Eдно сърце за баскетбола

Полина Цекова (сн. Tarbes)

03-02-2010 12:12 | 7 дни спорт

Едва ли в най-новата ни история има по-титулована баскетболистка от Полина Цекова - шампионка на България и на WNBA, носителка на купата в турнира "Лиляна Ронкети", както и на Kупата на Франция. Притежателка на много индивидуални награди.
От дълги години Поли живее във Франция, където се грижи за прекрасната си малка дъщеря Емма. Наскоро плевенчанката подписа доживотен договор с Тарб, което ни даде повод да я потърсим.

Италия

Цекова напуска България през 1991 г., когато се сбъдва мечтата й да играе в Италия. Подписва с отбор от Сицилия - Енерги (Приоло). Хора от клуба са я гледали както с националния отбор, така и в Локомотив (София). "Бях на 23 години и по тогавашния закон не можех да играя в чужбина, преди да навърша 29. От Приоло обаче предложиха 120 000 долара за трансфера ми и законът бързо се забрави - откровена е Полина. - Част от парите отиде в баскетболната федерация. Част взе Локото. 10 процента трябваше да вземе човек, когото аз посоча. Естествено, предложих да са за моята първа треньорка Мая Герданова - човека, на когото дължа всичко!"

В началото в Италия на Цекова й е много трудно. За първи път се докосва до истинския професионален спорт. "Глезотиите бяха дотук. Купоните отидоха в историята. Предстои ми работа!", бързо осъзнава Поли. Треньорът Сантино Копа смята, че българката може да се превърне в един от най-добрите центрове в света, и започва да работи с нея безотказно и методично. "Знаех, че имам талант, но в Италия разбрах, че само с него не може да стане. Трябваше много работа. Копа ме гонеше до дупка. Не минаваше ден, без да плача - от нерви, от умора, въобще от всичко. Сега обаче съм безкрайно благодарна на първия си треньор в чужбина. Защото, ако не бе той, едва ли щях да стигна до тези успехи", признава баскетболистката.

За 4-те години в Сицилия тя достига до финал в европейския клубен турнир "Лиляна Ронкети".

Франция

През 1993 г. за Поли пристига предложение от френския Тарб, което тя отказва. Следващия сезон обаче решава да опита. Въпреки че подписва с Тарб, не може да заиграе веднага за новия си клуб. Италианците трудно преживяват раздялата и решават да задържат Цекова на всяка цена. Като истински сицилианци стигат до там, че представят фалшив договор с нея за следващите 3 години. "Започнаха дела във ФИБА, получавахме заплахи, правеха се експертизи на документите. Три месеца не можех да играя. Тарб обаче се бориха за мен до дупка. Накрая платиха някаква сума и взеха правата ми", разказва Цекова.

Усилията явно са си стрували, тъй като още първата година заедно с новите си съотборнички Поли печели купа "Ронкети" и Купата на Франция. "Големи празненства бяха", спомня си българката. След това две години поред е избирана за най-добра чужденка в първенството. Оттогава само веднъж е "изневерила" на клуба - през двегодишния си престой в Мурен, който се намира на 45 км от Тарб.

"Още като дойдох, разбрах, че ще остана в Тарб дълго - откровена е Полина. - Животът е добре устроен, а хората са спокойни. Запознах се и с бащата на моята дъщеря Емма и вече всички знаеха, че за мен мърдане няма. Дори, когато клубът фалира, аз реших да остана, за да им помогна, както те го бяха направили за мен преди това", допълва тя.
Този жест от страна на Цекова не се забравя в града и до днес. Миналата година президентът на клуба Жак Дютре й прави предложение отново да се върне на терена. Речено - сторено. "Хората много се зарадваха. Отборът беше страхотен! Знаех, че вече не съм Полина от едно време, но бях сигурна, че в напечените моменти мога да помогна. Намерих си място, бързо влязох в новата роля и след финалите за мен бе чест да чуя думите на треньора: "Полина е играчът, който най-много прогресира този сезон!"
През тези няколко години Цекова влиза и в ролята на ментор за Иса Якобу, която е считана за голямото откритие на френския баскетбол. Тя е пристигнала в клуба преди 6 години от Бенин, като преди това е била шампионка по хвърляне на гюле. В момента, в който Поли я вижда, решава, че това момиче може да стане голяма баскетболистка, и я взема под крилото си. "Сега ми доставя удоволствие, когато казва: Дължа всичко на Поли!", признава с гордост българката.

В момента Цекова работи в Тарб, като се грижи за школата на клуба или т.нар. център за формация - от шестгодишните до професионалистките. Когато може, сутрин ходи на тренировките на женския отбор. "В началото ми беше трудно, защото баскетболът на високо ниво ми липсваше. Но всяко нещо с времето си". И сега обаче не спира да играе - прави го с втория отбор на клуба в дивизия Национал 3. "И там започвам да намирам удоволствие. Баскетболът е в кръвта ми. А виждам, че и Емма започва да реагира по същия начин като мен."

Майчинство

На 10 януари 2003 г. Поли ражда Емма. Малката се появава на бял свят с подобаващи размери за баскетболистка - 4,720 кг и 56 см! "Неописуема радост! Изкарах страхотна бременност и страхотно раждане в присъствието на таткото, въпреки моите 55 килограма отгоре! Да, качих не повече, не по-малко, а точно 55 кг. Ужас!", разкрива Цекова. Само няколко месеца след раждането обаче в дома й пристигат хора от отбора и я молят да се върне. "Бях свалила само 30 кила, но облякох екипа. Емма още на 8-ия ден беше в залата и оттогава не излиза от там. Постоянно е с топката в ръце", разказва мама Поли. Малката Емма вече играе в отбора на Тарб при по-големите, тъй като в нейната възраст не й е интересно.

"Всяка събота има мач и всеки път, когато вкара кош, се обръща към мен с вдигнати ръце! Много е горда с мама и чак сега разбирам моята майка, лека й пръст", откровена е българката.

Кариерата

Полина Цекова спира с големия баскетбол едва миналия сезон - на 41 години. "Определено съм горда от това, което направих и в България, и във Франция. Имах супер кариера, пожелавам я на всеки!" И наистина - Поли минава през всичко, което предлага баскетболът. Стига дори до мечтата на много други - женската НБА (WNBA). "Истината за тази лига е много различна от това, което си представяме. Ако нямаш характер, там просто те смачкват!", казва Цекова.

Заминава за САЩ през лятото на 1999 г., водена не само от професионално, но и от чисто човешко любопитство - да види как е, да се пробва при най-големите. "За 3 месеца и половина изиграхме цели 40 мача! Трудно, тежко: много пари и много сълзи", обрисува ситуацията с две думи. Там българката има статут на "недосегаема", което означава, че не може да сменя отбора по време на сезона.

Преди две години я приемат в музея на "Хюстън Кометс", където тази чест имат само най-великите играчи. "Купър, Суупс, Томпсън, Джанет Аркен от Бразилия и аз - малката Поли от Плевен! - разказва с гордост и умиление Полина Цекова.

Трудностите

В живота дори и на най-големите спортисти обаче има и много трудни, чисто човешки моменти. На Цекова й се събират много такива в разстояние само на 4-5 години. Първо от рак почиват родителите й, а после идва и разводът с любимия доскоро човек, бащата на нейното дете. "За щастие или не, Емма вече е голяма и разбира всичко. С баща й поддържаме идеални отношения - разказва Поли. - Помага ми доста, когато имам нужда да отдъхна. Винаги, когато имам проблем с нея, той е насреща. Разбирам се добре и с майката на нейните двама братя и със сегашната приятелка на бившия ми мъж. Тук просто нещата стават по по-интелигентен начин.

Полина Цекова за себе си:

Ежедневието

Ставам в 7,30 ч. Правя закуската и в 8 будя Емма. В 8,40 тръгваме към училище и след това отивам в клуба. Винаги има да се прави нещо там. В понеделник имаме събрание. Следват тренировки с центровете от школата - тактика, техника и т.н. Във вторник ми е по-свободно. Ако първият ни състав не е тук, имам работа чак вечерта. Тренирам с втория отбор. Емма я вземам с мен и тя е на върха на щастието. В сряда започвам в 13 ч. и свършвам в 18,45 ч., когато има мач от Евролигата. Този ден е ден на всички гарнитури - от бебетата до големите. В четвъртък имам индивидуална тренировка с две баскетболистки от България, които играят на позиция център и са в нашата школа. Това са Ралица Генова от Пловдив и Христина Тютюнджиева от Левски, които привлякохме миналата година. В петък тренирам други центрове и след обяд с втория отбор. В събота съм отговорна за всички мачове от школата. А в неделя имаме мач. Емма е на пейката като талисман! Ако има мач на про-отбора, тя е някъде из залата да говори с хората.

За България

В България няма да се върна да живея за постоянно. Вече отдавна нямам българско мислене. Свикнала съм с друг начин на живот, с друга култура. В България май целта е как да прецакаме другарчето! Добре ми е в родината, но само десетина дни. После гледам да се върна у дома, във Франция. Емма също е така.

Личният живот

След всичко казано по-горе не ми остава много време за личен живот, а и Емма е като бодигард в това отношение. Когато отива при баща си обаче, ставам жена и наваксвам с приятелките си. Висок ток, грим, дрехи: от известно време започнах да ходя с токове по 5-6 см - дали ще съм 1,95 или 2 м, няма голяма разлика. Така постепенно намерих равновесие между професионалния и личния живот. Преди всичко обаче мисля за детето. Миналото лято решихме да си доставим удоволствие с нея. От години си мислех за едно Рeugeot 307 кабрио и най-после се реших. Използвахме и хубавото време. Решихме да не се прибираме в България, а да заминем някъде далеч с нея. За първи път! Отидохме на Канарските острови за 10 дни. Взехме си кола и изкарахме страхотно. Без телефони! Със сигурност ще направим така и следващото лято.

Това ми е животът - семпъл и спокоен! Не живея с титлите и с кариерата си. Приятно ми е, когато чувствам, че има уважение, когато говоря с някой за баскетбол. Това означава, че добре съм си вършила работата.