Дневниците на Мици: 10 неща, които един треньор не би си признал (част първа)


Дневниците на Мици: 10 неща, които един треньор не би си признал (част първа)
18-05-2011 13:08

От днес BGbasket.com започва нова рубрика: "Дневниците на Мици". Зад този псевдоним се крие една известна баскетболистка, чието име обаче няма да разкрием. В първия си материал тя разказва за нещата, които един треньор не би си признал. Ето и първата част на материала:

 

Треньорът знае повече,отколкото си мислиш
Това, че треньорът е обърнат с гръб към теб, не означава, че не знае какво правиш в момента. Това, че не гледа с двете си очи (имам подозрения, че са развили трето око на тила,с което ни наблюдават тайно) към теб, не е сигнал, че можеш да си отдъхнеш за секунда от зоркото му наблюдение. Точно обратното, това е един вид негов си импровизиран тест, с който цели да разбере, дали си съвестен играч и ще продължиш да тренираш сякаш това е последната тренировка в живота ти, или само чакаш Биг Треньор да се обърне, за да „превърнеш тренировката в панаир“ (както би се изказал той). Не си мисли, че ако в момента на провинението не ти е била направена забележка, то то не е било забелязано. Просто, грешката ти ще бъде припомнена след известно време за акцентиране на вината ти в дадена ситуация: „Загубихме мача, защото на тренировката миналия месец, когато аз ви казах да вкарате 30 шута, вие вкарахте само 29 и днешната загуба е плод на вашата несъвестност и недостатъчно влагане по време на тренировките“... Интересното е как тези специалисти по надзираването и контролирането не пропускат нито едно от нашите прегрешения.Аз смятам,че в следствие на годините прекарани, дебнейки нищо неподозиращите играчи, треньорите са развили всичките си сетива до максимум:


- имат обонянието на куче, за да могат да надушват отдалече алкохолния дъх на някой нарушил вечерния час играч;


- имат слуха на прилеп, за да чуват какво си говорят играчите на другия край на игрището;


- имат зрението на орел, за да не им убягват и най-незначителните провинения и имат настървението на пантера, гонеща плячката си, за да хванат в крачка дори и най-предпазливите жертви пардон, играчи. Аз лично подозирам, че са се сдобили и с някои допълнителни атрибути, които да правят лова на играчи по лесен и ефикасен: трето око в тила, телепатия, познания в гледането на карти и хвърлянето на боб,както и тук-там някой шпионин, който да им снася информация от кухнята. Така че помнете, няма по-опасно нещо, човек или животно,от обърнат с гръб към вас треньор!


Треньорът не винаги е прав
Въпреки,че никой от тях не би го потвърдил,със съжаление трябва да съобщя на уважаемите господа и госпожи треньори, че в някои, макар и много редки случаи грешат. Обикновено се случва в изблик на емоции, доста често по време на тайм-аут, когато искат да кажат толкова много неща,за една минута време, че не само забравят откъде са почнали,но и не знаят как да завършат. Затова казват нещо от рода на: „Ти си виновен (а), че момчето (момичето) с косата проби през тройката, завъртя се, подаде, другото стреля, третото хвана борбата, а ти когато влезе 3 минути по-късно не се върна в защита“. Не само,че не става ясно нито за кой става въпрос, нито към кой е насочена критиката, но и обмисляйки отново ситуацията треньорът осъзнава абсурдността на току-изреченото, поема глътка въздух и казва дежурното изречение. То е отредeно за случаите, когато не знае какво да каже: „Всъщност, поисках тайм-аут , за да си починете...“(като,че ли някой би му повярвал). Затова следващия път, когато ви обвинят в неспазване на треньорските указания, въпреки че такива е нямало, или просто треньора е забравил точно какви са били те, не се притеснявайте, дори и да не го признае, той ще си даде сметка чия е била грешката.


Преди мач, треньорът е по-нервен от самите играчи
Непосредствено преди старта на дадено състезание, нивото на адреналин в кръвта на атлета се покачва, в следствие, на което, той изпитва така наречените „пеперуди“ в стомаха. В зависимост от спортиста и неговия капацитет да контролира емоциите си, те могат да се превърнат в цяло стадо бизони, бушуващи в безкрайно свития му от притеснение стомах. Това, което едва ли всички знаят е, че преди мач, най-напрегнати и стресирани, без съмнение са треньорите. Някои от тях го прикриват умело, като дори се опитват да внесат спокойствие в отбора, обяснявайки как баскетбола е само игра и колко по-важни и страшни неща се случват по света и у нас. Повярвайте ми: за един треньор по време на мач няма нищо по-важно от самия мач и нищо по-страшно от загубата. Хвърлянето на дъската по земята, поздравяването на членовете от родословното дърво на съдията, непрестанното нервно ръкомахане и подскачане по крайната линия, са резултат на тази тяхна нервност преди и по време на мач. Докато единственото задължение на играча е да излезе на игрището и да се избави от излишните енергия и адреналин, то треньорът не само,че се чувства фрустриран и безсилен да промени каквото и да било от ставащото на терена, но и се опитва да се пребори с емоциите си, да не се нахвърли върху нищо неподозиращия съдия, да насочи виковете си в правилната посока и ако съумее да се справи с тези дейности, да вземе правилното решение в правилния момент.


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи