Георги Железов: Баскетболът е оставен на командно дишане

Бившият съдията Георги Железов алармира за неправомерно въздействие от лица на ръководни позиции в Българската федерация по баскетбол върху съдиите по време на официални срещи. Според неговите думи в един от мачовете са били отправени заплахи в негово присъствие и срещу дежурния представител от член на Управителния съвет на БФБ. Железов е подал сигнал за тези случаи и до президента на федерацията Георги Глушков, но към момента няма никакви последици.

Представяме ви пълния текст на писмото, изпратено до нашата електронна поща, без редакторска намеса. BGbasket.com е готов да предостави възможност и на всички, които се считат замесени и засегнати в случая, за право на отговор.

Казвам се Георги Железов. Повечето от вас вероятно не ме познават. 8 години бях част от Съдийската комисия към БФБаскетбол. На 18 години станах председател на Местната съдийска комисия в Шумен. Винаги съм работил активно за СК. Подготвях обучителни материали, механики, помагах в адаптацията на международните документи на ФИБА и др. Не защото някой настояваше, а защото ми пукаше. Вярвах и още вярвам, че ако всеки даде малко повече от себе си, играта ще върви напред.

Не съм се мислел никога за “велик” съдия. Знам, че понякога съм бил рязък, често съм грешал. Но винаги съм се опитвал да бъда честен към играта и към хората, които я правят - треньори и състезатели. За тях си струва да се развиваш, да гледаш, да се учиш и да поемаш отговорност.

Пиша, защото усещането, което носех години наред, вече тежи прекалено. Баскетболът у нас сякаш е поставен на командно дишане. Не заради липса на талант или желание, а заради небрежното и посредствено управление, което изяжда смисъла отвътре.

Системата се движи колкото „да не падне“! Без визия, без план, без грижа. А когато няма грижа, губим най-ценното… вярата, че има защо да се бориш.

С течение на времето, видях как едни и същи фигури във федерацията забравят защо са там. Когато властта се приема като лично право, вместо като служене на играта, щетите стават огромни.

За да е ясно за какво говоря, ще ви разкажа за два показателни случая на опит за неправомерно въздействие върху съдиите, на които бях потърпевш и останаха без никакви последствия.

Първият случай се разиграва на финален турнир, полуфинална среща. В края на втората четвърт, на полувремето, зад секретарската маса бяхме пресрещнати от лице, заемащо ръководна позиция във федерацията. Последва директна конфронтация с отправени критики към работата ни, без да бъдат посочени конкретни ситуации по правилник или фактически грешки. Съдържанието и насочването на коментарите бяха еднопосочни. Препратки единствено към ситуации в ущърб на един отбор, жестове към неговата пейка и очаквания какво „трябва“ да се случи след почивката. Така беше ясно заявена подкрепа към конкретен отбор, което е недопустима намеса спрямо съдийски екип. Това е опит за влияние от страна на човек, който е длъжен да отстоява принципите на безпристрастност и честност. Незабавно след срещата подадох сигнали до президента на федерацията, Съдийската комисия и всички компетентни органи по надлежния ред, с пълна хронология на инцидента. Повече от година по-късно няма последствия, а въпросното лице продължава да заема ръководна позиция. Към момента, заедно с моите юристи, подготвяме сигнал и до ФИБА, предвид липсата на реакция от страна на нашата федерация.

В друг официален мач. По време на срещата, в зоната при секретарската маса, член на Управителния съвет отправи директни заплахи пред нас и дежурния представител, включително изявление, че „ще се обади на Ресиловски и ще видим какво ще стане…“. И за този инцидент незабавно подадох официален сигнал до президента на федерацията по предвидения ред. Отново… никакви последици. Лицето продължава да е член на УС.

Освен тези две ситуации има много други, за които също мога да разкажа.

Тези действия и злоупотребата с власт подкопават безпристрастността на състезателния процес, обезсмислят труда на всички участници и убиват останалото живо в спорта.

Да, в съдийството също има много затруднения. Често задължения се вършат през пръсти, любопитството се заменя с инерция, между колеги се плетат интриги и клюки, крещящ недостиг на кадри, натрупване на назначения, недостатъчно текущо наблюдение през сезона…. Това убива желанието за растеж. В такава атмосфера млад човек или се пречупва и става посредствен, или си тръгва. Аз избрах да си тръгна.

Коренът на проблема е управленската култура. Трябва да има ясни правила, предвидими процедури, нулева толерантност към намеса и реална оценка на развитието и причините за неуспехите.

Аз взех своето решение! Повече няма да бъда част от Съдийската комисия. Не защото отказвам да поема отговорност, а защото отказвам да бъда част от среда, която, чрез бездействието си, нормализира натиск и обезценява професионалните стандарти.

Знам, че има хора, дали целия си живот на баскетбола. Десетилетия по зали, автобуси и студени съблекални… И в края не получават дори едно „благодаря“, понякога дори биват отстранени без ясни основания. Не искам моята история да завърши така. Не търся титли и постове. Държа трудът да се признава. Затова ще насоча енергията си към работа и общности, където усилието има смисъл и резултат.

Въпреки всичко съм благодарен! На играта, която ми даде дисциплина и кураж. На треньорите и състезателите, с които сме спорили и накрая сме си стискали ръцете. На колегите, с които сме пътували и работили рамо до рамо. На хората, които остават зад кулисите, а именно секретари, организатори, доброволци. И на онези малцина в управлението, които действително се стремят към почтеност.

Не искам да гледам как баскетболът в България става сив фон на собствената си посредственост. Искам отново да повярваме, че баскетболът у нас може да бъде честен, вдъхновяващ и красив. Искам дете от Шумен да мечтае да стане състезател или съдия, не защото „няма кой“, а защото вижда смисъл, път и хора, готови да му подадат ръка.

Тогава хуманното дишане ще стане стабилен ритъм. Тогава отново ще играем, ще свирим и ще живеем баскетбола така, както той заслужава.

С Уважение и благодарност,
Георги Железов