Ави Ковалски: Вярвам, че колелото тепърва ще се задвижи

Едва ли вече са останали баскетболни фенове, които да се питат кой е нисичкият човек, който се вълнува до пейката на националния ни тим. Или човекът, който подскачаше от радост след мача в Торино, който на практика класира България на Европейското първенство. Човекът, който бе неизменно до Пини Гершон по време на престоя му у нас.
Аврам Ковалски, дясната ръка на Гершон още от времето в Макаби Тел Авив, прие също като своя приятел и колега Пини предизвикателството да води България.
Тази сутрин 49-годишният треньор по физическа подготовка си замина за Израел, но с ясната мисъл, че работа му начело на националите ни продължава скоро. С него разговаря Кремена Младенова от Дарик радио.
 
„Преди да започнем с интервюто искам да благодаря на българската федерация по баскетбол и на президента Мишо Михов, че се погрижиха да откликнат на всичките ми изисквания като треньор, което помогна изключително много за израстването на тима и осигуряването на условия, каквото не е имало преди. Ще дам като пример витамини, лекарства и оборудване за физиотерапия, което помогна на щаба за по-малкото контузии и възстановяването на играчите. Оценявам това изключително много и ако може да кажа за бъдещето – ние едва започнахме. Има още неща да бъдат изпълнени, за да може да продължим да напредваме. Говоря за малки неща, които обаче са много важни в нашата работа и наистина оценявам усилията на федерацията. Второ – искам да благодаря и на хората от олимпийската лаборатория, защото поисках да тестваме играчите, за да имаме бегла представа в какво състояние са те. Това беше много важно, за да приспособим нашата тренировъчна програма и да не причиним някакви контузии. Наистина благодаря на всички професионалисти, които ни помогнаха в тази задача. И мога да ви кажа, че за някои от състезателите наистина имаше подобно приспособяване, за да може да контролираме тренировъчния процес и колко минути прекарва даден играч на терена, за да могат да издържат на високото темпо, което Пини искаше да наложи. Никой не благодари на тези хора, защото те са в сянка, но се надявам, че ще продължим работата си в бъдеще и ще започнем още от юношите, за да следим как се развиват те. И последно, но не и по значение искам да кажа от мое име, а ако мога и от името на Пини да споделя, че част от успеха се дължи и на обстановката, която ни заобикаляше и хората, които ни накараха да не се чувстваме като чужденци в България. Искам да благодаря на семейство Папазови, на теб и на други много хубави хора, като “Internet professor”, заради които почувствах и Пини също, че имаме второ семейство тук. Имахме много хубави моменти и не говоря само за празнуване, защото всички видяха, че има време за празнуване, но и време за работа. Много благодаря, че ни приехте като част от вашите семейства и наистина го оценяваме!
 
Беше ли голяма изненадата голяма в баскетболно отношение и колко трудно беше да се работи с това, което видя тук при пристигането си?
„Ами на първо място това беше предизвикателство. И не говоря само за баскетбол, защото аз не съм баскетболен треньор. Аз съм треньор по физическа подготовка и имам двайсетгодишен опит в подготовката на атлети на високо ниво. Повечето от тях са баскетболисти, но не всички. Също така съм частен консултант на тенисисти и футболисти, а освен това работя и със спортисти в други спортове. Точно в тази насока се опитва да бъда именно помощник на треньора, да му помагам с опита си там, където може да има по-малко знания, да се опитвам да приложа неговата система върху играчите и просто да съм част от екипа. Наистина е предизвикателство, защото има много положителни характеристики във всички страни от Източна Европа. Тук се работи много и новото на понасяне на болката е много високо. Видях това в Гърция и го виждам и тук. Давам като пример това, че ако някой от скъпоплатените спортисти получи удар в носа и кърви, той прекратява тренировката и повече не се връща. А тук – слага тампон и след минута казва на треньора, че е готов. Това е хубаво, но не през цялото време се налага да работиш толкова сериозно. Трябва да се работи по правилния начин, а понякога хората мислят, че така успокояват съвестта си. После понякога треньорите не разбират защо състезателят е уморен и не може да издържи на високо темпо, а тук идва моята роля. Сега трябва да се прилагат обновените тренировъчни системи, защото ако се върнем в миналото – тогава просто са оцелявали най-силните. Това са дребни неща, които обаче са много важни, защото повечето отбори тренират по един и същи начин, а въпросът е кой е по-свеж и по-готов. Просто трябва да се търси най-добрата комбинация и давам един пример – легендарният треньор Боби Найт в миналото казал, че не иска повече югославяни на семинарите си, защото те прилагат системата и добавят сериозна дисциплина, а после идват и го надвиват със собствените му методи. Защото в днешно време хората са готови да плащат просто, за да получат знания.”
 
Мислиш ли, че българските баскетболисти разбраха какво се опитвате да ги научите и искат ли да напредват?
„Абсолютно и като един вид учител ще кажа, че най-голямата отплата е да видиш реализацията. Например вчера се развълнувах много, когато всички дойдоха и се поздравявахме и това не беше само, защото сме изпълнили целта си. Усещането, че хората искат да запазят контакта и че имат полза от това, което се опитвах да ги науча, дори и само 2-3 неща да им останат. Спечелих повече от пари е емоциите бяха много, което ме прави щастлив, че момчетата искат да се учат. Видях, че те усещат промяната.”
 
Дойде тук в екип с Пини, така че въпросът е – от колко време работите заедно и как реагира, когато той ти каза, че ще тренира България и иска ти да дойдеш с него?
„Ами познавам Пини от 8 години, когато той започна работа в Макаби. Ами за него мога да се изкажа като човек, който казва за друг, че Господ го е изпратил при него. В миналото ми има двама треньори, които са отдавали важна роля на специалисти в моята област – единият е Ралф Клайн, за който съжалявам, че почина наскоро. Той бе един от първите, които още през 1987-ма използваха кондиционните треньори в баскетбол. Пини пък издигна тази позиция до нивото на помощник-треньор като част от взимането на решения. Оценявам това много и явно е трябвало да се срещнем. Разбрах, че колкото аз искам да дам, той толкова иска да вземе, защото като треньор той се нуждае от много информация, а после той взема решенията накрая. Това прави екипа по-добър. Разбрах, че ще се получи, когато веднъж след един мач казах на Пини – „Трябваше да направиш това и това с този играч”, а той отвърна – „ОК, Ковалски, умен коментар, ама какво да го правя сега? Защо не ми го каза по-рано”. Отвърнах, че никой не ме е питал като кондиционен треньор, защото асистентите го правят, но Пини бе категоричен, че мога да му казвам какво мисля по време на мача и така постепенно се научих кога да отивам до него и да споделям различни неща. Така, че просто трябва да разбереш каква е твоята роля, а после той взима крайните решения. Не съм се колебал да дойда в България, защото както казах още от първия момент бяхме посрещнати много топло. Защо да се колебая? Пини каза, че е предизвикателство и аз го приех по този начин. И сега никой не може да каже, че сме тренирали само играчи на високо ниво, а показахме, че можем и със състезатели, които не са толкова известни да постигнем резултати.
Чудесата се случват и в спорта, и в бизнеса, и въобще в живота, когато хората искат на научат нещо ново и да се усъвършенстват. Когато не приемат загубите като нещо разрушително или фатално, а като повод да си направят изводите и да кажат – Ок, утре ще съм по-добър! И нещо, което научих от Макаби е, че аз съм толкова добър, колко последната ми тренировка, колко последната ми победа. След загуба наистина съм ядосан и разочарован, но никога не оставям това да ме съсипе. Освен това се опитвам да намеря първо собствените си грешки, а не да търся вината в другите. Дори в бизнеса, въпросът е да осъзнаеш какво си направил грешно. Точно опита да поправиш грешките те води напред, защото ако виниш другите, няма да постигнеш нищо. Това не помага."
 
В кои други спортове си практикувал?
"Като дете играех тенис. Бях един от най-добрите в Израел в тази възраст. Спечелих стипендия в Щатите и през 1975-та заминах. Играл съм в един клуб с тенисисти като Джон Макенроу. Завърших гимназия в Щатите. После се върнах в Израел и служих в армията. След това като треньор съм работил с най-добрия израелски тенисист в историята, който бе в Топ 16 на света по времето на Иван Лендъл. Тренирах го още като дете и после му помогнах да стане пак 18-ти в ранглистата. Ако баскетболистите познават по-добре живота на тенисистите, те няма да издържат дълго. Тенисистът се грижи за всичко почти сам, а и на корта е сам. Става дума за много тежък живот.”
 
С кой от тенисистите, с които си работил, се гордееш най-много?
„Аа, Марат Сафин! Той е невероятен човек извън корта, а пък на корта е много агресивен и тъй като е много талантлив, ако не чувства топката, както цигуларят чувства цигулката, може да загуби от по-слаби съперници. Той има невероятна история и понеже знам от къде е тръгнал и колко усилия му е струвало, наистина достигна страхотно ниво. Едно от нещата, които му казвах и това беше различното между мен и останалите е да се опита да се движи на корта все едно танцува валс, в такъв ритъм.”
 
Има ли спортист, който искаш да тренираш сега?
„Ами, ако сега ме накараш да си пожелая нещо, то ще е да работя във футбола или с подрастващите. Стигнал съм до ниво, за което мисля, че съм успял. Вече знам, че мога да работя с Топ атлети и сега ми се иска да опитам да предам опита си на младите особено, ако са талантливи. Що се отнася до футбола, обичам тази игра, а в маркетингово отношение ситуацията е страхотна. Всъщност в наше време и автомобилните пилоти, и шахматистите имат треньори по физическа подготовка.”
 
Каза, че би искал да работиш с младите – може ли това да се случи в България?
„Каквото ще става, ще стане. Аз съм част от екипа на Пини. Той първо ще вземе решение и вероятно тогава ще говори с мен. Ще бъда повече от щастлив да продължа да бъда част от неговия екип тук и бъдещето на българския баскетбол. Вече казах, че трудното започва сега, защото да изкачиш върха е тежко, но да останеш там е 10 пъти по-трудно. Надявам се сега много повече деца да започнат да тренират баскетбол, заради резултатите, които постигаме.”
 
Чувала съм те да казваш, че да си суров към някого като учител или треньор означава, че виждаш талант в него и така се отнасяш и с децата си.
Ами ние казваме, че ако бащата не мъмри сина си, значи го мрази, което означава, че трябва да предаваш знанията си и опита си на другите, без да ги насилваш разбира се. Просто и спорта, както и навсякъде другаде има правила, от които зависи дали ще се справиш в мача, когато стане напечено. И чрез правилата може да накараш играчите да демонстрират таланта си, но не става дума за това да бъдат марионетки. Нека не звучи като критика, но това е наше задължение, ако има талантливи деца в спорта и където и да е, те трябва да учат езици. Това ще им помогне много. Езикът е средство да комуникираш с толкова много хора извън страната ти. Точно това направих и с моите деца- те са на 16 и 18, пътуват по света и нямат никакви проблеми.
 
Разкажи повече за семейството ти?
„Ами, първо, женен съм за Шарона. Тя е 51% от успеха ми. Не мисля, че щях да съм способен да работя така, ако всичко в дома ми не беше спокойно. Гордея се с нея, защото извън това, че държи семейството заедно, тя е успешна като личност и в своя бизнес. Имам двама сина. Единият е на 18 и ще служи в израелската армия. Беше хандбалист, но сега иска да се занимава с други неща. Много е самостоятелен. По-малкият ми син е на 16 и е много талантлив спортист. Тренираше баскетбол, беше пойнт гард, а мога да кажа, че Израел си лиши и от един страхотен джудист, защото като по-малък всичките му треньори казваха, че има талант. В крайна сметка обаче той реши, че футболът е неговата игра. Имам невероятно семейство, което много ме подкрепя в последните две години, когато съм извън Израел.”
 
И последно – ще те видим ли скоро пак в България?
„Разбира се. Много съм щастлив и горд с това, което националният тим постигна. Вярвам, че колелото се задвижи и ще продължи да работи, а както казах тук вече имам семейство и добри приятели, така че ще се видим скоро.”