра с различни съотборници и противници, разбира се и възрастова група. Емоцията е много голяма, наистина неописуема и то, защото виждам радостта от добре свършената работа в очите на момчетата. Някои от тях знаят, че догодина отново ще играят в Дивизия Б, но въпреки това дадоха всичко от себе си, както бяха и момчетата от миналата година. Няма лесно спечелен медал – всички са трудни, има 23 отбора, които искат да те победят почти на всяка цена.

- Завършихте първенството в Скопие с пет победи и само две загуби, при това едната с почти минимална разлика. Как оценяваш цялостното представяне на момчетата?

- Загубихме първия мач по-скоро от това, че нямахме нужната увереност в завършващата фаза на двубоя, първите мачове са най-опасни. След това натрупахме самочувствие и набирахме скорост с всяка изминала среща. Момчетата напипаха своя ритъм и повярвахме, че можем да направим нещо голямо на това първенство. Много силна роля за успехите ни изигра това, че бяхме много сплотени като колектив. Подкрепяхме се и буквално всеки един от състезателите допринесе за този успех.

- Превъзхождахте Полша в мача за бронза, но как успяхте толкова бързо да се справите и с разочарованието след загубения полуфинал със Северна Македония? Реална ли бе разликата в него?

- Не мисля, че разликата беше реална. Никога не съм и няма да бъда човек, който се оправдава, но смятам, че имаше известен натиск върху момчетата. Както и да е, най-хубавото от всичко е, че заедно с колегите Даниел Клечков, Тодор Тодоров, Асен Николов и Калоян Иванов успяхме да изградим колектив, в който момчетата си помогнаха взаимно, за да минем тази миникриза. Затова е толкова важно в отбора си да имаш момчета с характери, защото те се показват именно в трудните моменти като този.  

- Как ще коментираш освиркванията на феновете в залата при награждаването ви?

- Първо искам да кажа, че през целия ни престой в Северна Македония се грижиха доста добре за нас, отношението също беше доста позитивно. Да, определено не бяха приятни тези сцени, но те са по-скоро провокирани от политическата обстановка.

- Какво е мнението ти за нивото на първенството в Скопие и конкуренцията в тази възраст? 

- Едно от най-конкурентните, които съм виждал. В три от четирите групи буквално до последния мач от груповата фаза не се знаеше кои отбори ще продължат и на кое място. Различни стилове на игра, различни стратегии, различни силни страни. Както казах и в предното интервю, ние трябва да изградим свой стил, с който другите отбори да се съобразяват.

- Имаш ли желание да продължиш да водиш този отбор, вече в елита догодина?

- Това беше идеята да вървим с набор 2007. Живот и здраве ще останем същия екип за догодина, разбира се това е решение на федерацията.

- Ядрото момчета в отбора играят в клубни отбори в чужбина, доколко и този опит, който са натрупали, също бе ключов? 

- Зависи какви са отборите и каква им е тренировъчната програма през годината. Мисля, че тази година момчетата, които се състезават извън България, са доста надградили от това, което съм гледал миналата и по-миналата година.

-  Смяташ ли, че след няколко години някои от тях могат да имат сериозна роля и в мъжкия национален отбор?

- О, не смятам, сигурен съм в това!